Футболната и държавната власт в България са силно преплетени. Толкова силно, че спокойно може да се сложи знак на равенство между двата хегемона в последното десетилетие – футболния и държавния.
Зад формулата обаче стоят и по-сложни обвързаности.
Например все по-ясно става, че на върха на държавата на премиера отдавна му е доста неудобно. Вече обаче никой нито го пита, нито пък и му разрешава да хвърли оставка. Той просто трябва да стои най-горе, докато зад фасадата разни други играчи въртят още схемите си.
В далеч по-елементарната футболна система преврат на върха уж имаше. Спретнаха един „2 септември“ на много лошия Боби Михайлов, махнаха го, но промени ли се нещо? Отзад играчите си продължават със схемите.
Доста е вероятно играчите и от двете сфери да се припокриват.
Също така и в двата случая играчите разчитат на изключително мощна медийна подкрепа. Обхванали са и контролират най-гледаните, четените и слушаните национални медии и налагат собствения си ред.
В политическия хаос все пак има и медийни оазиси, през които недоволството на народа пробива.
Във футбола обаче това трудно се случва. Първенството е в ръцете на медийна група, която е собственост на главния футболен играч. Затова вчера на Етър – ЦСКА човек можеше да се чуди и мае дали гледа същия мач, който коментираше подчиненият на главния играч? А днес пък човек може направо да се побърка, като прочете в електронния придатък на тази медийна група, как друг подчинен на главния играч е списал, че съдията ощетил Етър.
Крайно време е вече и за Велико народно въстание и във футбола. Но във футбола хаос и недоволство няма. Всичко е систематизирано. До последната специфика.
Срещу един отбор съперниците му се мятат, все едно играят на кило кръв и метър кожа. Съдиите вадят голямата секира.
Срещу друг отбор същите съперници се разхождат, правят шпалири, бягат до полиграфа и се разболяват ненадейно и масово от К-19. Съдиите пак вадят голямата секира, ама ако нещо се обърка в мача и нещата не отиват в полза на другия отбор.
Във футбола обаче въстаници няма. Има един, но не е достатъчен. На всички останали им е ясно колко е гнила ситуацията! Но са примирени и смазани в ролята на сателити и донори на точки. Обречени!
Футболът ни дори няма как да разчита на скръцване със зъби от УЕФА, така както Европа все по-силно скърца срещу държавната ни власт.
Единственият шанс за футбола ни (а може би и за целия спорт) е подмяна на прогнилия и корумпиран държавен модел. Докато това не стане титлите ще са си вечно капарирани в зелено!
Борислав Хаджиев
