Да си треньор на Левски вече не е престижно

718
Да си треньор на Левски

Треньорският пост в Левски загуби своя престиж, пише в свой обширен коментар колегата от Спортал Владимир Стоянов.

Новият треньор на Левски Георги Тодоров е петият специалист, който ще води „сините“ в официален мач през сезон 2018/2019 година. „Сините“ стартираха кампанията с Делио Роси, който беше уволнен след резила от Вадуц в Лига Европа. Неговият помощник Тодор Симов, който ползваше лиценза на Георги Тодоров, води столичани в първите две срещи от Първа лига срещу Ботев (Пловдив) – 1:0, и Черно море (2:2). Сърбинът Славиша Стоянович пое 26-кратните шампиони в края на юли, но беше заменен от Георги Дерменджиев през януари тази година на лагера в Кипър. Пет кръга преди края на сезона опитният специалист също беше освободен от поста, а на негово място застана Тодоров, който изведе столичани до Купата на България през 2003 година.

Тимът от стадион „Георги Аспарухов“, който вече 10 години не може да хване ръка в България, се опитва да стъпи на крака, но статистиката показва, че ръководителите повтарят едни и същи грешки, които са правили техните предшественици. Именно поради това и клубът се лута и клатушка вече цяло десетилетие, като вече не изглежда гранд и страшилище в очите на българските футболисти и отбори, а позицията треньор на Левски губи все повече тежест и престиж.

Голяма част от феновете мечтаят за Станимир Стоилов, който води тима в 161 мача, извеждайки отбора до две титли, две Купи, две Суперкупи на страната, четвъртфинал в УЕФА и историческо класиране в груповата фаза на Шампионската лига. Именно Мъри е този, който донесе най-големите успехи и радости на „Герена“ през този век. Той обаче не иска и да помисли за връщане в любимия Левски след толкова години зад граница. Основната причина е, че няма стратегия, ясна визия и идея, как да се развива клубът. Няма ясен и конкретен план за изграждане на база, школа и стадион, въпреки че настоящото ръководство има подобно желание, макар то още да не е афиширано пред медиите. Самият Стоилов отрича, но няколко пъти през последните години се среща с различните ръководни фактори на „сините“, за да се говори за евентуално негово завръщане. Той изслушваше оферти, за някои дори демонстрира интерес, но впоследствие отказа, а други ги изслуша с подигравка и насмешка, тъй като не вижда правилен процес на работа.

Статистиката показва, че след неговото уволнение през май 2008 година Левски е направил официално 23 треньорски рокади, като няколко специалисти са били повече от един път начело на клуба, в различни периоди. Цели пет пъти пък треньори са водили тима в един или два мача, докато клубът назначи официално нов старши-треньор. Те всичките са водили „сините“ в общо 441 официални мача, което прави средно по по-малко от 20 мача на специалист, като в това число не влизат помощник-треньорите, които са сменили за мач получилия наказание наставник на отбора. Също така не влиза и срамната случка с Ивайло Петев, който беше съблечен от феновете на представянето си и дори не изкара и един пълен ден в клуба. Шестима са чужденците, които ставаха треньори през този период на „сините“, водели отбора в общо 104 мача – Ратко Достанич (15 мача), Славиша Йоканович (12 мача), Хосе Мурсия (3 мача), Люпко Петрович (15 мача), Делио Роси (40 мача) и Славиша Стоянович (19 мача).

Единствено Емил Велев изведе отбора до титла през 2009 година, след което Ратко Достанич взе Суперкупата на България малко след уволнението на Кокала. През последните десет години Левски загуби три пъти финал за Купата на България, когато влизаше в ролята на фаворит в мачовете с Берое (4:6), Черно море (1:2) и Славия (2:4), като два пъти отстъпи след изпълнение на дузпи, а срещу „моряците“ допусна обрат в продълженията с човек повече. „Сините“ три пъти останаха със сребърните медали в първенството през този период, като единствено през сезон 2012/2013 година държаха титлата в ръцете си, но в последния кръг я подариха на Лудогорец.

Само трима от треньорите на „Герена“ след Мъри Стоилов са водили тима в повече от 40 мача без да бъдат уволнени, но нито един не е бил начело над 50 срещи. Абсолютен рекордьор е Стойчо Стоев с 50 мача (10 от тях във втората шестица, когато тимът финишира на най-слабото си 7-о място в А група), при когото „сините“ изпуснаха Купата на България на „Лазур“ пред 15 000 левскари срещу Черно море, предимство от човек повече на терена около 90 минути, а също така и гол аванс в последните 20 минути на редовното време.

Ясен Петров пък е единственият, който се задържа цял един сезон без смяна – 2010/2011 г., когато Левски последно играеше атрактивен футбол и записа цели 12 мача в Европа, пет победи и едно равенство на „Герена“ срещу Дъндолк (6:0), Калмар (5:2), АИК Стокхолм (2:1), Гент (3:2), Лил (2:2) и Спортинг Лисабон (1:0), въпреки че след загубата от ЦСКА (1:3) през пролетта, Георги Иванов-Гонзо пое нещата зад кадър. През тази кампания при пловдивския Джанини Левски извоюва 30 победи от 44 мача, водени на терена от головата машина Гара Дембеле, който отбелязва общо 37 попадения в 39 мача. Левски завърши на второ място с три точки зад Литекс а автогол, в последните секунди срещу бъдещия шампион на Франция, го лиши от излизане на групата в Лига Европа.

Третият е Делио Роси. Италианецът беше начело на столичния гранд в 40 официални срещи, като изведе тима до финал за Купата срещу Славия, който беше загубен след изпълнение от дузпи пред около 32 000 левскари по трибуните на стадион „Васил Левски“. През миналото лято под негово ръководство „сините“ отпаднаха още в първия квалификационен кръг на Лига Европа от тим от Лихтенщайн, който играе във втора дивизия на Швейцария, тъй като в малката държава няма професионално първенство.

Николай Митов пък влезе в историята с негативната статистика, че в рамките на десет дни изпусна и двата трофея в България през май 2013 година. Първо Левски загуби драматично с дузпи финала за Купата от Берое в Ловеч, като с човек по-малко стигна до 3:3 от 1:3, а след това завърши 1:1 със Славия пред пълните трибуни на „Герена“, когато при победа клубът ставаше шампион за 27-и път в своята история. Интересното е, че той записа начело на тима през този сезон девет победи и три равенства, но две от тях се оказаха фатални за историята на столичани.

Досегашният наставник Георги Дерменджиев ще остане в историята като първият треньор на Левски, който не успя да спечели нито едно от първите си четири домакинства на „Герена“ за първенство.

Много от треньорите минали през Левски последните години със сигурност нямат качествата да изградят отбор доминиращ в България, а други попаднаха в грешен момент на грешното място. Най-големият проблем обаче е ръководенето на клуба, тъй като в периода между 1999 г., и 2003 г, бяха направени също 7-8 треньорски промени, но Левски взе три титли и три купи за четири години. Всичко това най-вече заради силното управление на клуба, който вкарваше огромен респект и стоеше над всички в родния футбол.

От доста години вече Левски е отбор без манталитет на победител, без тежест, играещ без нужното самочувствие на „Герена“, без ясна идея и пълен с безброй знайни и незнайни чужденци, които чакат само заплатата си, докато си живуркат в София и често се крият във важните мачове. През последните сезони при Спас Русев месечните възнаграждения станаха нереално високи за родните стандарти и най-вече за сегашното състояние на клуба. Левски отдавна загуби своето ДНК, да играе атакуващ и сърцат футбол, да притежава едни от най-добрите български играчи, които знаят какво значи Л-то на гърдите (което беше сменено с емблема с венец през 2014 година), в смесица с такива, които да са израснали в школата, борейки се винаги за първото място, ставайки шампиони няколко пъти в кариерата си от най-малките до юноша-старша възраст (б.а. Между другото в самата школа също отдавна липсва старият манталитет на победител, тъй като и там не се инвестира сериозно, не се работи много правилно в доста от възрастите и се изостава значително от минималните стандарти на Стария континент). Това, разбира се, че не гарантира трофей, но носи облик, идентичност и тежест, както сред феновете, така и сред съперниците.

Непрекъснатото текучество на чужденци и смяна на треньори през няколко месеца обаче няма как да превърне Левски в силен тим, нито пък да го извади от блатото, в което е стъпил с двата крака вече 7-8 години. Напротив, именно това превърна „сините“ в посредствен клуб, който не мърда и сантиметър напред от години в посредствено първенство, докато продуктът футбол отдавна не е само спорт, но и бизнес, развиващ се в Европа и света почти със скоростта на светлината.

Статистиката на всичките треньори на Левски от Станимир Стоилов до днес:

Станимир Стоилов – от лятото на 2004 година до май 2008 година
161 мача – 108 победи, 28 равенства, 25 загуби
Велислав Вуцов – май 2008 до август 2008 година
5 мача – 1 победи, 2 равенства, 2 загуби
Емил Велев – септември 2008 до юли 2009 година
38 мача – 24 победи, 9 равенства, 5 загуби
Ратко Достанич от юли 2009 година до ноември 2009 година
15 мача – 4 победи, 3 равенства, 8 загуби
Антони Здравков от ноември 2010 година до май 2010 година
26 мача – 15 победи, 4 равенства, 7 загуби
Ясен Петров от юни 2010 година до май 2011 година
44 мача – 30 победи, 7 равенства, 7 загуби
Георги Иванов от юни 2011 година до октомври 2011 година
15 мача – 8 победи, 7 загуби
Антони Здравков
1 мач – 1 победа
Николай Костов от ноември 2011 година до март 2012 година
11 мача – 9 победи, 2 загуби
Викторио Павлов
1 мач – 1 равенство
Ясен Петров от април 2012 година до май 2012 година
7 мача – 5 победи, 1 равенство, 1 загуба
Илиян Илиев от юни 2012 година до април 2013 година
28 мача – 18 победи, 4 равенства, 6 загуби
Николай Митов от април до юли 2013 година
14 мача – 9 победи, 4 равенства, 1 загуба
Викторио Павлов
1 мач – 1 загуба
Славиша Йоканович от юни 2013 до октомври 2013 година
12 мача – 6 победи, 4 равенства, 2 загуби
Антони Здравков от октомври 2013 до март 2014 година
20 мача – 10 победи, 3 равенства, 7 загуби
Елин Топузаков от март 2014 година до май 2014 година
11 мача – 6 победи, 5 загуби
Хосе Мурсия от юни 2014 до август 2014 година
3 мача – 1 победа, 1 равенство, 1 загуба
Георги Иванов от август 2014 година до декември 2014 година
18 мача – 9 победи, 2 равенства, 7 загуби
Стойчо Стоев от януари 2015 година до май 2016 година
50 мача – 27 победи, 12 равенства, 11 загуби
Люпко Петрович от май 2016 година до октомври 2016 година
15 мача – 8 победи, 5 равенства, 2 загуби
Елин Топузаков от октомври 2016 година до февруари 2017 година
13 мача – 6 победи, 3 равенства, 4 загуби
Николай Митов от март 2017 година до август 2017 година
20 мача – 7 победи, 5 равенства, 8 загуби
Асен Букарев
1 мач – 1 загуба
Делио Роси от август 2017 година до юли 2018 година
40 мача – 22 победи, 11 равенства, 7 загуби
Тодор Симов
2 мача – 1 победа, 1 равенство
Славиша Стоянович от юли 2018 до януари 2019 година
19 мача – 12 победи, 2 равенства, 5 загуби
Георги Дерменджиев от януари 2019 година до април 2019 година
11 мача – 5 победи, 3 равенства, 3 загуби
Георги Тодоров от април 2019 година

Коментари