Жаклин Михайлов срина със земята Славиша Стоянович: Всички сравнения са в полза на Делио Роси

1951
81-во място в света

Кандидат – шампионът Левски жестоко се издъни и в Стара Загора. Учудени и изненадани няма, защото и тази загуба бе в реда на естествения ход на нещата. След ноемврийската пауза за националните отбори сините показаха най-грозното си лице. Слаб, безличен, безидеен, безнадежден футбол. Видяхме го срещу Ботев Враца, Септември, Етър, когато самото съдията ги спаси и вчера срещу Берое. Това е положението и постоянно идващите магьосници не могат да намерят вълшебната пръчка.

Е, има и нюанси, но те в никакъв случай не са в полза на сегашния полусезон. Сравненията между Делио и Славиша определено са в полза на италианеца, макар и да беше несимпатичен на всички. Преди Коледа на миналата година Левски бе закотвен твърдо на третото място, но оставаха надеждите за купата. И имаше пред себе си цели 5 сблъсъка с ЦСКА. Сега Левски пак е трети, но съществува опасност да изпусне и баража при далеч по-сериозни съперници като Берое и Ботев. Приключението за купата приключи, мачовете с ЦСКА през пролетта са само 3 и едва ли ще бъдат толкова вълнуващи.
Заслужава си обаче да се акцентира върху краткото посещение на светлата страна на Луната. А тя бе след идването на Славиша Стоянович през август. Левски направи победна серия, донесе огромна радост на феновете си с победата над ЦСКА и направи едно обнадеждаващо второ полувреме в Разград. Победи и Ботев Пловдив. Тези събития развълнуваха чрезвичайно синята общност, окрилиха я. Вдъхнаха поредните големи надежди. Феновете се върнаха на стадиона в някои мачове. И после балонът пак се спука. А сега на хоризонтът се очертава безрадостна синя пролет.
Мачът с Берое бе апотеозът на игровото безсилие. Ако един наистина сериозен треньор се съгласи да поеме Левски сега, ще освободи всички настоящи футболисти. До един! Левски не притежава никаква футболна класа, нужни са нови 11 титуляри и 7 резерви. Парадоксално твърдение на фона на фактът, че преди месец синия клуб даде най-високата заплата в 104 годишната си история на футболист. И в Стара Загора се случи коледно чудо – същия футболист вкара гол. Първият му от близо 30 шампионатни мача. То и този гол можеше да не се случи, ако Перниш не си бе пазил главата, вместо вратата.

Срещу Берое всичко се видя на длан. Левски играе без вратар, централните защитници са трагедия, крайните са имитатори, които компенсират с пробиви неуменията си да бъдат бранители. В средата на терена, където светлия лъч бе най-силен, Тиам и Мариани се сринаха напълно. Двете крила в повечето мачове са фигуранти. И единствено Костов винаги си е на мястото. Но него топката по принцип не го обича. Лидерът Обертан не се нуждае от коментар – страхлив и внимателен до немай къде! Въобще се налага мнението, че със сегашния игрови потенциал Левски може да изиграе някакси 10-12 мача, но 25 на тези безхаберници са им в повече.
В мача имаше и заслужен победител. Томаш загуби на „Герена“ и получи сладко отмъщение в Стара Загора. Дори има логика, защото и в София Берое не бе по-слабия отбор. Дори може би в домакинството показа далеч по-малко достойнства, но срещу Левски това бе напълно достатъчно. Берое има Камбуров, но разполага с твърде малко други опции в атакуващ план. Общо взето в мача имаха 5 опасни атаки от които вкараха две. Играха за трите точки и ги постигнаха без особени футболни достойнства. Завършиха полусезона във възходяща линия и си подариха добро коледно и новогодишно настроение. Но в дълбочина нещата при тях въобще не са розови.

Берое не се развива с темповете, които се очакваше. В играта им няма блясък, понякога се губи и яснотата на тактическите им планове. С изключение на Камбуров нямат и играч, който да е израснал през последните 4 месеца. Веднага ще ми се опонира с Боби Цонев, но фанфарите за него поне засега са преждевременни. Томаш трябва да е наясно с огромните си кадрови проблеми. Тимът страда силно от липса на качество и не случайно Камбуров е единствената им постоянна величина. Но колкото и Берое да не са блестящи, това не може да е проблем, за да победят Левски, което се случва често през последните години.

Жаклин Михайлов, „Тема спорт“

Коментари