Треньорът на вратарите в Левски Димитър Иванков заяви, че „сините“ ще се борят със зъби и нокти, за да спечелят титлата през настоящия сезон в Първа лига.
Специалистът сподели в интервю за „Код спорт“ по ТВ+, че Георги Дерменджиев е внесъл спокойствие в съблекалнята на столичани и тепърва играта на отбора ще се подобрява.
– Здравей, Митко! Колко близо е Левски до титлата в шампионата на България?
– Мисля, че реално не сме много близо до титлата в момента по простата причина, че изоставахме много като точков актив от Лудогорец. Но се видя, че и те могат да губят мачове. Със започването на пролетния дял резултатите ни не са лоши и скъсихме доста голямата преднина на Лудогорец. Всички знаем за поговорката, че апетитът идва с яденето. Всичко може да стане. Но ние трябва да гледаме да подобряваме играта си, да радваме нашите привърженици и ако ни се отдаде малък шанс, който в момента виждаме, да се възползваме максимално. Но ще бъде доста трудно с оглед и на катаклизмите, които станаха в нашия клуб през последните месеци. Аз съм оптимист. На Левски му приляга първо място и ще се борим със зъби и нокти. Всичко по реда си, играем мач за мач. Трябва да подобряваме играта и естествено да печелим предстоящите срещи.Дефицит: Левски продължава да си търси спортен директорЛевски продължава да търси точния човек за поста спортен директор. Това призна пред БНР изпълнителни…Mar 10 2019bgsport.net
– На какво се дължи хегемонията на Лудогорец – на слабите Левски и ЦСКА или на класата на отбора от Разград?
– Определено тимът от Разград играе доста добре. Добър отбор, добри футболисти, изградиха колектив. Не бива да поставяме под съмнение хегемонията, която имаха през последните години. Но ние като клуб – ръководство, треньорски щаб и футболисти сме максимално концентрирани. Имаме амбицията да покажем, че сме по-добри и се надявам още в неделя да го демонстрираме пред нашите фенове.
– Защо според теб Левски е 10 години без титла и купа? Кои са причините?
– Много е трудно да отговоря на този въпрос. Мисля, че причините са комплексни. Като върна лентата назад, през 2013 г. ние сами сме си виновни за случилото се на нашия стадион срещу Славия. Зависехме изцяло от нашия мач и сами сме си виновни конкретно за тази година. След това, както се видя, Лудогорец затегна редиците, направи доста солиден отбор и фактите са такива, че седем години подред са шампиони. Така че ние само можем да ги поздравим.
– По време на подготовката на отбора в Кипър станахме свидетели на треньорска рокада. Какво промени Георги Дерменджиев с пристигането си на „Герена“?
– Първото нещо, което ми прави впечатление е, че г-н Дерменджиев е доста уравновесен и спокоен човек. Това придава спокойствие и на отбора. Определено смятам, че можем да играем още по-добре с футболистите, с които разполага нашият отбор. И естествено да бъдем и по-резултатни, защото наистина имаме добри изпълнители напред. Сигурен съм, че занапред Левски ще играе още по-нападателно, за да радваме нашите привърженици.
– Колко време ти трябваше, за да приемеш поканата да се завърнеш в родния клуб?
– Наистина това е една от реалните покани, които съм имал да се включа в треньорския щаб и именно да се занимавам с вратарите. За мен е удоволствие и привилегия да съм треньор тук. Все пак съм израснал в този клуб и знам какво е Левски. Знаете, че всички вратари са от школата на Левски и знаят за какво иде реч и съм убеден, че ще свършим работата.
– Кой първи те поздрави, след като прие предложението да си част от треньорския щаб?
– Естествено, моето семейство и близки ме поздравиха и се зарадваха страшно много, че се завърнах в любимия си отбор.
– Имаше ли колебания?
– Не, нямах.
– Каква бе причината Божидар Митрев и Мартин Полачек да допускат толкова много грешки?
– Не мога да отговоря, защото не съм бил близо до клуба и не знам какво точно е искано от тях, какво са работили. Но е факт, че направиха някои грешки. Смятам обаче, че и отборът не седеше толкова добре. Окей, вратарските грешки са най-видни, няма кой да ги поправи и винаги се коментират. Смятам, че и Митрев, и Полачек имат нужните качества, щом са били в Левски. Но по една или друга причина не можаха да се представят на толкова добро ниво. Но наистина не мога да коментирам. Тогава съм идвал на стадиона като фен и съм гледал какво показват на мачовете.
– Беше капитан на Левски – какво е обяснението ти за постъпката на Божидар Митрев, който отказа да излезе на полувремето в реванша с Вадуц?
– Нямам обяснение. За мен е неправилно, казал съм го и на него. Надявам се да не изпадам в такава ситуация като треньор. Но съм убеден, че едва ли някой от вратарите ще напусне терена ей така, защото е освиркван. През годините всеки, който е допускал грешка, е бил хулен от феновете. Това е част от играта. Въпросът е да го превъзмогнеш и да си „перде“, да си над тези неща.
– Какво спечели клубът със завръщането на Николай Михайлов?
– Михайлов е доказано име във футбола. Направи и доста солидна кариера в чужбина, особено в Твенте. Стана шампион, игра в Шампионска лига, за националния отбор направи много хубави мачове. Качествата са му безспорни и се надявам с общи усилия и най-вече с всекидневната работа да показва на какво е способен. Да носи сигурност на отбора и да се представя на добро ниво.
– Каква е оценката ти за работата му? Самият той в интервю за „Код Спорт“ заяви, че има много да наваксва. Вече във форма ли е бившият национал?
– Труден въпрос. Мисля, че наистина има още какво на наваксва. С времето ще изчистим някои неща. Но е факт, че дотук е доста спокоен, знае какво изисквам от него и каква е играта на вратарите в Левски.
– Виждаш ли в негово лице лидер на отбора? Човек, на който му тежи думата в съблекалнята?
– Да, с привличането на него и на други опитни български играчи, които са минали през нашия клуб, определено в съблекалнята ще има повече респект. Говоря също за Живко Миланов и за Валери Божинов. Смятам, че те могат да се справят с това нещо.
– Ще видим ли някой от вратарите на Левски да бие дузпи, както правеше ти и то с успех? Ти си най-резултатният играч на този пост в Европа с 42 гола и си трети в света за всички времена.
– Това или го имаш, или го нямаш. Доколкото знам, никой от вратарите в Левски в момента няма такива амбиции. Но пък при някой добър резултат и разлика в наша полза, защо да не се пробва? Смятам, че в Левски това ни е ахилесовата пета през последните години. Така че може да се помисли върху този въпрос, в кръга на шегата.
– Откъде и как започна да изпълняваш дузпи?
– Случи се 1998 г. при Вячеслав Грозни. Водехме с 4:0 на „Васил Левски“ срещу Етър (Велико Търново). Публиката подканваше, а треньорът беше гледал на тренировки как изпълнявам наказателни удари. Отидох да бия дузпа да зарадвам нашите фенове и така започна всичко.
– А оставал ли си след тренировка да изпълняваш дузпи?
– Естествено. Даже с много от вратарите се хващахме на бас дали ще вкарам пет дузпи за шоколад или някаква почерпка. Беше интересно. Естествено, че съм оставал да тренирам, защото всяко нещо, за да го усъвършенстваш и да ставаш по-добър, трябва да се тренира.
– Кой от тези 42 гола е най-ценен за теб?
– Не мога да ги деля, но голът срещу ЦСКА за купата донесе доста радост специално за мен. Няма да забравя и дузпата срещу Хайдук (Сплит) за купата на УЕФА срещу Плетикоса при 0:0. Тя даде тласък и импулс на нашия отбор. Поведохме и ги отстранихме. Когато заставах да бия наказателни удари, имах една-единствена мисъл в главата – да видя топката в мрежата на вратаря.
– Спомена двубой с ЦСКА – не загуби ли малко от блясъка си „вечното дерби“? Виждаме по-малко публика, по-малко добри изпълнения – защо е така?
– Да, определено като игра и двата отбора не показват блясъка, който сме свикнали да гледаме през годините. Имаше обрати, в които и аз съм участвал. Няма да забравя един мач. Мисля, че беше през 1998 г. на „Васил Левски“ – 2:0 за тях до 12-ата минута, 2:2 на полувремето, 3:2 за нас и накрая те изравниха с дузпа. Наистина беше интересно за всички. Сега откъм футбол мисля, че е по-слабо, като заряд и атмосфера на стадиона е доста добре, бих казал дори по-добре и от преди. Наистина идват по-малко хора, особено като играем на Националния стадион, който е доста голям. Затова смятам, че трябва да се помисли всеки от отборите да си играе на клубния стадион. Ще бъде много по-хубаво, с доста по-добра атмосфера.
– Тема номер 1 през седмицата е смяната на собствеността в Левски – какво ще донесе тя на столичния гранд?
– Надявам се да е за добро. Лично за мен е едно успокоение, защото всички виждаме какъв сериозен човек застава зад клуба. Надявам се успехите да не закъснеят.
– Новите акционери заявиха, че ще инвестират в школата на клуба. Как работи тя според теб? Има ли талантливи юноши, които са готови да влязат в първия отбор на Левски?
– По време на подготовката доста юноши тренираха с първия отбор. Смятам, че имат качества и дано да им се дава повече шанс. Естествено, зависи и от тях да се възползват максимално добре от получения шанс. Но нямам преки впечатления от школата и не мога да коментирам.
– Какво според теб трябва да е съотношението чужденци – родни футболисти?
– Доста се спекулира по тази тема. И аз съм играл в чужбина и сме били доста чужденци. Естествено, разликата е там, че трябва да уцелиш дадения чужденец да пасне на схемата на игра и да се представи възможно най-добре. Друг е въпросът, че сме в Европейския съюз и е почти невъзможно да имаме някакво ограничение. Но пък смятам, че колкото повече българи имаме в състава и особено левскари, ще бъде доста добре за клуб като Левски.
– Защо в повечето случаи се купуват играчи със съмнителни качества? Говоря за тези, които са извън пределите на България. Идват и след това се чудим как да ги освобождаваме…
– Нямам идея, все пак това е скаутско звено, което трябва да следи за тези трансфери, заедно с треньорския щаб. Не е в моята компетенция. Радвам се, че и тримата вратари са от школата, млади амбициозни и най-вече с качества. Надявам се да се представяме добре.
– Поулегна ли с годините, защото твоят колега Георги Петков казва за теб, че си голям мъжкар и левскар, но си малко луд?
– Не е само той, много хора са ми казвали, че съм малко луд. Надявам се да е в добрия смисъл на думата, защото иначе е притеснително. Мисля, че съм поулегнал, да. Не мога да кажа на 100%, но се чувствал поулегнал в сравнение с това, което беше преди 20 години.
– Коя е най-лудата ти проява на терена?
– Сещам се за една пред „Б“ сектор. Играехме с Миньор (Перник), ако не ме лъже паметта. Стана някакво сдърпване между фенове и полиция откъм моята врата. Отидох да помогна на привържениците и после доста бях нахокан в съблекалнята – какви ги върша, как може по време на мач да оставя вратата? Не мога да си представя сега вратарят на Левски да направи същото и да гледаме безучастно.
– През 2005 г. на финала срещу ЦСКА също имаше една доста интересна и малко популярна проява…
– Да, тогава бях капитан. Смятам, че феновете заслужаваха купата не по-малко от нас, футболистите. Така, както се радвах пред сектора, я хвърлих в публиката. За радост или за съжаление, я върнаха малко поизмачкана. Това беше спонтанна реакция. Исках да се израдвам заедно с феновете на трофея.
– Разкажи ни за престоя ти в Турция – лесно ли реши да смениш обстановката?
– Не мога да кажа, че беше лесно. Но имаше финансово изгодно предложение за мен. В Турция се инвестира страшно много във футбола и до ден-днешен. Не съжалявам, така ми се разви кариерата. Станах шампион и взех купата на страната там с отбори, които не са сред грандовете.
– С Левски не можа да играеш в Шампионска лига, но го стори с Бурсаспор. Отборът бе в една група с Манчестър Юнайтед, Валенсия и Глазгоу Рейнджърс. Какво е усещането, когато чуеш химна на най-авторитетния клубен турнир?
– Този турнир е най-голямото стъпало на клубно ниво. Усещането е доста голямо, футболът е доста различен. На тези стадиони атмосферите бяха невероятни. Като дебютант в това състезание не се представихме по най-добрия начин и записахме само един равен. Тръпката беше наистина голяма.
– Има ли нещо, за което да съжаляваш във футболната си кариера? Например, че не можа да носиш фланелка с номер 9…
– Не, не. Винаги съм искал да бъда вратар и да спасявам положения. Точно затова съм се насочил натам. Надявам се да съм си свършил добре работата. Само хората могат да оценят дали това е било така. Никога не съм искал да бъда „деветка“.
– Нормално ли е вече един футболист да струва над 250 милиона?
– За мен, не, но щом пазарът е такъв… Виждаме клаузите на звезди като Меси, които достигат до 700 милиона. За мен това е безумие! Но вече живеем в друго време и щом пазарът е такъв, значи парите си заслужават.
– Как са дъщерите ти Стела и Анжела?
– Доста добре. Миналата година завършиха, сега са студентки. Добре се развиват, далеч са от спорта. Надявам се да са живи и здрави. Каквото зависи от мен и от съпругата ми като родители, гледаме максимално да им помагаме.
– Къде обичате да си почивате със съпругата ти Десислава?
– Най-комфортно се чувстваме вкъщи. Цялото семейство да сме заедно. Това ми е най-приятно и най-много ме успокоява.
– За какво мечтае Димитър Иванков?
– На първо време мечтая да стана шампион с Левски като треньор. Това е най-близката мечта, която имам. В дългосрочен план, ако е рекъл Господ, защо не и да влезем в Шампионска лига или в Лига Европа!Ексклузивно: За офшорките около Левски, „спускането“ на Васил Божков и дълговетеПетъчното издание на предаването „На ринга“ на livesport.bg бе посветено на процесите в Левски и пре…Mar 8 2019bgsport.net