Давиде Мариани разкри истината за сините фенове: Хем са от Левски, хем от Реал, от Барселона

2992

Швейцарският халф Давиде Мариани пристигна в Левски това лято. Той е едно от двете нови попълнения на „сините“. 27-годишният полузащитник бързо стана твърд титуляр в тима. Футболистът се съгласи да даде интервю пред БЛИЦ. В него Мариани разкри доста интересни подробности за живота си, за семейството си, а също така пожела специално да напишем, че е свободен мъж и дамите могат да му пишат в социалните мрежи.

– Как си, Давиде? Как се чувстваш в България?
– Чудесно. Изненадан съм. Не очаквах толкова добре да се чувствам тук и то толкова скоро. Очаквах да ми бъде по-трудно да свикна със страната и със София. Но има много добри хора около мен, които ми помагат. В отбора има много добри момчета. Чувствам се комфортно.
– А какво очакваше?
– Честно казано, не знаех нищо за България. Нито за София. Стана много бързо и само след седмица бях изненадан колко добре е всъщност всичко в България. Не знаех какво да очаквам. Но градът е много хубав и има много неща, които да правиш – ресторанти за хранене, места за разходка. Обичам да се разхождам в парковете, а тук в София има много. Всяка седмица посещавам различен, за да опозная града и да се запозная с хората.
– Видях, че си бил на Боянския водопад…
– Да, бях на Витоша. Видях много снимки на различни хора от това място и си казах: „Ще отида на всяка цена!“. Трябваха ми два часа, за да стигна. Беше ми почивен ден и трябваше да се възстановявам, но това място те зарежда с толкова много положителна енергия. Много е красиво, а аз обичам природата. Не възстановява тялото, но вътрешно се чувстваш много добре.

– Левски е твоят първи клуб извън Швейцария…
– Да. Бях в Лугано, извън моя роден град. Тогава беше странно, но е много по-различно, когато си в съвсем друга страна. Не можеш да се прибираш всяка седмица в родния си град и да се видиш с приятели и семейството. Но тук има много добри момчета в Левски, които измислят какво да правим в свободното време.
– Спират ли те вече феновете по улиците, разговарят ли с теб?
– Да, постоянно се случва. Полицаите обичат да си говорят с мен, също така сервитьорите в ресторантите. Навсякъде има хора, които са фенове на Левски. Започват да разговарят с мен, обясняват ми какво е този клуб за тях. Приятно е. Знаех, че идвам в голям клуб, но не знаех какво мислят хората. Много е различно от Швейцария. Чувствам се привилегирован, че съм роден в тази страна, хората са приятни, но тук футболът е приет на друго ниво. Радвам се, ако мога да ги правя щастливи.
– И разбра ли всъщност какво е Левски за феновете и за България?
– Да, определено разбрах. С всеки фен, с когото говорех, виждах страстта и любовта към Левски. Те ми казват: „Аз съм фен на Барселона или на Реал, но Левски е най-важното нещо в моя живот“. Говоря си с тях и виждам, че те живеят за Левски. Те имат семейства, но клубът им дава истинската наслада или истинския гняв. Аз дискутирам с тях и им казвам, че знам, че всеки иска Левски винаги да побеждава. Ние, футболистите, искаме същото, но те не трябва да бъдат ядосани всеки път, когато не се получи. Аз разбирам, че в България хората нямат големи финансови възможности и животът никак не е лек. А ние футболистите сме късметлии, че можем да носим на тези хора наслада. Това прави работата ми красива. Казвам си: „Хей, ти можеш да направиш толкова много хора щастливи“. Но не искам да ги правя нещастни и да усещам гнева им, когато губим. Опитвам се да им обясня, че даваме всичко от себе си, за да победим. Не е лесно обаче. Въпреки това се фокусирам върху позитивното, върху положителното. Фокусирам се върху работата си, върху отбора и това, което можем да постигнем заедно – да правим много хора щастливи. Трябва да работим здраво и да побеждаваме. Но това ще стане стъпка по стъпка.
– Значи вече си разбрал манталитета тук – ако победиш тази седмица си най-добрия, ако загубиш следващата, вече не си за Левски…
– Да. Вече видях това след мача с Вадуц. Знам вече какво хората очакват от нас. Да, отскоро съм тук и не искам да казвам, че знам всичко. Но разговарям с тях и ги разбирам.

– Опита ли вече българската кухня?
– Да, разбира се. Живея до Докторската градина и наоколо има много места, на които мога да хапна. Опитах кухнята ви и много ми харесва. Харесах нещо с краставици и кисело мляко… таратор, мисля, че се казваше. Страхотно е. Има много неща, които ми харесват. Опитвам се и да говоря на български вече. Трудно е, но ще се науча. Вече знам няколко неща – как се казваш, добър ден, добър вечер, добро утро, на колко години си… (б.а. казва ги на български). Но забелязвам, че хората тук не са като в Швейцария. Не се поздравяват по улиците. Не си казват здравей. Например – разхождам се, срещу мен идва друг човек, но не се поздравяваме. Може би такъв е манталитетът тук и хората не са толкова отворени. Когато бях на Витоша, казвах на хората „добър ден“ на български… Да, те ми отговаряха, но ако аз не поздравя, те няма да поздравят първи. Не бих казал, че хората са студени тук, просто явно не е прието да се поздравяват така.
– Кои са най-близките ти приятели в Левски?
– От първия ден се сприятелих с Жорди Гомес, защото той говори испански. Антони Белмонт също. Той е французин, а аз говоря няколко езика и един от тях е френският. Така си упражнявам познанията. Антъни е добро момче, но на него не му е лесно тук. Младо момче е, а аз се опитвам да му помагам. Холмар Ейолфсон също ми е много близък. Това са тримата, с които общувам най-много. Но трябва да кажа, че всички, най-вече българите, са много приятни хора. От ден първи българите ме приеха много добре. Нямаше неща от рода на „той е швейцарец, чужденец, и ние няма да говорим с него“. Напротив, много са отворени и ме приеха изключително добре.
– Откъде знаеш толкова много езици?
– Майка ми е от Мексико, баща ми е италианец, аз съм роден в Швейцария. Израснах с три езика. В училище учих френски. Когато знаеш италиански и френски, испанският го научаваш много лесно, защото е близък. А английският е нещо нормално, което е задължително да знаеш. Навсякъде можеш да се оправиш с английски. Тук сега имам възможност да си практикувам повече английския, гледам филми на английски, чета английски книги, говоря си със съотборници на английски.
– А какво всъщност си учил?
– Учих за банкер. Дори работих в банка и раздавах кредити. Но съм знаел винаги, че ще се занимавам с футбол. Бях с костюм, всичко… Не знаех какво точно правя, но работех там. И през цялото време мислех за футбол.
– Каква е историята на твоето семейство? Баща италианец, майка мексиканка, а ти си роден в Швейцария…
– Интересна история е. Преди 30-40 години много италианци отиват в Швейцария, за да работят. В този период, ако си италианец и отидеш в Швейцария, имаш два варианта. Или ще си строителен работник, или ще работиш в ресторанти и хотели. Баща ми е отишъл на 16-17 години в Цюрих, тъй като големият му брат вече е бил там. Целта му е била да поработи 3 месеца в Швейцария, да събере пари и да се върне в Италия, за да си построи къща в родния си град. Баща ми започнал работа в хотел. Майка ми пък била от заможна фамилия в Мексико. Един ден нейният баща ѝ дал пари, за да обиколи Европа и да я разгледа. Тя отседнала в хотела, в който работил баща ми. Но той не е някой плейбой. Дълго време я е ухажвал… В онези времена е било друго, знаеш. Нямало е телефони, социални мрежи. Затова двамата са си разменили домашните адреси. И след като тя си е тръгнала от Швейцария, в продължение на 7 години са си писали писма по пощата. През 1986 година е било световното първенство в Мексико. Баща ми си купил билети и заминал натам. Предложил на майка ми брак и изгледали няколко мача. След това тя се върнала с него в Швейцария и така заживяли заедно. Намерили си хубава работа и се оженили…
– Ходил ли си в Мексико и Италия?
– Когато бях малък, често ходех до Мексико при баба ми и дядо ми. Също и в Италия. Сега нямам много време и е по-трудно да пътувам. Но поддържам връзка с роднините ми в Мексико и редовно се чуваме.

– Как започна с футбола и къде?
– Започнах още като дете. После ме записаха в школа в Цюрих, а на 11 отидох във ФК Цюрих, който е най-големият клуб в Швейцария, заедно с Грасхопърс. Там беше страхотно. Дадоха ми шанс да работя и да играя футбол. Там искат от всички да се учат и да работят, защото ако не станеш професионален футболист, ще трябва с нещо да си изкарваш прехраната. Преминах във всички формации до първия отбор, но не беше добре за мен. Преместих се във Втора дивизия за две години, след което отново се завърнах в елита и заиграх в Лугано, където се представих много добре.
– Започнал си късно с професионалния футбол…
– Да, професионално започнах да играя късно. Първият си договор подписах на 22, а  преди това работех в банката и играех футбол. Опитвах се да си спечеля професионален договор, знаех, че мога да стана професионалист. Но работех в банката и мислех за футбола. Всеки човек има различен път в живота. Не ми даваха шансове във ФК Цюрих, но навсякъде по света има момчета, които така и не стигат до професионалния футбол и договори с отбора, за който са играли като юноши. Сега ме искаха обратно, но им казах, че предпочитам да изляза да играя извън Швейцария.
– Знам, че има филм за теб и още две момчета – „Утрешните шампиони“. В него се казва, че ти си доброто момче с големите очи…
– О, не знаех, че тук някой знае за този филм! Да, бях в академията, бях и в националния отбор на Швейцария до 15 години. Тогава дойде един човек, който попита треньора за три момчета, които имат възможност да станат много добри професионални футболисти. Треньорът предложи мен и още двама мои съотборници. Направиха два филма – един голям и един късометражен. Мисля, че беше полезно за хората, които са изгледали филма. Защото виждаш какво може да се случи в живота ти, когато си млад и мечтаеш да станеш професионалист. Ние сме три момчета – единият получи тежка контузия и се наложи да спре с футбола, другият не е достатъчно добър. А аз бях третият, който става професионалист. В този филм може да видиш как по три различни начина може да се развие живота на един млад футболист. Това е много полезно за малките момчета, които искат да станат професионалисти. Чрез филма научават, че има голям риск да не се случи това по ред причини. И научават, че е добре да учат и да могат да работят, защото ще им се наложи, ако не станат футболисти. Знаете, един ден в някой мач може съперник да ти влезе лошо, да ти счупи крака и да сложи край на кариерата ти. И тогава нещата приключват и ти трябва да можеш да работиш, за да се прехранваш. Това се случва с едното от момчетата във филма. Наистина е добър филм, от който може да научиш много. Най-вече младите трябва да го изгледат.
– Четох изказвания на твои близки, че не си от типа футболисти, за които парите са основното нещо в играта… Кои са по-важните неща за теб?
– Ще ви дам пример – миналото лято получих изключително добро от финансова гледна точка предложение. Преди това играхме в групите на Лига Европа. Треньорът от Лугано се премести в друг отбор и искаше да отида с него. Наистина ми предложиха много добри пари, но аз казах: „Не, това не е нещото, което искам“. Предпочетох да остана в Лугано, да получавам по-малко пари, но знам, че там можех да стана по-добър. Същото се получи и това лято. Имах по-добри предложения от финансова гледна точка, но исках да се развивам и прецених, че Левски е правилното място. Парите са важни, но е важно и да правиш това, което обичаш на правилното място. За мен парите никога не са били приоритет. Тук съм, за да печеля мачове и титли. Не трябва да говоря много на тази тема, а просто трябва да работим здраво и да печелим. Парите идват, когато работиш. Бих бил щастлив, ако увеличат примерно заплатата на домакина, но не и моята.

– Познаваш ли футболисти в България, които не са в Левски?
– Не. Гледал съм мачовете на Лудогорец с Йънг Бойс и Базел, но не съм ги следил детайлно. Преди да дойда в Левски гледах, видео с изявите на Паулиньо и бях впечатлен. Той е невероятен играч и, честно казано, смятам, че не е за тук. Прекалено е добър и трябва да играе в някой от водещите европейски клубове. Но ще видим. След това видях какви играчи има тук – Жорди Гомес, Обертан… Прецених, че Левски е голям клуб и е добре за мен да се присъединя.
– В България сме известни с това, че имаме много красиви жени… Ти обвързан ли си?
– Не. Имах дълга връзка в Швейцария, но от две години съм сам. Можете да напишете това – мили дами, свободен съм (смее се). Момичетата знаят името ми… Когато дойдох тук и започнах да се разхождам или да ям в ресторанти, навсякъде виждам много красиви момичета. Но се опитвам да стоя фокусиран върху футбола. Разбира се, че не трябва да се загърбва личния живот, но сега е важен футболът за мен.
– Ти си като новият ти треньор Славиша Стоянович. Той беше обявил, че си търси жена във Фейсбук… Предполагам, че и на теб ти пишат много момичета в социалните мрежи.
– Да, не мога да се оплача. Те търсят името ми и пишат съобщения. Това е нормално. За мен е приятно, а и има много красиви момичета тук.
– Какво обичаш да правиш в свободното си време?
– Първият ми приоритет е да играя футбол и затова съм тук. Най-важно е да си почина и да се заредя с енергия. За да тренирам още по-добре на следващия ден и да играя добре през уикенда. Ходя на масажи, винаги излизам последен от тренировката. Но това е част от мен – да се грижа за формата си и тялото си. Тази седмица примерно използвах свободното си време и да се запася с необходими неща в апартамента си, защото вече не съм в хотел. Пазарувах за дома, подреждах. Обикновено след тренировка хапвам и се прибирам да си почивам. Няма проблем да стоя сам. Приятно е, а и така опознавам себе си. Вечер излизаме да хапнем с Жорди Гомес и Белмонт.
– Когато спечели първите си пари от футбола, какво направи с тях?
– Помня, че подписах договор през юни и бяха много пари накуп. Имах да вземам няколко заплати, отделно при договора получаваш на ръка известна сума. Отделих парите, защото в Швейцария плащаш големи данъци. Така, когато дойдоха данъците за плащане, аз бях готов. След това помня, че пратих пари на семейството ми и пратих пари до Мексико също. Но и досега продължавам така. Миналата година играхме в групите на Лига Европа и получихме солидни бонуси. Разделих ги – дадох на семейството ми, но част от парите дадох на домакините на отбора. Имахме четирима домакина. И всички те работиха наистина много. Постоянно перяха екипи, чистеха, правеха всичко. Помислих си, че ние тренираме, пътуваме и какво ли не, но тези момчета наистина работят много. Затова разделих на няколко части бонуса си и го дадох на тях. Те не са забравили това и до днес. Щастливи са и често ми се обаждат да разберат как съм и дали всичко с мен е наред. Разбира се, един ден ще имам семейство и първо за него ще мисля, но в този момент смятам, че правя нещо правилно и мисля да продължа да го правя и тук.
– Значи във филма са били прави като са казали, че си добро момче?
– Да, определено. Надявам се да има нов филм и отново да съм част от него. И Левски също ще бъде част от този филм.
– Знаеш ли кой е Васил Левски и кой е Георги Аспарухов?
– Георги Аспарухов е най-голямата легенда на българския футбол. Когато пристигнах тук, виждах навсякъде неговото лице. Попитах кой е този човек и пресаташето Петър Мисов ми разказа. Знам също така, че Васил Левски е най-големият национален герой на България.

Коментари