Желю Станков съсипа Жадното: Срещу Сутиеска късметът покри несериозния тим на Левски

1614

Предишните два пъти, когато Левски бе подкрепят от 8 хиляди свои привърженици, Николай Митов не знаеше откъде му е дошло. Докато се осъзнае, че мачът е започнал, за него мачът всъщност вече бе завършил. Така наречените голове от съблекалнята бяха в полза на ЦСКА и после сините трудно влизаха в час. И така два пъти. Казват, че умният не се спъвал два пъти в един и същи камък. Но футболът е игра без логика. Въпреки че в нашия случай мач с мач си приличат.
Този път обаче треньорът на сините усети какво е да си на късметлийската пейка. Типично в стила на неговия Левски, сега идиотската грешка в първите секунди се случи в ущърб на Сутиеска и от това се възползва по най-добрия начин тимът на Митов. В 12-ата секунда новият Левски вече накара трибуните да избухнат, и то с възможно най-добрата презентация на перлата в лятната селекция – Жуниор Мапуку.
Ако този мач бе започнал по нормален начин, може би много неща нямаше да се забележат с просто око. Както и стана във въпросните два мача с ЦСКА с ранните попадения във вратата на сините. В четвъртък вечерта обаче срещата имаше спецификата на европейски сблъсък на елиминации. Тоест – това бе мач от турнирен характер и малко или много мина под знака на сметките. Прагматичните треньори, когато знаят, че имат превъзходство над съперника, обикновено се стремят да затворят първия двубой с два или три чисти гола, след което да дишат спокойно до реванша. Но и въпросното затваряне на първия мач без допуснат гол си е цяло изкуство и не винаги нещата не стават само с интуиция.
При този Левски обаче това нямаше как да се случи и тук трябва да отбележим, че попадението във вратата на Божидар Митов нито е идиотско, нито е глупаво, нито е случайно, нито е дошло от никъде. Това, че играчите са се тръшкали, че са допуснали глупав гол, не ги оправдава. Голът е толкова глупав, колкото и този на Мапуку в 12-ата секунда във вратата на черногорците – грешка на играч на Сутиеска при втория пас, после вратарят им излезе да събира билки и хоп – готово.
Че Левски е несериозен отбор, си пролича в следващите минути, когато сините трябваше или да натиснат мощно да стресират докрай съперника си, или да разиграват спокойно в средата на терена и да си търсят бавно и настоятелно второ попадение. Поне още едно попадение до почивката щеше да си е супер на фона на несработения отбор. В 8-ата минута обаче стадионът изтръпна, защото Сутиеска бе близо до изравнително попадение. Такава ситуация не може да бъде допускана от грамотен отбор, и то срещу съперник, чийто бюджет е в много пъти по-малък от този на сините. Разбирай – много по-слаби играчи, които получават много по-скромни заплати. А младоците от Сутиеска си бяха дошли с нескрита цел да вкарат гол. И си отметнаха тази цел като постигната. Да, ясно е, че пилците ще се броят след няколко дни в Никшич и там ще се види кой е отметнал голямата цел да продължи напред и да играе срещу Хайдук.
При малко по-сериозен отбор и по-можещ треньор резултат 3:0 на полувремето срещу Сутиеска трябваше да доведе нещата до крайно изражение поне 5:0, а не 3:1. През това време трибуните запомниха някои неща, които не са никак приятни като за първи мач. На първо място стрелите бяха насочени към новия сръбски бек. Майтапът настрана, но приоритетният въпрос беше кой все пак е предложил този играч, кой го е одобрил и кой е подписал договор с него. Милош Цветкович или е направил възможно най-кошмарния вариант на адаптационно полувреме в новия си тим, или е най-обикновен балкански среднюрко. То бива, то може, но първите 45 минути на сърбина с фланелката на Левски разсмяха доста запалянковци, някои от които му ръкопляскаха иронично бурно към края на полувремето, когато той все пак отигра една топка като хората. На фона на неговите изяви това, което може Живко Миланов, е направо ниво Мичел Салгадо.

Далеч по-добре от другата страна на защитата се представи Иван Горанов, въпреки че и той изглежда нисък таван. В задачата се пита обаче – защо това момче трябваше години наред да обикаля по други клубове. Шест години, през които на левия бек се извъртяха Веселин Минев, Мисяк, Орачев, Орлин Старокин, Антон Огнянов, някой си Марко Видович, Нуно Пинто, някой си Рикардо Нунеш… Е, какво толкова направи всеки един от тях, ако изключим някои периоди на нелоши игри от Минев?! Левски пари ли изкара от тях, или много фланелки продаде? Или някой бе железен на този пост и не пускаше пиле да прехвръкне? Не можеше ли за тези години Иван Горанов да се утвърди като постоянен ляв бек в Левски? И защо трябваше да бъде буквално подарен той на Берое като добавка за привличането оттам на Тодор Христов, при все че сините бяха платили откупната клауза на крилото? Дето се вика, от спортни директори, примерно бивши играчи, Левски много обича да си пати. Ама това само примерно. Иван Горанов също показа някои отклонения срещу Сутиеска, но има тактическа култура, като движение е над средното за Левски ниво.
Като цяло обаче защитното каре на сините показа доста колебания. Сутиеска, който уж е някакъв блед евроучастник, направи периоди, някои от които от цели 5 минути през второто полувреме, при които откровено се бе настанил в половината на Левски. В центъра на отбраната, освен видимата разлика в ръста, Давид Яблонски и Димитър Пиргов показаха и колебания в синхрона. Явно пролетните въртележки на тези постове няма да бъдат компенсирани безболезнено.
В тези минути на липса на идеи в креативен план, когато сините бяха в своята половина, се видя тактическото израстване на Антонио Вутов. Без да изпъква и да блести с нещо, без атрактивни отигравания, той свърши работа в дефанзивен план, особено в движението без топка. Като в този компонент Вутов е по-добър от Божидар Краев. А това категорично подсказва, че Антонио изобщо не трябва да бъде въртян на други постове и статутът му не трябва да е запушвач на дупки. Може да няма нито един официален мач за Удинезе, но престоят му там и мачовете за Лече са му се отразили добре тактически. Сега той ще е много по-полезен за отбора, отколкото преди да напусне „Герена“ в посока Италия. Всъщност и през пролетта с екипа на Ботев Пловдив се видя, че Вутов е някак си по-мъдър футболист от преди 3 години.
А че целият отбор на Левски не е никак мъдър се доказва от факта, че след гола във вратата на Митрев сините не направиха нищо, за да променят в своя полза моментния резултат 3:1. Имаше достатъчно време за четвърти гол, но като че ли в този момент приоритет бе недопускането на второ попадение, което би поставило изключително много въпросителни за реванша. Кой вероятно ще бъде по-лек за сините, отколкото първия мач? Стига, разбира се, Николай Митов да подходи по-смело. И дотогава да му изникнат нови идеи за някои постове, като да речем двете крила. Онзи ден, при 3:0, може би щеше да е много по-разумно треньорът да пусне Алекс Боримиров на мястото на Франсис Нар. И разни други такива идейки, които не са лишени от логика. Но както е казал народът, нека не вкарваме повече напрежение, когато отборът върви.

Желю Станков, в-к „Тема спорт“

Коментари