Време разделно в Левски: 10 години, 20 треньора, 27 треньорски смени… И нито един трофей

1333
Хубчев прецаква Левски

Годините от последната шампионска титла на Левски станаха точно десет. През 2009-а за последно феновете на „сините“ видяха техния любим отбор шампион. За тези десет години в Левски се промениха много неща. Изредиха се много собственици, футболисти, директори, но едно нещо си остана същото – треньорският пост. Там винаги е „Време разделно“. Това е „най-ветровитото“ място в България. За тези 120 месеца на стадион „Георги Аспарухов“ имаше общо 19 треньори, а Петър Хубчев е 20-ият нов наставник на „сините“, пише Кирил Памуклийски в коментар в Топспорт.

Треньорските смени са 27 (б.а. някой от треньорите са водили отбора повече от веднъж). Много, нали? Общото между почти всички е, че на никого не му бе дадено необходимото време за работа. В някои случаи правилно, в други – не. Това бяха решенията на силните хора на „Герена“. Двамата, които имаха привилегията да работят поне година, са Ясен Петров (сезон 2010/11), когато Левски изигра страхотни мачове в Европа и един автогол на Иво Иванов лиши отбора от заслужено преминава на групите на Лига Европа, както и Стойчо Стоев (1 януари 2015 г. – 16 май 2016 г.). При него „сините“ изпуснаха Купата на България в драматичен финал с Черно море в Бургас.

Едно е ясно, на феновете на Левски им е омръзнало от две думи – спокойствие и търпение. Защото при всяка смяна на треньор се чува точно това, но след това ръководството на клуба не показва нито едно от двете и гледаме смяна след смяна на скамейакта на отбора. Всяка рокада на треньор води до нова селекция и така се върти омагьосан кръг, вече десет години.

Сега е ред на Петър Хубчев. Приет със скептицизъм от повечето фенове заради уж „защитния“ му стил на игра. Нека погледнем треньорската кариера на бившия централен защитник. Хубчев е работил в Славия и Ботев (Пловдив), но прави истинско впечатление в Черноморец (Поморие) между 2009 и 2011. Тогава втородивизионният отбор достига до финал в турнира за Купата на България, загубен минимално от Берое. Именно със старозагорския клуб Петър Хубчев стига до този трофей, побеждавайки точно Левски на финала след изплънение на дузпи (през 2013 година).

Най-пресни са впечатленията от предстоя му като селекционер на националния отбор. За 20-те си мача на чело на „лъвовете“ Хубчев има положителен баланс – 8 победи, 7 загуби и 5 равни мача (при голова разлика 22:25). България успя да победи Холандия с 2:0 на стадион „Васил Левски“. А след това бе спряна и кошмарната серия от загуби срещу Швеция. Пак с победа. Нещо, което много малко хора очакваха. Хубчев успя да направи отбор, който да затруднява и най-добрите. Да, има и обратните приемери с мачове като този с Косово в Прищина. Но при Хубчев се видя заздравяване на дисциплината, нещо от което Левски със сигурност има нужда. Левски има нужда и от драстично подобряване на играта в дефанзивен план. Георги Тодоров го каза в прав текст, че няма как отборът да иска да стане шампион, когато е допуснал 37 гола.

В Левски няма нужда от играчи, който не си дават много зор. Такива със сигурност няма да намерят място при Хубчев. Друго важно нещо при медалиста от САЩ 94 е, че със сигурност няма начин, някой да му казва „вземи този играч“ или „вземи онзи“. Ще играят тези, които са в най-добро състояние и в най-добра форма. Но най-важното е този път наистина да бъде гласувано доверие на треньора. Павел Колев каза, че това е човекът, на не го ще се разчита. На думи е добре, но вече е време и за действие, защото това сме го чували около 20 пъти в последните десет години. Времето ще покаже…

ТРЕНЬОРИТЕ НА ЛЕВСКИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ:
– 1 август-19 октомври, 2009 година – Ратко Достанич
– 20 октомври, 2009 година – 30 юни, 2010 година – Георги Иванон
– сезон 2010/11 – Ясен Петров
– 30 юли, 2011 година – 29 октомври, 2011 година – Георги Иванов
– 5 ноември, 2011 година – 7 ноември, 2011 година – Антони Здравков (само един мач – с Локо (Пд,) победа 3:2 на „Герена“)
– 8 ноември, 2011 година – 26 март, 2012 година – Николай Костов
– 27 март, 2012 година – 3 април, 2012 година – Георги Иванов (само за два мача – загуби от Литекс и Лудогорец с по 0:1)
– 8 април – 10 април, 2012 година – Викторио Павлов (само за един мач)
– 11 април, 2012 година – 30 юни, 2012 година – Ясен Петров
– 1 юли, 2012 година – 11 април, 2013 година – Илиан Илиев
– 12 април, 2013 година – 18 юли, 2013 година – Николай Митов
– 21-22 юли, 2013 година – Викторио Павлов (само за един мач – загуба в първия кръг от Ботев в Пловдив с 1:2)
– 23 юли, 2013 година – 5 октомври, 2013 година – Славиша Йоканович
– 18 октомври, 2013 година – 16 март, 2014 година – Антони Здравков
– 17 март, 2014 година – 10 юли, 2014 година – Елин Топузаков
– 15 юли, 2014 година – 3 август, 2014 година – Пепе Мурсия
– 4 август, 2014 година – 31 декември, 2014 година – Георги Иванов
– 1 януари, 2015 година – 16 май, 2016 година – Стойчо Стоев
– 19 май, 2016 година – 21 октомври, 2016 – Люпко Петрович
– 22 октомври, 2016 година – 2 март, 2017 година – Елин Топузаков
– 3 март, 2017 година – 3 август, 2017 година – Николай Митов
– 4-8 август, 2017 година – Асен Букарев (само за един мач – загуба от Верея в Стара Загора с 0:2)
– 10 август, 2017 година – 18 юли, 2018 година – Делио Роси
– 20-31 юли, 2018 година – Тодор Симов
– 1 август, 2018 година – 1 февруари, 2019 година – Славиша Стоянович
– 1 февруари, 2019 година – 3 май, 2019 – Георги Дерменджиев
– 4-28 май, 2019 година – Георги Тодоров
– от 1 юни, 2019 година – Петър Хубчев

Коментари