Делио Роси: Трудният път на Пророка в родината на футболните богове

1581

През последните седмици „синята“ футболна общественост се раздели на две, относно мнението си за настоящия старши-треньор – Делио Роси.
Едни смятат италианеца за блестящ тактик, който може да изведе столичани до така мечтания трофей.
Други пък не разбират дефанзивната му философия…
За да оценим реално качествата на „Пророка от Римини“, е нужно да направим „дисекция“ на треньорската му кариера до момента. Ще стартираме от първия му клуб Торемаджиоре, за да стигнем до настоящите му изяви в Левски.
Изцяло ще се позоваваме на постигнатото от него, за да си извадим нужните изводи за наставника, който е натоварен с нелеката задача да възроди спящия дълбоко гигант от „Герена“.

ТРУДНОТО НАЧАЛО
Самият Делио Роси признава, че кариерата му като футболист не е от най-бляскавите. Халфът от Римини достига своя личен връх в периода 1981-1983, когато заедно с Фоджа се подвизава в италианската Серия „Б“. Именно „сатанелите“ са клуба, където той изиграва най-много мачове – 127, в които се разписва три пъти. През 1989-а пък спира с любимата игра, едва на 28, като състезаващ се за Фиделис Андрия в Серия „С2“.
Година по-късно, той вече е на резервната скамейка, където вече води скромния състав на Торемаджиоре. Той се подвизава в Лига Промоционе, което се равнява на шестото ниво на италианския футбол. Качествата му моментално си проличават и той печели титлата с актив от 12 победи, 10 равенства и 8 загуби (40% постигнати победи).

ГОЛЕМИЯТ МУ УСПЕХ В САЛЕРНИТАНА, РАЗОЧАРОВАНИЯТА – ПЕСКАРА И ФОДЖА
Месеци след първото му треньорско постижение, Роси се завръща във Фоджа, но този път като треньор в детско-юношеската школа на тима. Там той прекарва цели две години, за да се стигне до неговото наемане в Салернитана. Нещата в южняшкия тим потръгват и още през сезон 1993/1994 той изкачва „граната“ до промоция в Серия „Б“ с впечатляващите 50 % спечелени мачове (46 мача – 23 победи, 20 равенства и 3 загуби).
Кампанията в във втората дивизия на Калчото е по-скромна, където за 39 мача печели 16 пъти, завършва наравно в 13 от случаите и губи в 10 срещи – 41,03 % победи). Въпреки, че задържа Салернитана в Серия „Б“, Роси поема ново предизвикателство и става треньор на Фоджа. Очакванията към него явно са прекалено големи и след 11 регистрирани загуби в 25 мача, през кампания 1996/97 поема друг второвидизионен тим Пескара. Там Роси също не може да наложи футболната си философия, но за добро. През 1997 година той се завръща начело на Салернитана и само за един сезон успява да класира тима за историческото му второ участие в Серия „А“. Решителен за този успех се оказва успехът срещу директен конкурент за промоция като Венеция, а също така и серия от впечатляващи заключителни резултати. По това време Селернитана постига и рекорд по спечелени точки в Серия „Б“ след 19 победи, 15 равенства и само 4 загуби.
Първият досег на Роси в Серия „А“ не е никак приятен. Заради поредица от слаби резултати и непрестанно пребиваване в „опасната зона“, той бива освободен на два пъти. Любопитното е, че първият път (след загуба от Виченца), решението на президента Аниело Алиберти е прието на нож то тифозите. Поради този факт той го отменя и така Роси остава на работа до поражението от Пердужа, което се оказва и последният му мач до този момент като треньор на Салернитана. В знак на почест към работата му в „граната“, той дори получава званието „почетен гражданин“.
След провала му в италианския елит, Роси претърпява два неуспешни периода в Дженоа, и отново Пескара. На въпросите места не съумява да изпълни поставените цели за моментална промоция. Нещо повече – и на двете места допуска по доста голямо количество загуби. В Дженоа – 22 мача 6 победи, 6 равни, 10 загуби, Пескара – 24 мача 2 победи, 7 ремита, 15 поражения.

УТВЪРЖДАВАНЕТО В КАЛЧОТО
През сезон 2001/2002 Делио Роси е призован да спасява закъсалият в Серия „А“ тим на Лече. В оглед невъзможната ситуация, в която тогава са изпаднали „джалоросите“, специалистът не успява да ги измъкне от изпадане, но все пак получава шанс да работи с тима и в Серия „Б“. „Пророка от Римини“ доказва уменията си на „Стадио Виа дел Маре“ и още през следващата година връща Лече сред елита.
Именно сезон 2003/2004 донякъде легитимира Роси за италианската футболна общественост. Благодарение на набитото си око, Делио привлича няколко класни попълнения, които се вписват идеално във вече изградения от него колектив. Безспорни лидери на Лече по това време са Чезаре Бово, Лоренцо Стовини и Марко Касети. От чужденците пък впечатляват Гилерме Джакомаци (Уругвай), Кристиан Ледесма (Аржентина), Хавиер Швеантон (Уругвай) и Мирко Вучинич (Черна гора).
Нека не забравяме, че именно той е човекът, който за първи път дава шанс на Валери Божинов за изява в първия тим още през 2002-а, а две години по-късно един от най-талантливите нападатели в Европа по това време, му се отблагодарява и с гол в елита (при загубата от Болоня с 1:2 на 6 януари).
Въпреки качествената си селекция обаче, Роси отново не успява да превърне Лече в поне средняшки тим. „Джалоросите“ пак „танцуват“ около зоната на изпадащите, а нито един от големите в Италия не бива победен. Така, четири кръга преди края, логичното се случва и след 11 победи, 8 равенства и 15 загуби, той бива заменен от Зденек Земан, с когото през 1993-а година работят във Фоджа.
Кампания 2004/05 отново не носи много позитиви за Роси. По средата на сезона, той е призван да спаси от изпадане Аталанта. Въпреки постигнатите 8 победи с бергамаските, специалистът трябва да се примири с изпадането…

ПЕРИОДЪТ МУ В ЛАЦИО
Донякъде назначението на Роси в римския гранд е доста изненадващо. Ексцентричният специалист обаче бързо се доказва на „Олимпико“ и в дебютната си кампания класира тима на шесто място в Серия „А“. Печелейки 18 победи в 38 мача. Постигнатите 62 точки дори спомагат за класиране в евротурнирите…
Разразилият се скандал „Калчополи“ обаче удря сериозно и „бианкочелестите“, на които са отнети цели 32 точки от актива им. Така от 6-ти, римските „орли“ изведнъж се озовават 16-ти, оставайки само с 3 пункта повече от първия под чертата Лече. Тимът се представя добре и за Купата на Италия, където достига до четвъртфиналите.
Нека отбележим, че по това време в Лацио, Делио Роси тренира футболни легенди като: Анджело Перуци, Масимо Одо, Стефано Маури, Паоло Ди Канио, Роберто Муци, Томазо Роки, Горан Пандев… Дори и настоящият наставник на столичани – Симоне Индзаги.
Следващият сезон се оказва и най-успешният в Серия „А“ за Роси. Въпреки наказанието от 3 точки, „Пророка от Римини“, класира своя тим на страхотното трето място. Лацио впечатлява с атрактивен футбол и познайте какво – най-добрата защита за цялата кампания в Калчото. За 38 мача „бианкочелестите“ допускат 33 гола, с попадение по-малко отколкото шампионите Интер и техните подгласници от Рома. Незабравим остава и успехът му с 3:0 над „вълците“, негов първи в съперничеството между двата гранда от Рим. През тази кампания над всички са Томазо Роки и Горан Пандев, който отбелязват съответно 16 и 11 попадения.

„ПРОРОКА ОТ РИМИНИ“ СЪЩО ВКУСВА ОТ ШАМПИОНСКАТА ЛИГА
Кампания 2007/08 е паметна за Роси, който води Лацио в груповата фаза на Шампионската лига. В третия предварителен кръг, „орлите“ се справят с Динамо (Букурещ) (1:1, 3:1) и така няколко дни по-късно, попадат в звездната компания на Реал (Мадрид), Вердер и Олимпиакос. Лациалите финишират на последното място в групата си, записвайки една победа над Вердер (2:1), две ремита и три поражения (Олимпиакос 1:2, Реал 3:1 и Вердер 2:1).
Безспорно най-сладкият спомен за Роси от Шампионската лига със сигурност е извъртяното 2:2 с гранда Реал (Мадрид) насред „Олимпико“. По два пъти за своите тимове тогава се разписват Горан Пандев и Рууд Ван Нистелроой.
Може би цялото това вълнение около Шампионската лига изиграва лоша шега на Роси, който изпуска питомното в Серия „А“ и завършва на 12-о място с 11 победи, 14 равенства и 13 загуби.

СПЕЧЕЛЕНАТА КУПА НА ИТАЛИЯ
Последният сезон на Делио Роси в Лацио ще бъде запомнен не с 10-то му място в Калчото, а със спечелването на Купата на Италия. Безспорно най-голямото отличие във витрината на треньора.
Добре смазаната лацилска машина започва пътя си в надпреварата с лесен домакински успех над Беневенто с 5:1. Последва още един такъв над един от бившите отбори на Роси – Аталанта с 2:1.
На осминафинал вече препятствието е далеч по-голямо – Милан. „Росонерите“ не използват част от своите най-добри футболисти и логично губят с 1:2. Рейдът на Лацио продължава с триумф на четвъртфиналите над Торино с 3:1.
На крачка от финала, „бианкочелестите“ побеждават в два мача, с по 2:1 не кой да е, а Ювентус. По този начин всичко се решава в сблъсъка със Сампдория. В редовното време срещата приключва 1:1, а мерникът на „орлите“ при дузпите е по точен и така 68 000 на „Олимпико“ виждат как обичаният от тях Лацио вдига националното отличие.
На 8 юни, 2009, Делио Роси напуска клуба след четири сезона вярна служба. Причините, които изтъква пред медиите са „лични“, но според запознати специалистът има търкания с клубния президент Клаудио Лотито.

ПАЛЕРМО – КАВАНИ, ПАСТОРЕ И УНИЖЕНИЕТО 0:7 ОТ УДИНЕЗЕ
На 23 ноември, 2009 година, Роси се завръща на работа, след като поема Палермо. Това се случва след 14-ата седмица, когато заменя на поста Валтер Дзенга. Делио набързо „отлепва ютията“ на „Ренцо Барбера“ и изкачва сицилианци в челните позиции на таблицата. За това му спомагат и изненадващи победи като тези при гостуванията на Милан и Ювентус с по 2:0. В края на кампанията той класира „росанерите“ на петото място, само с точка по-малко от четвъртия Сампдория.
През този период Роси помага за изграждането на футболния ореол на играчи като Хави Пасторе и Единсон Кавани, които по-късно ще бъдат продадени за милиони евро…
През следващата кампания Палермо прави пробив и в груповата фаза на Лига Европа. Момчетата на Роси обаче явно неглижират този турнир и не могат да продължат напред въпреки компанията на Лозана, Спарта (Прага) и ЦСКА (Москва).
Големият ужас в треньорската професия на Роси обаче настъпва в началото на 2011. На 28 февруари той е уволнен от колоритния бос на сицилианци Маурисио Дзампарини, който е бесен след домакинската загуба с 0:7 от Удинезе.

СБИВАНЕТО МУ С АДЕМ ЛЯИЧ
Девет месеца по-късно разколебаният Роси се запътва към Фиорентина, където заменя Синиша Михайлович. Нещата на „Артемио Франки“ привидно вървят по план, за да се стигне до датата 2 май, 2012 година. На нея „Пророка от Римини“ си позволява да скочи на бой на свой футболист! Специалистът е бесен от ироничното ръкопляскане на Адем Ляич, който е извадил миг по-рано от игра. Роси шамаросва играчът, заради подмятане на последния: „По-сакат си от сина си!“, знаейки много добре, че детето на Делио е инвалидизирано. Последват грозни сцени на „виолетовата“ скамейка, които завършват с уволнението му два дни по-късно и забраната да ръководи тим в Италия три месеца.

НЕУДАЧИТЕ В САМПДОРИЯ И БОЛОНИЯ
Въпреки лошата си слава, Делио Роси намира нов пристан в края на година. Той се превръща в седмия треньор в историята, който води и двата гранда от Генуа. Работата му в Сампдория започва отлично, след като спасява „моряците“ от изпадане.
Началото на новия сезон обаче не е толкова добро и след 9 точки в едва 12 мача, той бива освободен. Подобна е ситуацията и на последното му до този момент работно място в Италия. През 2015-а той помага на Болоня да спечели промоция в Калчото, гарантирайки си по този начин и постоянен договор с клуба. Трагичният старт на „рособлу“ в Серия „А“ обаче го оставя без работа 28 октомври, 2015 след серия от негативни резултати.

ЛЕВСКИ
В края на това лято Делио Роси поема българския гранд Левски. Ако съдим по статистиката му до този момент, това е отборът, с който постига и най-висок процент на победи 64,29% след 9 победи от 14 мача! Тепърва обаче му предстои най-важното, да зарадва „сините“ фенове с добра игра и спечелването на дългоочакван трофей.

СТАТИСТИКАТА НА ДЕЛИО РОСИ:
ТОРНЕМАДЖИОРЕ (Лига Промоционе) : 30 мача (12 победи, 10 равенства, 8 загуби) – 40% победи
САЛЕРНИТАНА (Серия „А“ и „Б“): 153 мача (64 победи, 55 равенства, 33 загуби) – 41,83% победи
ФОДЖА (Серия „Б“): 26 мача (6 победи, 8 равенства, 12 загуби) – 23,08% победи
ПЕСКАРА (Серия „Б“): 67 мача (18 победи, 21 равенства, 28 загуби) – 26,87% победи
ДЖЕНОА (Серия „Б“): 30 мача (10 победи, 7 равенства, 13 загуби) – 33,33% победи
ЛЕЧЕ (Серия „А“ и „Б“): 92 мача (29 победи, 31 равенства, 32 загуби) – 31,52% победи
АТАЛАНТА (Серия „А“): 26 мача (8 победи, 5 равенства, 13 загуби) – 30,77% победи
ЛАЦИО (Серия „А“, Интертото и Шампионска лига): 184 мача (76 победи, 52 равенства, 56 загуби) – 41,30%
ПАЛЕРМО (Серия „А“, Лига Европа): 74 мача (37 победи, 13 равенства, 24 загуби) – 50% победи.
ФИОРЕНТИНА: (Серия „А“): 28 мача (8 победи, 9 равенства, 11 загуби) – 28,57% победи
САМПДОРИЯ: (Серия „А“): 34 мача (9 победи, 10 равенства, 15 загуби) – 26,47%
БОЛОНЯ (Серия „А“ и „Б“): 18 мача (4 победи, 4 равенства, 10 загуби)- 22,22% победи
ЛЕВСКИ (до този момент): 14 мача (9 победи, 3 равенства, 2 загуби) – 64,29% победи
ОБЩО В КАРИЕРАТА ДОСЕГА: 776 мача (290 победи, 227 равенства, 258 загуби) – 37,37% победи

Ивайло Димитров, topsport.bg

Коментари