Ако имаше залози за треньорски изказвания след мачовете, букмейкърите щяха да извадят от тиражите Димитър Димитров. Загуби ли воден от него отбор, Херо винаги се оправдава със съдиите. Изказванията му вече може да се гледат и без звук. Димитров върти една и съща плоча до втръсване.
Окей, българските съдии изобщо не са света вода ненапита. Когато се атакуват обаче, трябва да е с аргументи. Какви по-точно са оплакванията на Херо от Ивайло Стоянов, който ръководи ЦСКА – Берое? Двата отменени гола ли? Ако Херо има претенции към засадата или нарушението срещу Турицов, значи трябва спешно да премине опреснителен курс за футболните правила. Решенията на Сватбата в хода на мача с нищо не повлияха на резултата. Вместо да говори за чисто футболните неща в срещата, Димитров се хвърли да сипе обвинения. Типично в негов стил. Не видя ли, че двубоят се реши от двете майсторски изпълнения на Кери? Херо можеше да каже поне думичка за двата страхотни гола, които решиха мача, но… На него силата му е другаде – вечно да се оправдава със съдиите. Всъщност някой помни ли кога за последно е поздравил съперник?
Вместо това Димитров обича да се вкопчва в претенции за жълти картони, които май само той вижда. Очакваме скоро и тъчовете да коментира. Най-добре да му дават лично той да свири мачовете на отборите, които води. Но сигурно и тогава ще е недоволен… Поведението на Херо всъщност е тъжно, защото човек с 25-годишен треньорски опит можеше да е полезен на хората от професията и на феновете дори и с 2-минутни изказвания. Вместо това той се държи неадекватно. Вече взе да втръсва със съдийски оправдания. Отделно, така настройва неутралните привърженици срещу отборите, на които е треньор. Берое изигра приличен мач срещу ЦСКА и заслужава поздравления. Но представянето му остана в сянката на изцепките на старши треньора след мача.
Със загубата в събота Херо навъртя 12 поредни поражения на „Българска армия“ в шампионатни мачове с водените от него тимове. Това е исторически антирекорд. Но да губиш на армейския стадион не е срамно. Димитров трябва да го понася с по-голямо достойнство. Във всичките тези мачове ли съдиите му попречиха да вземе поне точица? Преди Берое той изведе срещу ЦСКА на „Армията“ и други стойностни отбори като Нефтохимик, Велбъжд, Локо Пд и Черноморец. Тимове с финансови възможности и добри селекции. И въпреки това от 1996 година (1:1 с Нефтохимик) не е взел дори точка за първенство от стадиона в Борисовата градина. Близо четвърт век все съдиите ли са му виновни? Отпадна от червените и за купата през 2017 г. със звездния състав на Лудогорец.
Народът много точно е иронизирал подобни случаи с фразата „Когато яде кюфтетата, не рева!“ Точно Херо да плаче от съдиите, хайде малко по-сериозно. Някои хора все още помнят съдийския комфорт за отборите, с които той взе трите си шампионски титли. Още след скандално отменения автогол на Бисер Иванов на „Герена“ срещу ЦСКА (2000 г.) съдийските отсъждания трябваше да са табу за Димитров. И да гледа неловко в земята, когато го питат по темата. Явно четвърт век на скамейката не е достатъчен на Херо, за да се научи на спортсменство и да търси вината малко повече у себе си.
Стоян Генов, в-к „Тема спорт“
