Герой от САЩ 94 каза истината: Цяла България играеше за Левски – правителство, медии, съдии

966

Легендарният български футболист Емил Кременлиев, който в момента е помощник-треньор на Арда, даде интервю за агенция БЛИЦ. В него 52-годишният специалист говори за състоянието на тима от Кърджали и за младите таланти в отбора. Кременлиев направи много любопитно признание на въпрос кого подкрепя: Борислав Михайлов или Димитър Бербатов. Той е първият, който публично признава, че стои зад двамата.

– Г-н Кременлиев, как са нещата в Арда? Събужда ли се отборът след победата с 3:2 в София над 48?
– Все още търсим да намерим нашето лице – онова от миналия сезон, когато завършихме четвърти в първенството, играхме финал за Купата на България и записахме дебют на европейската сцена. Там за съжаление не се получиха нещата, тъй като на жребия ни се падна най-силният съперник от всички възможни. Футболистите в момента са почти същите с малки изключения. Те показаха, че могат. Имат амбиции, имат потенциал и тепърва ще растат и вървят нагоре. Още миналия сезон заявих, че някои от тях ще бъдат в националния отбор, в мъжкия национален тим на България. Прогнозирах, че Алекс Петков ще бъде повикан и ето, че това се случи. Същото ще се получи и със Светльо Ковачев, Лъчо Котев и Иван Тилев. И те ще заиграят със сигурност в националния, защото са изключителни таланти. В момента има смяна на поколението. Ясен Петров залага на младите, което му прави чест, и ще вземе и тях един ден. В последно време ни липсваха точки. Това се отразяваше на психиката на момчетата. Но снощи видяхте, че победихме напълно заслужено. Помогна ни и изключително опитният и можещ Спас Делев, който знае как да води младите напред. Победата ни над 48 ни се отрази много добре. Ще намерим себе си. Убеден съм.

– Нещо казахте ли си с Николай Киров, на когото ти беше помощник?
– Да. Той е не само много добър треньор, но и изключителен човек. Видяхме се преди мача, след това също. Киров първи дойде и ни пожела успех. И аз му желая успех. Както на него, така и на помощниците му Иван Кочев и Наско Николов.

– Арда почти само с българи. Доколко печеливша може да бъде тази политика на клуба?
– Доказахме го миналия сезон, че може. И сега през този пак ще го докажем. Аз не съм против чужденците. Предпочитам обаче двама чужденци, и то качествени, и всички останали да са българи. А не да е обратното. Аз съм българин, милея за България и искам да имаме повече наши момчета в отборите. Би било чудесно.

– Спомена Алекс Петков. Как ще коментираш кариерата му. Взехте го от Левски и сега вече е национал?
– Още преди Алекс да отиде в Левски бях говорил с Николай Киров да го вземем в Арда. Тогава се чух с баща му – Милен Петков. Викам му: Да дойде синът ти при нас. Тук ще му дадем шанс. Милен ми отговори уклончиво. Каза нещо от сорта: Ще видим, не знам… После Алекс се озова в Левски. Беше му рано за такъв голям клуб. А и на всичко отгоре попадна в тъмни времена на „Герена“ – безпаричие, несигурност, голямо напрежение и на терена, и извън него. Това беше прибързан трансфер. Когато нещата при Алекс не потръгнаха в Левски, на полусезона пак се обадих на Милен. Той вече се беше убедил, че на сина му трябва спокойствие. Така Алекс се озова при нас, където стартира отлично. И ако не беше контузията му в края на лятната подготовка, вече щеше да има поне един-два мача в националния. Но ето че сега е там и вярвам, че ще успее с екипа на България един ден. Вижте, Алекс на мен ми е слабост. С баща му Милен Петков бяхме съотборници и големи приятели. Още сме такива. Аз съм празнувал раждането на Алекс. Беше юли 1999 година. Края на юли. Бяхме на лагер в Германия с ЦСКА. Тогава имаше два ЦСКА – на Любо Пенев и на Илия Павлов. Любо тъкмо беше спечелил президентските избори на „Армията“, но за известно време стана разцепление и имаше два ЦСКА. Лудница беше. Та в тази лудница Милен стана баща и си спомням, че яко отпразнувахме раждането на Алекс. Ето че скоро той пък стана баща. Да са живи и здрави заедно с половинката му Богомила, която пък е дъщеря на друг мой приятел – Методи Деянов. Да е жив и здрав и наследникът им Матей.

– Кого подкрепяш: Боби Михайлов или Митко Бербатов?
– Официално подкрепям и двамата…

– Как така и двамата?!
– Ето така, как… И двамата. Големи футболисти, големи личности. Имам доверие и в единия, и в другия. Бил съм съотборник с Боби в националния отбор, а с Бербатов в ЦСКА. Имам добри чувства и уважение към тях. Ценя ги много.

– Разкажи за някоя интересна случка с Боби и с Бербо?
– О, те са много. Не са една и две. Ще ви разкажа нещо интересно. Боби Михайлов помогна изключително много на нас младите в националния отбор след загубата с 0:3 от Нигерия на световното в Щатите. По-младите бяхме аз, Цанко, Борето. Зайците в състава, както се вика. Поражението от Нигерия си беше голям шок. Боби обаче ни събра и ни дръпна такава реч, че настръхнахме. Беше капитан, беше си лидер отвсякъде той. А знаете, че беше участвал и на световното в Мексико през 1986 година. Много ни помогна да не се сринем психически. Той показа тези си качества и преди световното, когато в отбора беше страшничко – разправии с шефовете на БФС за премии и какво ли не. Тогава си спомням как отсече и каза: „Вие, младите, ще стоите на една страна. Ще тренирате и няма да мислите за тези неща. Аз знам как да отстоявам правата ви“.

– А Бербо?
– Първия ми спомен за Бербо е свързан с едно пътуване до Гърция, Катерини, за приятелски мач. Беше декември 1998 година. Тръгнахме с клубния автобус на ЦСКА и по пътя спряхме в Благоевград, за да вземем някакъв юноша. Качи се едно високо и слабо момче. Беше леко притеснено. Разбрах тогава, че това е Димитър Бербатов. На контролата същото това уж притеснено момче сам си създаде две-три много добри голови положения. И аз си казах: Бре, в тоя юнак май има доста хляб. Бербо бързо се приспособи към колектива в ЦСКА. Станахме приятели. Изключително точно момче. Човек на място. Винаги е бил такъв. Помня отлично загубата ни от Левски с 0:1 на 13 май 2000 година, когато цяла България играеше за „сините“ – политици, правителство, медии, съдии. Всички ги подкрепяха. И тогава им удариха голямо рамо. След мое центриране Бисер Иванов-Легендата си заби красив автогол, който незаслужено беше отменен. После през второто полувреме Бербо изпусна сигурен гол, а след минута Гонзо вкара кървавото си попадение и донесе победата на Левски. Бербатов беше като попарен. Разплака се след мача. Твърдеше, че е виновен за провала. Не беше на себе си. Качихме го на колата и с още няколко момчета от отбора отидохме в Казичене. Малко на въздух. Малко да смени обстановката и да се освести. После знаете какво се случи – Бербатов така и не вкара гол на Левски, но вкарваше голове из цяла Европа, покоряваше вратите на европейските грандове и сам стана такъв – и по германските, и по английските терени. Той също е лидер. И Боби е лидер. Е как да не бъда и зад двамата, колкото и сензационно да ви звучи.

Коментари