Измина поредният сезон в Първа лига. Макар и шампионът да беше добре познат, в българският шампионат се случиха доста „различни“ неща, които се нуждаят от своя кратък коментар. Нека отдадем дължимото на всички участници през кампания 2017/18. Ще се спрем на техните възходи, падения, постигнати и нереализирани цели.
ЛУДОГОРЕЦ отново доказа, че в България може да се състезава само и единствено със себе си. Селекцията на Димитър Димитров стартира по познатия си тромав начин, като до зимата все още поддържаше жива интригата за титлата. Големият обрат срещу ЦСКА през пролетта обаче върна нещата категорично в тяхна полза и Седмата просто бе въпрос на време. Горчив вкус оставиха леките съдийски аванти в полза на „орлите“, които със сигурност не се нуждаят от подобна „помощ“, за да доминират в първенството.Ще остане ли лотарията с баражите за още един сезон? В БФС взеха много важно решение за формата на Първа лигаСъставът на Първа лига отново ще бъде определен с баражи и през следващото първенство. Исканията за …May 31 2018bgsport.net

Нов силен сезон със „зеления“ екип изигра Клаудиу Кешеру. Румънецът постепенно намери познатата си форма и от ноември започна с поредицата от попадения. Добрата новина за разградчани, е подписването му на нов договор с клуба, което ще го съхрани за важната атака на Шампионската лига.
Позитиви заслужава и новото попълнение Куба Шверчок, който демонстрира себе си като добра атакуваща алтернатива, а след като периодът му на адаптация вече може да се смята за приключен, твърде вероятно е да очакваме силен втори сезон от полския нападател.
Интересна за наблюдение ще бъде и ситуацията около Димитър Димитров – Херо. Специалистът е принуден да работи под сериозно напрежение, тъй като освен очакванията за пробив в Европа, през няколко дни всевъзможни чуждестранни специалисти се спрягат за треньорския пост в Лудогорец.

ЦСКА имаше повече от позитивна есен под ръководството на Стамен Белчев. „Армейците“ играеха зрелищно, а освен това постигаха и необходимите резултати. За първи път сякаш се намери отбор, който да бъде достоен конкурент на Лудогорец. Целият този устрем обаче някъде се изгуби през пролетта. „Червеният“ марш започна да не бъде толкова убедителен, а доказаните лидери като Каранга и Кирил Десподов абдикираха от своя звезден ореол в решителните мигове. Краят на април и началото на месец май, пък се оказаха съкрушителен период за столичани, които последователно изгубиха битката за титлата и отпаднаха от турнира за Купата на България. Всичко това доведе до очакваната раздяла със Стамен Белчев, безвъзвратно изпуснал управлението на „червената“ машина.
Така „армейците“ посрещнаха един тъжен 70-годишен юбилей. Поводи за оптимизъм обаче има, тъй като ако изключим Лудогорец, ЦСКА беше с една класа над останалите конкуренти в шампионата. А отличната форма на Малинов, Енрике, Десподов и др, пък е сигурен гарант и за добро представяне в квалификациите на Лига Европа. Мистерия остава бъдещето на Фернандо Каранга, като за момента е трудно да си представим, че отново ще го видим да носи „червения“ екип.

ЛЕВСКИ преживя поредния си емоционален сезон. Доброто и лошото отново имаха яростна битка на „Герена“, а крайният победител така и не бе определен. Макар и поел отбора почти от началото на сезона, до неговия финал, Делио Роси така и не убеди „синьото“ множество, че точно той е човекът, който ще върне шампионската слава на клуба. Дългите месеци на левскарско колебание можеха да бъда осмислени от триумф във финала за Купата на България. Там обаче дойде драмата с дузпи срещу Славия и поредната доза огромно разочарование. Трябва да признаем, че през последните седмици Левски демонстрира едно далеч по-приветливо лице. Вековнциите отново минаха през бараж, за да играят в Лига Европа, но този път той бе спечелен далеч по-убедително – 4:1 над Черно море.
Дори и да бъде окачествен като провал, сезонът на Левски, и по-скоро неговият финал, тайничко ни подсказа, че „сините“ имат основа, върху която да надграждат и може би да бъдат със статут на кандидат-шампиони през новия сезон.

БЕРОЕ имаше много трудно начало под ръководството на Александър Томаш. Постепенно младият специалист съумя да наложи своите идеи в старозагорския клуб и буквално до последния кръг, заралии бяха в борбата за бронзовите медали. Отличната новина за взискателните фенове на тима е, че той най-сетне има необходимия облик. Всяка една линия притежава интересната сплав между дръзка младост и безценен опит. Мартин Камбуров отново бе познатият голмайстор, а пък млади надежди като Боби Цонев, Мартин Райнов и Милен Желев се превърнаха в основоположниците за това голямо беройско развитие. Нека не забравяме и опитният страж Душан Перниш, който сякаш не получи нужния респект за всичко това, което направи под рамката през изминалата кампания. Големият проблем на Берое обаче си остава самочувствието. Отборът все още няма нужния характер, за да печели важните си мачове. Напрежението е враг №1 на Томаш и компания, а това бе доказано и от разгромните загуби срещу Лудогорец, ЦСКА и Левски. Именно тук трябва да поработят в Стара Загора, ако през следващото първенство отново искат да бъдат този толкова неудобен съперник за всички останали 13 участника в елита.

Макар и с леки уговорки, БОТЕВ изигра нов силен сезон под ръководството на Николай Киров. Големият позитив на клуба бе представянето му в Лига Европа, където „канарите“ бяха на крачка от значим успех, ако имаха малко повече късмет срещу португалците от Маритимо.
В първенството поредица от слаби мачове пък рано спря устрема на пловдивчани за сериозна намеса в борбата за Топ 3. „Жълто-черните“ възлагаха много надежди на турнира за Купата на България, където защитаваха своя трофей. Огромна съдийска грешка в полуфинала срещу Славия обаче ги лиши от заслужено участие във втора поредна битка за отличието. И докато силните игри на лидерите Тодор Неделев и Лъчо Балтанов бяха очаквани, то сериозен бум с головете си направи Стивън Петков. Макар и в повечето случаи като резерва, своенравният таран реализира поредица от попадения, които го превърнаха в най-резултатния българин в Първа лига. Твърде вероятно е бъдещето му да бъде далеч от Коматево, като за подписа му наддават все сериозни тимове.
Като цяло именно офанзивната мощ на Ботев, ще пострада най-вече през това лято. Със сигурност от клуба си тръгва и Жоао Пауло, който се завръща в Лудогорец. За феновете пък остава най-важно подсигуряването на финансова стабилност, която за момента е гарантирана от благодетеля Георги Самуилов. Каузата „Колежа“ също остава на дневен ред, но „жълто-черната“ мечта за завръщане на спортното съоръжение явно ще бъде отложена занапред във времето.

Сезонът за ВЕРЕЯ премина през двете крайности. През есента, „лъвовете“ бяха абсолютната изненада. Под ръководството на Илиан Илиев тимът подчини Левски и Лудогорец, а също така и геройски се пребори за място в Топ 6. Играчи като Георги Андонов и Венци Бенгюзов пък отново вместиха имената си сред важните такива за феновете на българския шампионат. Всичко обаче се промени с настъпването на пролетта. Финансовата криза на „Трейс Арена“ доведе до раздялата с треньора Илиев. Забавянето на заплатите пък на няколко пъти доведе до бойкот от тренировки. Това оказа пагубно влияние и върху самите играчи, които с оглед на формата, добре знаеха, че няма как да паднат по-долу от шестата позиция. Свободното падане на Верея не можа да бъде спряно нито от Благо Митрев, нито от екзотичния временен вариант – Елиаш Да Силва. С интерес ще следим какво ще бъде развитието на „лъвовете“ през новото първенство, като за момента са сигурен кандидат за изпадане.

Динамичен бе и изминалият шампионат за ЧЕРНО МОРЕ. „Моряците“ тръгнаха ударно под ръководството на Георги Иванов и мнозина смятаха, че тимът може да се намеси дори и в битката за титлата. Последва обаче отпускане, а отпадането за Купата на България пък доведе до раздялата с Гонзо. До края на годината варненци бяха поети от Емо Луканов, който демонстрира сериозно усърдие на поста и съумя да вдигне „зелено-белите“ на крака. Оттам щафетата бе предадена на Илиан Илиев, който с няколко точни попълнения, успя да постигне голямата цел на клуба – участие в баража за Лига Европа.
Макар и изгубен, представянето на Черно море бе достойно, а финалът на сезона дава поводи за оптимизъм, че догодина нещата ще бъдат много по-различни. Дълбок поклон за всичко, което прави пък заслужава капитанът Георги Илиев. Жоро е сърцето и душата на отбора, а решителните му попадения неведнъж измъкваха „моряците“ от тежки ситуации. Като цяло, те сполучиха доста и със своите трансфери като Мехди Фенуш и Радослав Василев определено са си находки, които все още на са демонстрирали дори и пълния си потенциал. От ключово значение за Черно море ще бъде да подобри представянето си на „Тича“, което през миналия сезон бе под обичайното добро ниво.

Сезонът на СЛАВИЯ можеше да остане в графата „безлични“, ако не бе случилото се на 9 май. Златимир Загорчич и неговите момчета сториха наглед невъзможното и след повече от две декади триуфмираха с отличие. Най-старият столичен клуб спечели Купата на България, като на финала изненадващо победи с дузпи отявлените фаворити от Левски. В безспорен герой за „белите“ тогава се превърна вратарят Георги Петков, а младоци като Андреа Христов, Георги Йомов, Иван Минчев и др. легитимираха имената си за футболната общественост. В първенството пък нещата бяха безкрайно разочароващи, като момчетата на Заги бяха доста постоянни в демонстрирането на своята непостоянност. Сега на славистите предстои далеч по-трудното. Участие в квалификациите в Лига Европа, където целта пред клуба е отстраняването на поне един съперник. Вече се работи и по селекцията, като първият сигурен е бившият младежки национал – Милен Гамаков.

СЕПТЕМВРИ може би е отборът, изпълнил на максимум целта си през сезон 2017/18. Новаците запазиха мястото си в елита, а освен това бяха близо и до участие на бараж за Лига Европа.
Всичко това се дължи на джобния специалист Николай Митов, който внесе ред в тима след злополучното му начало с Димитър Васев. Гореспоменатият демонстрира, че макар и недолюбван на „Герена“, треньорските му качества все пак са на високо ниво и създаде един боеспособен тим, който дава шанс за изява на редица млади таланти. Момчета като Анотни Иванов, Иван Стоянов, Васил Добрев, Иван Тилев, Асен Чандъров и др/, получиха своето бойно кръщение в шампионата, като често имаха и основна роля за постигането на даден положителен резултат. Всички те обаче имаха своя голям лидер в лицето на Боби Галчев, който умело ги ръководеше вътре на терена. Марадоната от Добринище напомни за най-добрата си форма, като на няколко пъти блесна и с голове-красавци.
Ключова роля за доброто представяне на Септември имаше и Мартин Тошев. Нападателят спечели своеобразната битка за титулярното място с Миро Будинов и се отблагодари на спортно-техническото ръководството с 11 попадения и 1 асистенция. Тежък момент за септемврийци бе и внезапната смърт на техния директор – Георги Марков, който напусна този свят прекалено млад в края на февруари.

Наричан от мнозина „физкултурник“, Бруно Акрапович все пак успя да наложи своя почерк в ЛОКОМОТИВ (ПД). Макар и без да блестят, „смърфовете“ си набавиха необходимия брой точки, с който спокойно да доиграят остатъка от сезона. Баражът за седмото място срещу Черно море пък бе бонус, от който пловдивчани така и не успяха да се възползват.
Тежкият сезон за „черно-белите“ бе износен от тарторите Димо Бакалов и Весо Марчев. Представянето им имаше ключово значение за всяка една точка на Локомотив, като чрез него първият дори си уреди и трансфер в Лудогорец. Добри думи заслужава и трансферната находка Анте Аралица, който през есента вече ще трябва да се нагърби и с още по-голяма роля в атаката на Локо.

Еуфорията около завръщането на ЕТЪР в Първа лига бе голяма. „Болярите“ пренесоха успешната си игра от втория ни ешелон и в елита, но постепенно изгубиха нужния устрем и рязко се замесиха в битката за спасение.
През зимата в ролята на спасител бе призван легендарният Красимир Балъков. Бала набързо възцари германска дисциплина на „Ивайло“, като резултатите не закъсняха. Всичко това бе подплатено и с отличното представяне на легионерите Велко Батрович, Аласана Мане и Самб Бадара. Големият успех на великотърновци бе и създаването на отличен колектив, който в част от напечените мачове, помогна за постигането на заветната цел.
Може би най-големият регрес в своето представяне инкасира селекцията на ДУНАВ. От отбор, финиширал в Топ 6, и участник в Лига Европа, „драконите“ се превърнаха в боксова круша и кандидат за изпадане.
Всичко това сложи край на ерата „Веселин Великов“, като с тежката задача да промени негативните събития бе натоварен Малин Орачев. Младият специалист започна доста трудно и уволнението му висеше на косъм. В заветните мигове от шампионата обаче „драконите“ демонстрираха нужния характер и се добраха до бараж, заслужено спечелен срещу Царско село. Големият проблем за русенци е, че героите по акцията за спасението – Юли Ненов, Бирсент Карагерен и Васко Шопов, повече няма да бъдат част от тима. Същата може да бъде и съдбата на Мартин Луков и Исмаил Иса. Всичко това поставя под сериозна въпросителна, пътят на възраждане към който бе поела селекцията на Малин Орачев.

Случилото се с ВИТОША (БИСТРИЦА) пък бе абсолютен прецедент за българския футбол. Цял сезон „тигрите“ ядоха здрав бой от останалите елитни тимове, но знаменит успех при гостуването на Пирин в баража за оставане в Първа лига им подсигури нов такъв срещу втородивизионния Локомотив (София), спечелен след дузпи. Макар и да нямат вина за „грешките“ на формата, бистричани едва ли трябва да бъдат горди с постигнатото през кампанията.
От Витоша доказаха, че трудно могат да се надиграват с големите, а равенства като това срещу Левски по-скоро бяха плод на случайността, отколкото на добри представяне. За по-добрите дни на клуба не помогнаха и опитните Даниел Пеев и Орлин Старокин. В тима вече пък бе направена треньорска рокада, като Росен Кирилов ще се опита да изгради едно далеч по-добро лице на Витоша в елитната ни дивизия.

ПИРИН пък се превърна в жертва на формата и безславно трябваше да напусне Първа лига. През целия сезон „орлетата“ имаха трудности от всевъзможен характер. Наставникът Милен Радуканов трябваше да работи със силно редуцирана група футболисти, която въпреки това държеше далеч тима от опасната зона. Едно подценяване обаче изяде главата на БГ Моуриньо и компания, който също така не остави добро впечатление с непрестанните си оправдания след всяка загуба на своя тим.
„Зелените“ бяха подведени и от своите лидери като през пролетта далеч по-отговорна роля трябваше да носят играчи като Преслав Йорданов, Ради Кирилов и Анти Рениа.
Ивайло ДИМИТРОВ
Източник topsport.bgЦСКА с нова емблема за следващия сезон в Първа лига, гранд мъти главата на голмайстора КарангаЦСКА ще използва нова емблема за предстоящия сезон в Първа лига.
„Червените“ публикуваха на официалн…
Jun 3 2018bgsport.net

Коментари