Той е безспорно една от най-ексцентричните личности в нашия футбол. Роден е на 1 март 1974 г. Играл е за Спартак (Плевен), Сторгозия (Пл), Черно море (Вн), Нафтекс (Бс), Шумен, Видима-Раковски (Сев), Светкавица (Тщ), Левски (Сф), Локомотив (Пд) и за полските Корона (Киелце), ЛКС (Лодз), Радомак, Мазовия Мазомиечка, ГЛКС (Надаржин), а от няколко години се изявява във „В“ група, където носи екипите на Белите орли, Ботев (Криводол), Левски (гара Левски), Ювентус-Малчика, Академик (Свищов), Партизан (Червен бряг). Светослав Бърканичков е бил треньор на Белите орли (Пл) и Мизия (Кнежа). От една седмица работи в ДЮШ на родния Спартак (Пл).
-Кой за първи път те заведе на стадиона?
-Баща ми. Той е левскар. Бил съм втори или трети клас. Първият ми мач, гледан на живо, е Спартак (Плевен) – Левски (2:1). Помня, че Пламен Гетов вкара двата гола за домакините по идентичен начин, от над 30 метра. Боби Михайлов пазеше на „сините“. Когато ни викаха да гоним топките на стадиона в Плевен, бях много радостен и тайно си мечтаех някой ден да играя с такива големи футболисти. Аз винаги съм бил левскар. Мечтата ми беше да играя за Левски. Щастлив съм, че успях да я осъществя.
-Смени много отбори в дългата си кариера. Най-добре къде се чувстваше? В Локомотив (Пд) ли?
-О, да, определено. Всичко беше перфектно. Публиката ни беше велика. Еуфория, феновете са много топли, знаеш как е. В Левски запалянковците са по-капризни, не тръгнат ли нещата, веднага те грабват. Докато на „Лаута“ нямаше такъв стрес. Паднем, бием – те винаги са зад нас. Затова съм ги уважавал и винаги съм искал да побеждавам – заради тях. Великата локомотивска агитка, нашият 12-и играч.
-Верни ли са тези легенди, които се носеха за вашия шампионски купон след титлата през 2004 г? Твърдяха, че е имало голо хоро, стрийптийз…
– Пълни измислици. Това нямаше как да се случи, защото присъстваше целият отбор, цялото ръководство, нашите жени и приятелки, официални гости. Два дни продължиха празненствата, а аз бях душата на компанията.
– Защо те пренебрегваха селекционерите на националните отбори?
– Аз съм откровен и си го казвам – ако не бяха всичките купони, жени и алкохол, щях да стигна много по-далеч. Няма какво да се лъжем. Това беше моят живот. Много силно се представях в Левски през 2001 г. Заминахме на лагер в Албена. Спечелихме турнира там. Играхме с националния отбор на Узбекистан. Бихме хърватския гранд Осиек. Узбеките ме харесаха, техните шефове отправиха оферта на Левски. Искаха да ме направят национал на тяхната страна. Такива станаха Георги Георгиев и Алексей Дионисиев. Аз обаче не се съгласих.
– Спомена, че ако не бяха купоните и жените, щеше да стигнеш далеч във футбола. Днес не поглеждаш ли отново към нежните половинки?
– Не, категорично не поглеждам. Приключих доста отдавна с любовния фронт. Откакто съм с жена ми и имаме детенце, съм пас. Обожавам малкият Мартен. Един прекрасен син, който много ме радва. Пет годинки направи на 1 февруари. Ето, и сега, докато си говорим, той рита с приятели и ги гледам. Мартен и Анита – те са моята вселена. Те са всичко за мен. Когато има любов, когато има разбирателство, значи всичко е нормално. Какво повече му трябва на човек? Но все пак се опитвам да се поддържам, да изглеждам добре. Ходя на фитнесче, тичам почти всеки ден, обличам се модерно, прически, ала-бала…Знаеш как е. Ако ти кажа, че в дискотека не съм влизал вече от 3-4 години сигурно няма да ми повярваш. По темата „жени“ мога да говоря три дни и три нощи, но никой няма да ме разбере. Имам си мои виждания и критерии и признавам, че съм, или по-скоро бях, сек*маниак. Това може да го потвърди всяка една жена. Обичам сек*а и това е нормално. Сегашният Бърканичков обаче няма нищо общо със стария… Но не съжалявам за лудориите, които съм вършил. Имам предвид за многобройните шеги и закачки. На 43 години съм, но ако имам шанс да се върна пак на 25, може би отново бих повторил старите грешки. Е, бих се пробвал, бих опитал да се променя. Но дали ще успея? Не знам…
-Разкажи някоя забавна случка от престоя в Левски…
-Е, много са. Спомням си един лагер в Швейцария. Направихме импровизиран турнир по джаги в хотела. Аз държах касата със залозите. Всички залагаха, но най големите „мухи“ бяха руснаците Константин Головской и Владислав Радимов. Двамата постоянно се фукаха, че ще бият Бебето (Асен Николов – б.р.), залагаха и съответно губеха непрекъснато. Тогава аз винаги залагах на Асенчо и си прибирах по 200-300 швейцарски франка.
-Често по твой адрес се разказват какви ли не истории. Вярна ли е тази за камериерката, която си посрещнал чисто гол в хотелската стая?
-Значи…Сега да ти разкажа. Първо, това не е вярно. Казаха, че това е било във Варна, после, че било в Шумен и в Бургас…В Шумен беше тази случка. Бях не чисто гол, а по боксерки. Влезе момичето, попитах я: „Колко струва еди какво си?“ Тя ми каза колко струва. Цялата работа стана, защото й казах: „Я бръкни тука в джоба“. За да й платя напитката, не друго. А бях по боксерките. Напълно нормално. Не е имало никакви ексцесии или тъпотии. Трябва да има емоции, трябва да има екшън. Заради това го казах.
Източник blitz.bg (със съкращения)