Футболната пролет чука на вратата, а за сините фенове следващите няколко месеца се очертават като поредната доза тягостна мъка. Надеждата, естествено, умира последна, но когато това неизбежно се случи за пореден път, настроението ще бъде минорно. Натрупването на неблагополучия в един вече десетгодишен цикъл по всичко изглежда няма скоро да бъде преустановено. Дори напротив – отдалечаването от историческата идентичност ще се задълбочи. На хоризонта с ясни очертания се е показал новият двуполюсен модел на българския футбол, в който синьо е заменено от зелено. Лудогорец и ЦСКА вече са напълно комплектувани в следващите доста години напред да се редуват на върха на хранителната верига в българския футбол. За огромно съжаление на все по-оредяващите сини редици мястото на любимия им клуб в картината е на заден план.
Тук обаче задължително трябва да се даде индулгенция на сегашния собственик Спас Русев. Той пое Левски в най-ниската точка и му е много трудно да промени нещата в положителна посока. На Русев му бе харизан клуб с огромни проблеми от всякакво естество. Липсата на козирка е еманацията на цялата недоправеност, в която бе предоставено търговското дружество на новия мажоритарен собственик. Неслучайно Спас Русев постави или остави акциите в касата, в един момент той няма как да не е прозрял същинската ситуация. Той е напълно безпомощен да промени курса, зададен през лятото на 2008 година. Лошото за него е, че дори съдбата не му помага, защото и конюнктурата е против него. Ако в предишните 7-8 години на терена бе само Лудогорец, а двата гранда си бяха в обичайната позиция на скачени съдове, сега видимо червените се разкачиха.
Следващите 3 месеца могат да прибавят още порция фатална неизбежност. Макар и някои простодушни люде да намират първенството за интересно и пълно с вълнуващи възможности, всъщност интригата е сведена до това дали ЦСКА или Лудогорец ще стане шампион. Шансът това да е Левски е почти нулев и това прави целите пред сините доста мижави в първенството. Неслучайно вече негласно се поставя по-далечният ориентир – влизане в групите на Лига Европа, което пък е смехотворна амбиция.Феновете на Левски дълго чакаха тази новина. Ето какви важни преговори започват „сините“ от утреРъководството на Левски ще стартира утре финалните преговори за новите договори с трима от футболист…Feb 5 2018bgsport.net
Голямата беля може да дойде от директните мачове с ЦСКА и Лудогорец. През есента сините излязоха три пъти срещу новото двуполюсно дуо и активът им бе 2 равенства и 1 загуба. Доста прилично представяне при видимата разлика в класите. Сега на хоризонта са цели 7 мача – 5 с ЦСКА и 2 с Лудогорец. При една хипотеза да не бъде спечелен нито един от тези седем сблъсъка сладките приказки за светлото бъдеще ще изпаднат в несъстоятелност. Въвеждам хипотезата поради простата причина, че сините ще са аутсайдер на букмейкърите във всеки един от тези 7 мача. Не подценявам огромното синьо щастие да бъде победен поне веднъж ЦСКА и по този начин да се помогне на Лудогорец да остане на върха за седми път. Но тази така да се каже подръчна роля ще донесе котерийна и временна радост. А като неизбежно се тегли чертата през май, настроението не може да се определя само от това дали и на Вуте му е зле.
Даденостите обаче се променят с действия. Никой не може да забрани мечтите, а сините такива бяха положението коренно да се промени през пролетта с фамозна селекция. Макар и в неравноделен такт Спас Русев селектира цели 6 нови попълнения. Играчите, естествено, са световнонеизвестни, но този факт не трябва да се хиперболизира. На никого не му се играе в България. При така зададената диспозиция изборът се свежда да откриеш игла в купа сено. Сламата е синоним на сено и е много на място в случая, защото модерният футбол създаде една многохилядна армия от посредствени среднюрковци, които се надяват да изкарат някое евро точно в първенства като българското. Покрай тази армия чудесно си живурка поне една дивизия от мениджъри, закачени на клона. Всичко се свежда до разпределението на 100 или 200 хиляди евро годишна заплата. Сами може да си отговорите на въпроса колко жалка е тази картинка на фона на милиардите в зимния трансферен прозорец. Но синьото прозорче е съвсем мъничко процепче!
Оценката за селекцията е, че отново се действа на сляпо. Взимат се някакви футболисти, които я станат, я не. По-скоро второто! В последните 10 години по този път на коприната минаха 150 или 200 анонимни герои и само един от тях – Гари Родригес, излезе наистина читаво попълнение (може да добавим и Гара Дембеле). Другите идват и си отиват, без от това да са последвали някакви сериозни последици. Някои като Прохазка дори се превръщат в полезни за отбора с по-дългото си присъствие. Но такива са по-скоро големи изключения. Това е обективната картина. Опитите на Русев да направи така, че да не го лъжат и крадат са похвални, но те не могат да променят нещата. Разликата е, че той носи пълната отговорност за футболния материал, докато треньорът Делио Роси отговаря само за подготовката. Това е моделът на ЦСКА и Лудогорец, който при тях работи успешно. При сините обаче нещата не се получават.
И затова си има милион и една причини. Те със сигурност не започват от идването на Спас Русев и ще е крайно несправедливо да бъде упрекван. Той наследи ужасяващо неефективен модел и, общо взето, няма идея как да го промени. Желанията му са крайно индиферентни и в никакъв случай не носят позитиви.
И стигаме до историята. Според мен разковничето е заровено точно в миналото. Реалният юбилей на този отбор, който се нарича сега Левски, бе преди няколко дни, когато се навършиха 50 години от създаването на Левски-Спартак. През януари 1968 година е извършено заличаването на предишния недоубит, „фашистки“ Левски. От 1968 година Левски-Спартак играе успешно ролята на конкуренция на ЦСКА Септемврийско знаме. Това са двата мегаспортни клуба, в които държавата чрез МНО и МВР инвестира уникални пари. Пиша го това не за да припомням самоцелно историята, а за да напомня, че вече три или четири поколения от новите „синьо-бели“ левскари бяха възпитани с нагласата, че техният клуб или е първи, или в лоши години втори в класирането. Няма как тази легенда да се запази, ако Левски остане дълготрайно извън мястото си в двуполюсния модел. Страстта в противопоставянето срещу червения враг е силен мотиватор, но неизбежно ще отслабва. И славистите страстно мразеха Левски, но с годините заради липса на успехи се стопиха до един файтон хора. Натам ли е тръгнал и Левски, а още по-точният въпрос е Лудогорец ли е новият Левски?! Нали знаете как е в България, победителите взимат накрая всичко. Вече сме го виждали, преди 70 години червеното с 9 безапелационни титли смени бялото, сега да не би зеленото да смени синьото с подобен рекорд.Трус в Левски. На Делио Роси му писна от големите звезди в отбора, може да изгубят титулярните си местаТреньорът на Левски Делио Роси не е никак доволен от състоянието на звездите в тима Жорди Гомес и Га…Feb 4 2018bgsport.net
Ролята на анализатора е да погледне по-далеч в бъдещето. Практиката показва, че успехите се постигат по-лесно на ново, голо откъм голям футбол място. Справка – Литекс и Лудогорец. От друга страна е мантрата, че футболът е за хората, а България е разделена на цесекари и левскари. За да се обединят двата фактора и в миналото, а и в наши дни, бяха правени всякакви еквилибристики. Някъде в този план на мисли е начертано светлото бъдеще на ФК Левски. Едно е видно – сегашният модел не работи, без значение дали е Батков, Тонев или Русев.
Жаклин Михайлов, в-к „Тема спорт“
