Човекът, извел България до бронз на Световното първенство преди 23 години, застана пред камерата и микрофона на Дир.бг, за да говори за миналото и настоящето. На 72 години Пенев има какво да разкаже по неговия си, колоритен, различен, усмихващ начин.
Димитър Пенев е играч на „Локомотив“ (София) в периода от 1959 г. до 1964 г. и на ЦСКА (1964-1977 г.). Шампион на България с „Локомотив“ през 1964 г., а с ЦСКА общо 7 пъти. Записва 364 мача и 25 гола в „А“ група.
За националния отбор има 90 мача, в които е капитан 15 пъти, и вкарва 2 гола. Играе на Световните първенства през 1966 г., 1970 г. и 1974 г.
Като треньор става шампион през 1987 г., 1989 г. и 1990 г. с ЦСКА, като с „червените“ печели и Купата на България (1987, 1988, 1989 и 1999 г.).Димитър Пенев с култово решение за изход от съдийската криза, ето от кого поиска Стратега помощ за реферитеПочетният президент на ЦСКА Димитър Пенев коментира равенството с Ботев (Пловдив) на „Армията“ (1:1)…Nov 20 2017bgsport.net
Димитър Пенев е най-успешният селекционер на националния отбор, с който печели четвърто място на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Води тима и на Евро 96 в Англия.
Ще прочетете и чуете за първия му мач в мъжкия футбол, за това как се пребори с тежкия удар и 0:3 от Нигерия на старта на Мондиал 94, за настоящето на ЦСКА и за управлението на футбола ни.
Дебютът в мъжкия футбол
Всичко ми е в главата, рано-рано беше. Стартирах като дете от 7-годишен в „Локомотив“. Стадионът беше до ТЕЦ „Сталин“, от кръговото, където е сега за „Надежда“ и за „Илиянци“, от дясната страна беше стадионът, пред ТЕЦ-а. Той още си седи, но игрището го няма вече.
Треньорът тогава Георги Берков ни наблюдаваше още от юноши-старша, юноши-младша възраст. Не само мен гледаше, а и други млади състезатели. Брат ми беше по-голям от мен с две години и играеше при старшата възраст.
Първият ми мач в „А“ група е с доста сериозен отбор, а противникът, който трябваше да пазя беше Тодор Диев – дясното крило на „Спартак“. Беше в Пловдив, като ляв защитник. Контузени бяха Чачевски и Тошко Велев, само Васко Методиев-Шпайдела беше здрав, той игра от дясната страна, аз – от лявата на отбраната. А аз при юношите играех център халф, стопер по италианската мода. Но тогава застанах отляво.
През седмицата Георги Берков ме прегръщаше след тренировка и казваше: „Митко, да не се страхуваш. Той е много голям състезател и на килограми, и мощен. Трябва да ме слушаш. Ти си 60 килограма, той е 106. Като тръгне, ще те прегази като луда крава – теле.“
Почна мачът, имаше няколко изпълнения, които по неговите указания направих. Публиката ръкопляскаше, а и самият съперник ме подкрепяше. При една атака на Диев ме поздрави лично, потупа ме по главата: „Ей, младеж, добре играеш.“ Това беше добър мач за нас, 1:0 победихме и станахме шампиони после. Това е едно от големите събития в живота ми, на 16-17 години станах шампион с „Локомотив“.
С какво бе впечатлил „Интер“
Тогава нямаше възможност да се излиза зад граница, първите отидоха със специално разрешение, Петко Петков от Стара Загора беше първият… И за мен имаше предложения. Особено когато играхме трите мача с „Интер“ (полуфинали в Купата на шампионите през 1967 г. – б.а.).
След третия мач, паднахме 0:1 в Болоня, много се коментираше за това, че ЦСКА се е предал заради един автобус. Такива неща изобщо не са се случвали. „Интер“ беше голям европейски отбор. След тези мачове имаше лично за мен до клуба ЦСКА писмо. До председателя – полковник Микулаш. Искаха ме като централен защитник. И първа точка в това писмо е било, че ме искат, защото в трите мача срещу тях не съм направил нито едно нарушение. От тогава симпатизирам на „Интер“ и до днес, защото съм имал предложение да играя там.
За неговата универсалност като играч
Искат се умения, но най-вече – да мислиш с ход напред, с два напред. Да мислиш, а най-вече – да го изпълняваш. Имах го като малък, защото много съм слушал от баща ми, от брат ми, и те бяха футболисти, а братовчеди в родата са стигали до „А“ и „Б“ група. Когато контактуваш с по-опитните, с известни спортисти, развиваш представа как да подържаш чувство за подтотовка, за самата игра. Тогава се казваше – да миришеш играта, да имаш нюх.
А рецептата как се става успешен треньор?
Имам 300-400 мача в първенство, 90 мача в националния отбор като играч, това е допринесло. Човек после почва да мисли за следващата служба. А тя е треньор, президент, ръководител. Всичко от дадения опит допринася. Не всичко се е получило. Много примери можем да кажем за футболисти, които не стават за треньори.
Не можеш да бъдеш Хитлер или Сталин, трябва да бъдеш много по-гъвкав. Да включиш и себе си като изпълнител на тяхно място, да включиш и приказките на родителите, на началниците. Всичко това трябва да ти минава на лента, но много бързо. Началник и треньор трудно се съчетават. Трябва да бъдеш и баща, и майка… и приятел, че и съсед. Не трябва да бъдеш компромисен в своята работа, но трябва да можеш да промениш мисленето.
Много специалисти не са били звезди като футболисти, но за сметка на това имат разбирането, виждането. Това са Моуриньо… има и още няколко. Те са големи треньори. Преди години старото поколение винаги имаше в София някоя кръчмичка да се съберат и да пият по едно вино, ракия ли ще е, кафе ли ще е… Всичко се е споделяло за общото добро. И в чужбина е така, както ние сме го правили. В последните години не го правим обаче.
Съвзема ли се ЦСКА днес?
От поемането на господин Ганчев, това е един план сериозен. Не може за един кратък период да бъде по-добро лицето от миналото. Много неща се промениха, ние сме вече в голяма Европа, правим много сравнения и по политика, и по бизнес много е труден голям отскок за толкова кратък период.
Най-основното е сигурността, а тя започва с финансите. Не можеш да правиш план за къща, а да нямаш пари за тухли. Има много хора с възможности у нас, но може би няма и сигурност. Не се ли помогне от добри бизнесмени… казвам добри бизнесмени, не хора с добри пари. Да знаят как се правят нещата.
В това отношение ЦСКА е пример в лицето на Ганчев. За други неща може да го упрекват, но… работил съм с него и знам, че няма да се откаже от името на ЦСКА. Може и десет малки ЦСКА да се коментират. И Локомотивски клубове десет да има. И „Левски“ има много – Елин Пелин, Кюстендил… Такива са времената.
За Григор Димитров
Сами виждате – преди седмица невероятни критики към Гришо, той става трети в света. Сега всички: „Браво, Гришо!“ След три дена той ще се сгоди, всички ще кажат: „Абе за какво се сгоди, продължавай да си ергенче!“.
Динко ГОЦЕВ
Източник corner.dir.bgЗа пореден път култов Димитър Пенев: С емблема, без емблема, светът знае ЦСКА и БразилияПочетният президент на ЦСКА Димитър Пенев направи коментар за емблемата на „армейците“ и заяви, че д…Sep 22 2017bgsport.net
