Здравко Лазаров разкри страшна тайна! Електричката каза коя е най-голямата победа в живота му

1392

Здравко Лазаров даде специално интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+, в което за първи път сподели, че се е преборил с коварна болест. Въпреки че наскоро навърши 41 години, той все още е действащ футболист. Стартира кариерата си в родния „Локомотив“ (Септември). След това последователно преминава през „Янтра“, ЦСКА, „Миньор“, „Левски“ и „Славия“. През този период успява веднъж да спечели със „сините“ купата на България. През 2000 г. заминава за Турция, където играе седем сезона – в „Коджаелиспор“, „Газиентепспор“ и „Ержиесспор“. В южната ни съседка ликува с купата на страната. Той е един от избраниците на Пламен Марков за финалите на Евро 2004 в Португалия, като взима участие и в трите срещи в групата. След турския си период Лазаров се завръща в България. Отборите, в които играе, са „Славия“, ЦСКА, „Черно море“ и „Локомотив“ /Пд/. В момента е играч на третодивизионния „Хебър“ (Пазарджик).

– Здравко, на 41 години продължаваш да играеш футбол. Какво е положението?

– Положението е такова, че не ми се спира, играе ми се. Чувствам се добре. Дойдох да помогна на града с каквото мога. Възражда се футболът, след като от 10 години не го е имало.

– На кое място е „Хебър” (Пазарджик)?

– По средата сме сега, но дай Боже да се изкачим по-напред.

– Докога планираш да играеш? Гледайки нивото на българския футбол, и 50 години няма да ги усетиш на терена…

– По принцип, докато мога, мисля да играя. Не ми се спира, но все пак трябва да се дава път и на младите. А като гледам отдолу младите нещо… няма ги.

– Как започна твоята история във футбола?

– Бях много малък. Брат ми беше футболист, той е по-голям от мен с четири години. Покрай него ходех на стадиона, сигурно съм бил в първи клас. Тогава неговият треньор каза, че вижда в мен някакви качества. Бях много запален, постоянно бях по улиците с топката в родния ми град Септември. Седми-осми клас отидох към Пловдив при юношите на „Локо” (Пд). Там завърших образованието си. Да ви кажа истината – тогава не ми оправиха казармата. Само на по-такива като Гонзо я оправиха, а аз трябваше да влизам в казармата. Върнах се в Септември. Помня, че ме забелязаха Христо Маринчев и Пламен Марков, които правеха отбор в Габрово. Съгласих се да отида, но трябваше да влизам в казармата. Те казаха, че ще ми помогнат да ми я оправят и така се случи.

– Кариерата ти премина в много отбори, но така и не ликува с трофей на родна земя. Можеше ли да бъде различно?

– Естествено, че можеше, но аз никога не съжалявам. Точно когато „Левски” ме смени с Георги Бачев и ме дадоха на „Славия”, станаха шампиони. Даже играх първите 5-6 мача. Казаха ми, ако искам да остана, но аз видях, че няма много да се разчита на мен и предпочетох да отида в „Славия”. След четири-пет месеца ме продадоха в Турция. Заради това не съжалявам. Ако бях останал в „Левски”, можех да стана шампион две-три години подред. Но досега като се върна назад, никога не съм съжалявал. Така е трябвало да стане. И с ЦСКА, като се върнах през 2008 г. водехме със 7-8 точки пред „Левски”, но те ни изпревариха. Това е и последната титла на „сините”. Имам някъде около четири-пет втори места. (смее се)

– Много ти „намига” съдбата на тази тема, защото си спомням, че участва в злополучния за „Левски” мач на „Герена”, когато им трябваше победа, за да станат шампиони. Ти игра тогава в „Славия”, всичко се смяташе за сигурно. Разкажи повече за този мач, имаш ли спомен?

– Имам, да. Имахме добър отбор с опитни футболисти в „Славия”. Тогава беше и 100-годишнината на клуба и искахме да направим нещо за купата. Но за съжаление загубихме полуфинала с „Берое” и отпаднахме по нещастен сценарий. Вкараха ни в последната минута един гол и ни отстраниха. Последните пет-шест мача нямахме режими, нямахме нищо. Ей, така, събираме се от мач на мач. Аз предишния ден си бях в Септември и тогава Венци Стефанов ми се обади и каза: „Моля те, стегнете се и се хвърлете в този мач заради мен!” „Левски” би „Лудогорец” и вече се мислеха за шампиони, не брояха последния мач с нас. Явно Венци се беше ядосал и каза: „Те се мислят за шампиони, дайте да го изиграем този мач!” Събрахме се момчетата в съблекалнята. Вили Вуцов ни каза, че си играем за нас, имаме си чест. Изиграхме го този мач и аз за първи път виждам такова нещо. В съблекалнята всичко им беше сложено – медали, купа… Те си мислеха, че са шампиони, но… Стадионът беше пълен, невероятна атмосфера. Ние си играхме и постигнахме този резултат.

– Кажи за „Локомотив” (Пловдив), какво отношение имаш към Веселин Марешки – бизнесмена, който тогава беше собственик на клуба? Мисля, че негова е била идеята да си тръгнеш от клуба, защото си стар?

– Да, историята е следната – под натиска на феновете се беше ядосал. Играхме за купата на УЕФА с „Витес” – 4:4 в Ловеч. „Витес” бяха много добър отбор тогава. Играеше Вилфред Бони, футболисти, които сега са в Англия в големите отбори. Направихме 4:4, феновете го обидиха, той им каза, че напуска. На реванша пак се представихме достойно. Наско Узунов дойде и каза, че ще намери спонсор – „Моля те остани, ти толкова си дал, само тази година да помогнеш…” Отговорих, че няма проблеми. След идването на Марешки, ни се обаждат и ни викат на стадиона да се подписват нови договори. През тези три-четири дни някой нещо му е говорил и явно му бяха подхвърлили за двама-трима от „старите“. Не че сме стари, а че сме хора на Коко Динев и играем „черно тото”. Отивам при Наско Узунов. Той се притесни, каза ми, че му е казано да не подписват с мен. Отговорих, че няма какво да изчакваме, вече знаех за какво става въпрос. Стиснахме си ръцете и напуснах. Не му оправи чест. Да беше излязъл и да каже за какво ме махат. След първия мач с „Локо“ (Сф) журналистите го питаха защо Здравко Лазаров го няма. А той каза: „Така преценихме с ръководството, че вече е стар…” Затова ми стана малко обидно, че не дойдоха да ми кажат очи в очи. Нямам думи…

– Рязко сменяме темата към по-приятни неща! Най-силните ти години бяха в турската Супер лига. Как се стигна до трансфера ти в „Коджаелиспор“?

– Когато преминах от „Левски” в „Славия” направих четири-пет месеца много добри мачове. Явно са идвали на две-три срещи и са ме гледали. „Коджаелиспор” беше от големите отбори в Турция, с много привърженици. Всичко дойде от Бай Миле, Бог да го прости. Той беше един от шефовете на „Славия”. Обажда ми се и ми вика: „Утре си вземи едно сакче и ме чакай долу пред входа. Тръгваме за Турция.” Като отидох, имахме една точка, а завършихме с 41 като осми в класирането. И Предраг Пажин игра много силно, а след шест месеца дойде и Сашо Александров – Кривия. На следващата година взехме и купата на Турция.

– Какво си спомняш от този мач?

– Бихме 4:0 „Бешикташ”, вкарах втория гол. Уникална атмосфера! Мачът беше в Бурса. „Бешикташ” беше много силен отбор с много звезди и национали. Направо ги разбихме! От Бурса до Коджаели е 150-200 км, а не можеше да се пътува с рейса, защото ни спираха фенове. Целият град беше излязъл на площада. Невероятни спомени!

– Два от най-запомнящите се твои голове са от контролна среща. Каква емоция изпита да вкараш на славния тим на „Арсенал“ с легендарния Тиери Анри?

– Това няма да го забравя никога! Бяхме на подготовка в Австрия и ни казаха, че ще играем контрола с „Арсенал”, а тогава нямаха загуба в Англия. Бяха най-добрият отбор! Това лято се бяха подсилили капитана на „Тотнъм” Сол Кембъл. Гледахме ги само по телевизията и беше нещо уникално – Тиери Анри, Робер Пирес, Денис Бергкамп, Тони Адамс, Дейвид Сиймън на вратата – просто невероятно. Бихме ги 4:1, хванахме ги на контра. Вкарах два гола и сигурно после два-три дни не съм спал! Уникално преживяване!

– А с националния отбор участва на Европейското първенство през 2004 г. в Португалия – последният голям форум, за който се класирахме. Тогава вярвал ли си, че представителният ни тим ще има такова „свободно падане”?

– Никога не съм вярвал и много съжалявам, защото тогава бяхме добър отбор, играехме добре. Класирахме се, там загубихме и трите мача. До 30-ата минута имахме положения срещу Швеция, играхме много силно. Вкараха ни един гол на контра и така. Бяха много добър отбор шведите – Ларсон, Ибрахимович… Най-много ме е яд за втория мач, защото ако бяхме взели мача с Дания, можехме да се класираме. При 1:0 за тях, излязох сам срещу вратаря, спънаха ме, трябваше да се свири дузпа. Стилиян Петров се ядоса, награбиха съдията, даде ни червен картон. Вкараха ни втория гол чак в 90-ата минута. Играхме силно с Дания. За третия мач с Италия – нямам думи. Надигравахме ги, водехме с 1:0, но загубихме накрая. Този мач беше без значение. Но и трите срещи ги изиграхме на едно добро ниво. Не знам на какво се дължи падението, което последва.

– Миналата година имаше проблем, който остана встрани от медиите. Мнозина се чудеха защо не взе участие във финала за купата на България срещу ЦСКА…

– Да, даже не исках много да се разчува. Сега за пръв път говоря на тази тема. На 30 март миналата година ме оперираха. Откриха ми злокачествен тумор. Благодарение на д-р Василев и на неговия екип във Военна болница всичко мина успешно. През май месец направих две химиотерапии в Турция и сега ходя на всеки пет месеца на прегледи. Всичко засега е нормално. Ако съжалявам за нещо в този живот, то това е, че пропуснах този финал. Виках си, че ако живот и здраве, вземем купата, мога да спра. Но така се случиха нещата… Животът е пълен с изненади. Появи се абсолютно от нищото. Добре, че го откриха навреме, уж начален стадий. Спазвам всичко, което ми казват докторите. Дай Боже, засега всичко е наред.

– Каквото и да си пропуснал, постигнал си голяма победа в живота! Реално от това, което чуваме от теб, си минал по пътя на Любо Пенев…

– Да, същия проблем. Даже докторът като ме оперира още на операционната маса ми каза, че се е потвърдило това, за което се съмняваше. Каза ми, че е като на Любо Пенев и живот и здраве след малко лечение, ще се оправя. Бях изпаднал в отчаяние.

– Получи ли подкрепа от някои от съотборниците ти?

– Да, получих. Първи ми се обади Стилиян Петров. С баща му бяхме много големи приятели, пиехме си в хотела кафето и явно той му казал за моя проблем. Веднага ми звънна момчето. Уникален пич! Това, което той преживя, е нещо невероятно! Веднага ми каза: „Спокойно, всичко ще е наред! Горе главата! Ако трябва нещо, аз ще помагам!” Казах му, че всичко, което трябва, съм го направил в Турция. И благодарение на семейството – жена ми и родителите. Аз наистина се бях отчаял. Както винаги, жените са по-силни от мъжете.

– Децата научиха ли?

– Големият ми син научи.

– Той на колко години е?

– На 18 години. Вече е голям и разбира, но гледахме да предпазим дъщеря ми да не разбира, защото е в такава възраст – шести клас. Момиче е и е по-чувствителна. Както е казано – дъщерите са по-предани към бащите.

– Имаш много верни приятели, щом не е изтекла информация до медиите.

– Да, помолих ги, заради децата.

– Консултации в Турция направи ли?

– Докторът, който се грижи за мен, е един от най-добрите в онкологията. Един българин Мустафа ме заведе в болницата. Много българи ходят там. Като отидох през септември, ми каза, че може да се поддържам леко на малки вратички. Той е голям фен на „Бешикташ”. Като видяха, че съм футболист, веднага си спомниха за мен. И там хората не са ме забравили, което много ме радва. Като му споделих, че играя на голям терен, той се хвана за главата…

– Някои хора казват, че си искал да отмъстиш на Марешки като си отворил бизнес, с който той се занимава. Кое те накара да инвестираш в аптеки?

– Не знам откъде е излязло това. Имам една аптека наистина и най-куриозното е, че в момента съм я е дал под наем на Марешки.

– А той дали знае, че е твоя?

– Като отидох в Русия, жена ми завърши за фармацевт и с нейна приятелка решиха да направим една аптека в Септември. Да си работи това, децата вече пораснаха, тръгнаха на училище. Не съжаляваме, че инвестирахме в това, но в момента големите вериги „убиват” малките и просто няма смисъл. Реших да я дам под наем и точно Марешки нямаше аптека в Септември. Сключихме договор и сега човекът си работи.

Коментари