Вече отчетохме някои концептуални неща в Левски, които трябваше да се случат от години, а ги виждаме чак в последните 2-3 месеца. Сега бараката вече е съборена, дупката е изкопана, строителят обаче се бави, защото инвеститорът нещо го мотае.
Това е, общо взето, ситуацията на „Герена“, като нека все пак поясним, че строителят е Хубчев, а инвеститорът е Божков. Павел Колев го играе строителен надзор, но интересното е, че когато строителят си казва, че нещо се бавят нещата, значи няма как да очакваме сериозна промяна това лято.
Не е трудно да се досетим, че ако в Левски бяха решили сериозно да настъпят от традиционното в последните 2 години трето място по посока нагоре, трябваше да са по-напред с материала. Защото Петър Хубчев от март знае, че ще поема сините и тогава би трябвало да е сложил на масата сериозни изисквания. Да умееш да си поискаш и след това да си отстояваш искането това е изкуство. Не всеки може да си поиска по начин, по който на собственика да му е кеф да даде.
Вън от съмнение е, че летният лагер на Левски не мина по вкуса на Хубчев. И тук не говорим изобщо за резултатите от контролите, нито за някои контузии на футболисти. Треньорът изобщо не отиде в Австрия за статистика, нито пък може да бъде упрекван кой какви болежки е получил.
Още по-ясно е, че на прага на сезона Петър Хубчев няма състав дори на една трета от това, което му се иска да представлява Левски.
Да погледнем някои детайли. На вратата ситуацията изглежда се изясни още с привличането на Милан Миятович. Щом новото треньорско ръководство настоя и си взе национален вратар на Черна гора, значи Ники Михайлов е предвиден за втора цигулка. Твърде вероятно е преподписването на договора със сина на Боби Михайлов да се дължи на други обстоятелства, тоест нека има мир на планетата Земя и да няма напрежение в клуба.
Напред сме категорични, че Левски си взе гръцки таралеж в гащите. Каргас е стопроцентов рисков играч, от категорията нож с две остриета. Гъркът има грамотност за централен защитник, но е нищо особено. Дали поради липса на синхрон с партньора си, но Каргас в много случаи закъснява и няма усет да предпази съперника си – или го фаулира грубо, или го сваля за фланелката. Петър Хубчев ще има доста да му наговори за този вид дисциплина. За втори титулярен централен защитник е гласен Ейолфсон, който има да наваксва още около месец. Бавничкият Нуно Рейш не се чувства в свои врати, когато е пред вратаря. Ситуацията с търсенето обхваща краен защитник, по възможност такъв, който умее да играе еднакво добре и с двата крака.
Организация на игра
Ето това иска един ден да постигне Петър Хубчев. През годините досега той винаги се е справял с тази си цел. Отборите му винаги са играли много стегнато и организирано. А вече съвсем друг въпрос е в каква посока е тази организирана игра. Не е трудно да предвидим, че в началото на Хубчевата ера на „Герена“ сините ще започнат да показват белези на организирана игра в защита, после би трябвало нещата постепенно да се пренесат по-напред към средата. Изключително доминантна роля в този аспект трябва да имат вътрешните халфове. Не че от другите не зависи толкова, но този тандем трябва да е много добре сработен. Представете си Ричард Еромоигбе и Даниел Боримиров. Тогава обаче треньорът Станимир Стоилов имаше знанията, търпението и времето как да стикова тази двойка, която да дава тон на организацията на играта. Сега Хубчев има Тиам, който е лимитиран футболист, но пък е доста добре школуван тактически, тоест не може много неща, но това, което умее да прави, го прави. Тук някъде сигурно трябва да грее Нуно Рейш. Не е ясно къде е позициониран той в плановете на Хубчев, но по принцип трудно се намират вътрешни полузащитници, които са еднакво добре в двете фази на играта. Рейш е добре в дефанзивен план, но е много по-добре от Тиам в офанзивен, разсичащите му пасове напред са впечатляващи. Досега той е леко подценяван, но ако му тръгне, може да стане откритието на новия Левски. Рейш умее да чете играта и да се позиционира добре, знае кога да задържи топката, кога да играе с едно докосване.
Очаквана загуба
Ето този термин, изречен от Петър Хубчев след срамната загуба от четвъртодивизионния немски тим, леко притеснява. И това е, защото не знаем какво очаква треньорът на Левски от мачовете с Ружомберок. Причини да очаква неприятна развръзка има много – един контузен отдавна, друг контузен отскоро, трети контузен в деня след привличането, четвърти изобщо не дошъл, пети не се оказва такъв, за какъвто го мислехме, шести обеща да дойде, но нещо в последния момент се отказа. Селекцията въпреки новите ръководители с новите правила и новото финансиране, общо взето, не е това, което трябваше да се състои за това състояние на Левски. А то е такова, че на Хубчев няма как да не му се е искало и той да има мрежата за следене на играчи на Лудогорец и съответно и техния бюджет за селекция. С отпуснати 3-4 милиона евро треньорът на сините сега дори можеше да се усмихва от време на време. И си вика – хората надграждат с пари и контакти, а ние надграждаме с много приказки и ентусиазъм.
Не за друго, но е ясно, че всичко това се пише на сметката на Хубчев. При ранно отпадане от евротурнирите някой в клуба ще трябва да му пази гърба. Напрежението няма да е дълго, 1-2 седмици максимум. Защото публиката на Левски или не е стадиона, или вече няма големи претенции. Където десет години, там и единайсет.
На този етап една седмица преди първия мач Хубчев има състав, който е много добре подготвен физически, но това не се отнася за всички футболисти. Има също така отбор, който видимо е с промити мозъци по отношение дисциплина на и извън терена. И, общо взето, това е. Останалото е въпрос на стечение на обстоятелствата, първото от които е гостуването на Ружомберок. Искаше му се на Хубчев да отиде в Словакия с по-голямо самочувствие и да говори по-смело, но сега ще трябва да се задоволи с тривиалното и добре познато – отиваме в Ружомберок да направим добър турнирен резултат.
Желю Станков, в-к „Тема спорт“
