Има едно-единствено условие да играеш атрактивен и резултатен футбол – да имаш качествата да го правиш. Тук се съдържа отговорът защо актуалните формации на Левски и ЦСКА не могат да играят добър футбол. Защото нямат качества. При Левски това е в клинични размери като коронавирус, при ЦСКА има някакъв латентен потенциал, но това, както се видя, не им помогна.
И все пак, ако трябва да се направи някаква констатация след мача, то тя е, че
ЦСКА изпусна Левски. С много или малко може и да се спори, но без никакво съмнение реалните голови положения ги създадоха червените. Друг е въпросът дали това се дължи на някаква треньорска концепция или просто защото селекцията на „Армията“ е доста по-добра. Затова говори дори фактът, че са привлекли футболист като Брадли Мазику, който бе в пълен дисонанс с бледия характер на това издание на дербито. Даже съм шокиран, че за играч на мача бе избран симпатичният, интелигентен, но и доста непохватен Валентин Антов. То трябва да си сляп, за да не си видял каква класа притежава Мазику. Уникално трансферно попадение за ЦСКА, лошото е, че една птичка пролет не прави. Защо такива футболисти не идват в повече в двата гранда, и тогава ще гледаме съвсем друга картина.
Като споменах най-добрия на терена, трябва да отбележа и най-слабия. За съжаление той е с българско име – Живко Миланов. Явно всяко нещо с времето си, а добрите години за Живко са зад гърба му. И ако срещу Враца, Царско село, Витоша и другите точкодарители това не си личи, в един по-напечен мач това става абсолютно видно. Но Живко е дал много и всичко му е простено. А и в Левски специално за този мач не беше кой колко и какво може, а защо има такъв треньор. Да ти дойдат толкова хора на крака, да те подкрепят по този френетичен начин и да им дадеш такава продукция. Да не кажа голяма дума, ама си е престъпление. Това, което даде Хубчев на левскарите, е грозна картина. Тактика за 0:0 от първата до последната минута. И единственият шанс да се вкара гол е от статично положение. Това е цялата треньорска философия на Петър Хубчев. Съдържанието отсъства напълно. Максимум до три подавания и грешка, никакъв преход, никакви захождания, никакви двойни и извеждащи подавания. Всичко е сведено до пълната случайност. Левски има едно добро крило в лицето на Паулиньо и ако топката стигне до него, може да последва дрибъл и пробив. За голово подаване или удар във вратата му е трудно на бразилеца, но и на фона на останалата немощ не личи. Ако някой се интересува още от Станислав Иванов, е добре Левски да му го изпрати в целофан. При този треньор Стаси ще приключи скоропостижно за големия футбол и като Кабов и Илия Димитров ще завърши в Бистрица. И това са играчите, за които си заслужава нещо да се пише. Огромната група е от наемници без никакви качества. Направо да сменят сините фланелки със сиви. Но в основата на проблема е треньорът. Левски постоянно прави селекции и селектираните стоят на пейката. Изброявам само привлечените от Хубчев, които не бяха сред титулярите – Робърта, Алар, Насиру, Здравко Димитров, Спиерингс, Каргас… Славчев и Лозев влязоха като резерви. Някои са контузени, други не започват. Хубчев се чувства абсолютно недосегаем да си прави каквото иска и никой не му държи сметка. Левскарската общност е обединена да спасява отбора, но не е ли редно първо да се спасят от треньора и изпълнителния директор. Финансовите трудности още не са засегнали играчите и беше редно поне да направят един прощален красив бенефис. Хората за това бяха дошли на стадиона, а не да гледат синя немощ.
Безспорно отборът, който игра футбол, бе ЦСКА. Но и тяхната продукция също подлежи на много обструкции и май там проблемът също е предимно треньорски. Защото накрая останаха две нули на таблото, а безусловно по-добрият тим на терена бе червеният. Не е само до късмет и причината е очевидна. ЦСКА играе фрагментирано, не са готови на тотален натиск за период по-дълъг от 5 минути. Избухват като в началото на второто полувреме, правят три голови положения и после отново се унасят в сладка дрямка. Истинската класа е, като усетиш слабостта на противника, да го натискаш, докато го пречупиш. Не пет минути, а 45, ако трябва. Иначе след мача е нелепо да говориш колко повече си заслужавал. На терена се говори, а не пред камерите! А най-нелепото го направи капитанът Занев. Човек, който трябва да е символ на професионализъм. Но за съдията – както винаги накрая.
ЦСКА притежава не лош потенциал, но той трябва да бъде използван пълноценно. Изпусната победа в дербито красноречиво говори въобще за изпуснатия сезон. През цялото време нещо в ЦСКА видимо не е наред. Най-малкият им проблем е, че правят пореден мач без вкаран гол. Да вземат да се замислят по този въпрос. И се забелязва огромен психически дефицит, който ще назова самодоволство. ЦСКА е клуб, закърмен с победата. За техните привърженици тя е над всичко. Непрекъснато да обясняваш колко си се раздал и как всичко е било наред е против изконната философия на отбора. Трябва да печелиш винаги, без значение как го правиш. Другото са оправдания, а те, както добре се знае, не вършат работа. Всъщност засега вършат, но само за едната заплата.
С Хубчев и Крушчич нямаме право да се надяваме на нещо различно от това, което видяхме в дербито.
И стигнах до най-добрия съдия на България. Кабаков допусна дребни грешки, но ще е пресилено някой да търси собствените си неблагополучия в неговите отсъждания. Можеше да отсъди дузпа за ЦСКА за игра с ръка, но със сигурност в дербито е имало много по-чисти несвирени дузпи от тази. По отношение на картоните Кабаков имаше абсолютно равностоен критерий. Нашари си ги и това е в реда на нещата. Даде добри продължения и към двете полувремена. Претенциите на ЦСКА, че не е дал повече към второто, са смехотворни, защото при последната си атака бяха седем на трима и се провалиха напълно в числено превъзходство. Като за всеки български съдия равенството бе добре дошло на Кабаков. Но ако някой имаше качества да промени двете нули, Кабаков със сигурност не би попречил да се случи.
Жаклин Михайлов, в-к „Тема спорт“
