Жокерът Кралев отново влезе на терена

799
Жокерът Кралев

През миналата седмица само в рамките на 5 дни спортният министър Красен Кралев се яви пред две национални телевизии, за да заяви, че нещата в националния отбор по футбол не са много чисти и това никак не му харесва.

„Ако се лимитират всички мениджърски интереси във формирането на националния отбор, ще имаме успехи“, каза той първо пред БНТ. А сетне по БТВ заяви: „По избора на състава се вижда, че има проблем с мениджърските интереси.“

Умен човек като него едва ли току-така би „въртял плочата“ толкова често. По подобен начин се повтарят политиците, когато искат да постигнат нещо. А да не забравяме, че Кралев освен министър е и политик. Ще е прелюбопитно да се разбере какво всъщност цели той с тези си изказвания и дали това случайно няма връзка с предстоящия конгрес на БФС. Но засега нека се спрем само върху това защо не биваше да говори така…

Най-малкото защото не подплати острите си обвинения с доказателства. Така, само на база емоции и догадки, може да се говори в кръчмата между фенове, но не и от министър пред национална медия. А и Кралев не се ограничи само с висящите във въздуха обвинения за мениджърски интереси.

„Не мога да бъда доволен от Георги Дерменджиев. Селекцията му е спорна. Разбиранията му се разминават с това на футболната общественост. Не съм съгласен, че резултатите отговарят на реалностите“, продължи със същия недоволен тон министърът, сякаш е най-малкото завършил треньорската школа по футбол на БФС.
Стоп! Да се замислим – това мнение за пред телевизия ли е, или за личен разговор с ръководството на БФС и със самия селекционер Дерменджиев?! Разбира се, че второто. И е разбираемо, че иначе скучният в медийните си изяви треньор си изтърва нервите на прибиране от Ирландия, след като научи какви ги е наприказвал министърът.

Първо, Дерменджиев, съвсем разбираемо, отрече обвиненията за мениджърски интереси: „В моята кариера никога не съм разрешавал да ми влияят. Не съм се съобразявал с някое мнение. Искам това г-н министър Кралев да го знае. Уважавам институцията „министър“, съобразявам се с това и мисля, че много сериозно са го подвели. Кажете ми кой от играчите е конвертируем за футбола извън България, кои мениджъри са действали?!“

А след това популярният като „Чичо Гошо“ селекционер си позволи съвсем уместен съвет към Кралев: „Ако някой иска да ми каже нещо, нека говорим по друг начин, а не през медиите“.

Нещо, което опитен в пиара човек като спортния министър, който дълго време притежаваше рекламна агенция, няма как да не знае. Но въпреки това публично, и то два пъти, даде да се разбере, че Дерменджиев не му харесва. Което може да се оцени и като намеса на държавен чиновник във футболните дела. А към такива неща във ФИФА и УЕФА са много докачливи.

Но пък на Кралев не му е за първи път така да нагазва във футбола.

Предишния път бе пратен да нагази лично от Бойко Борисов. „Имайки предвид цялостното състояние на българския футбол и инцидентите (б.р. – расистките възгласи по трибуните), премиерът ми разпореди от днес нататък да преустановим всякакви отношения с БФС, включително финансови, до подаване на оставката на председателя на БФС Борислав Михайлов“, каза Кралев на 15 октомври 2019 г., т.е. ден след унизителната загуба с 0:6 от Англия.

И побърза да се застрахова: „Това не е намеса (б.р. – на държавата в делата на спортна федерация), ние очакваме подаване на оставката му, държавата не може повече да толерира подобно поведение.“ Но, ако това не бе намеса, здраве му кажи. За да не остане сянка на съмнение, че е точно така, часове по-късно самият Борисов написа във Фейсбук: „Призовавам Борислав Михайлов незабавно да си подаде оставката като президент на Българския футболен съюз!“

Самият Михайлов този ден първо отказа. „Разбира се, че няма да подаде оставка. Най-малкото по законите на световната и европейската футболна федерация, държавата няма право да изисква по някакъв начин да се меси във футбола“, обясни пресаташето на БФС Христо Запрянов. Е, какво е ставало след този отказ, само Борисов и Михайлов си знаят, но последния час-два по-късно все пак подаде оставка.

Държавата обаче не спря дотук. Подопечното на Кралев Министерство на младежта и спорта (ММС) спря без мотиви държавните субсидии на БФС за 2020 г. (през 2019-а сумата за футболния съюз бе 1 180 000 лв.) и отпусна само 336 000 лв. по друго перо – за развитие на детския футбол.

Последва ревизия от страна на министерството и установяване на нарушения, които БФС оспори. Сега между двете страни се води и дело, като ведомството на Кралев си иска обратно 144 510 лв.

Имаше и още удари по БФС – няколко акции на МВР и специализираната прокуратура, при които бяха иззети документи и компютри. Не бе подмината и Съдийската комисия, като тогава бе обявено, че има СРС, в които се чува как рефери и техни шефове се разбират да манипулират мачове. Имаше разпити, шефът на съдиите Йордан Сталев подаде оставка. И… всичко изведнъж заглъхна.

Но вероятно ехото изведнъж ще прокънти точно за конгреса, който бе отложен за пролетта на 2021 г., най-вероятно малко след парламентарните избори. И като нищо ще има развръзка и по делото „БФС – ММС“, и по прокурорските проверки… Би било интересно съвпадение.

Не е за изпускане и друг аспект от пресните словоизлияния на Кралев. Укорът, че Георги Дерменджиев не работи достатъчно по подмладяването на състава. „В младежкия национален отбор има над 20 човека, които са готови за мъжкия футбол. Щом малка част от тях намират място в мъжкия отбор, е показателно“, отсече министърът.

Чудно на кого да се кланя по-напред селекционерът… Хем искат от него да налага млади, хем треньорът на младежите Александър Димитров роптае, че Дерменджиев пази твърде много млади национали за мъжкия тим и не му ги дава, когато младежите имат важен мач. „Имаше сблъсъци кои играчи да са с представителния отбор и кои да са с младежкия. Аз реших, че е по-добре тези футболисти да играят за младежкия национален отбор, защото имаше цели“, обясни коректно Дерменджиев.

И тъй като при Кралевата атака срещу него бе включен като коз младежкият тим, се загнездват едни съмнения дали пък не се трасира пътят към мъжкия отбор на Александър Димитров. Злите езици напомнят, че един от първите отбори, на които той бе треньор, е „Витоша“ (Бистрица) – любимият на премиера. И намират друга интересна закономерност – когато Димитров е водил клубен отбор, той е бил в град, чийто кмет е от ГЕРБ – Пловдив („Ботев“), Стара Загора („Берое“), Горна Оряховица („Локомотив“).

Това, разбира се, вероятно е случайност. Но остава горчив привкус, че атаката на Кралев срещу Дерменджиев не е случайна. И със сигурност не е морална.
Ето защо иначе дружелюбният към всички треньор №1 във футбола ни за ХХ век Димитър Пенев отсече: „Министърът на младежта и спорта, при цялото ми уважение към него, но той да прави разбор на селекционера на националния отбор е малко обидно“…

Свилен Кириловски, Сега

Коментари