Няколко въпроса около случилото се вчера на „Герена“ са задължителни за задаване, а ще е добре и някой да отговори на тях. Джоузеф Диксън дойде, показа се с лицето си, остави страшно много неясноти, но и каза неща, които трябва да се анализират. И около тях да се отговаря на въпроси, пише Динко Гоцев в Корнер.
Отговорите трябва да дойдат от клуба, но и от няколко институции в държавата, които също би следвало да са заинтересувани, когато инвестиционно намерение с размерите на 250 милиона долара е на път към страната ни. Само добавяме, че това е почти 1/3 от общите инвестиции от Щатите в България за последните 2 години. Общо във всички сфери и отрасли на икономиката ни. Тоест – тук говорим за нещо грандиозно, при това в едно спортно дружество. Естествено – в проекта са включени и търговски център, и друга инфраструктура. И пак е много сериозна сума като анонс.
Направо е невероятно да се помисли, че Левски ще има нов и модерен стадион, с него ще върви мол, който да генерира достатъчно приходи клубът да се самоиздържа.
При условие, че има неясноти около собствеността на земята и самата арена, а дружеството ПФК Левски 1914 е с около 30 милиона задължения, няма регистрирани професионални играчи да попълни един отбор, няма треньор, спортен и изпълнителен директор и не е плащало заплати на служители от месеци, това направо си е чудо. И изключителен обрат в съдбата на 107-годишния клуб.
Начална инвестиция от 250 милиона долара в инфраструктура е съпоставима с тази, която катарските шейхове направиха в ПСЖ, когато поеха клуба през 2011-а. Тя бе 325 милиона долара, но включи и първите селекции за отбора. Сега вече парите, налети за десетилетие в парижкия клуб, са 1.2 милиарда долара. Вероятно 250 милиона долара е общата стойност на проекта Шахтьор Донецк, а той е доста успешен. Та – това звучи направо като музика в ушите за „сините“ фенове.
Но какво каза Диксън, да започнем от там.
– Зад него седи американски инвестиционен фонд. Не се уточни кой, нито пък се спомена дори едно име, проект, друга инвестиционна история или нещо, по което да проследим как точно се справят тези хора в бизнеса. Които и да са те.
Все си мислим, че когато става дума за обществено значимо придобиване, каквото е един от двата най-популярни клубове у нас с няколкостотин хиляди или над милион привърженици, а и за операция със стойност поне 250 милиона долара, трябваше да има малко повече конкретика.
– Документите са почти готови и той счита сделката за формалност, тоест – тя е съвсем близо. Но се налага да пътува обратно за САЩ сега, за да е физически там за „някои неща“ – също доста странно, но в никакъв случай не и нещо, което да не е случвало. И все пак – защо партньорите от Щатите не дойдат да финализират всичко, а се налага Диксън да пътува зад Океана, е малко… трудно обяснимо.
– Наско Сираков остава президент, а Благой Георгиев ще е нещо като изпълнителен директор. Добре де, а къде беше самият Сираков? При анонсирането на пресконференцията, чакана от седмици, на клубния сайт бе написано:
„Уважаеми представители на медиите, в четвъртък, 10 юни, от 15:00 часа мажоритарният собственик на ПФК Левски Наско Сираков ще даде пресконференция съвместно с г-н Джоузеф Диксън, на която ще внесе яснота относно преговорите за инвестиции в клуба.“
Но легендата и собственик не дойде в момент, в който бе съдбовно да се говори за това какво се случва с Левски. Обяснението е меко казано несериозно.
„Тъй като интересът към Джоузеф Диксън е доста голям. Сираков няма да се яви пред вас по желание на Диксън, но това е съгласувано с нашия собственик…“, каза пресаташето на клуба Ивайло Йовчев преди брифинга.
Сираков задължително трябваше да е там, най-малкото заради преодоляване на елементарния комуникационен проблем между медиите и хората около сделката. Такъв с Диксън определено има, той не каза почти нищо конкретно, трудно разбираше въпросите въпреки добрата работа на преводачката до него. Просто човекът, от когото се чакат отговорите сега, е повече Наско, отколкото британецът.
– Ролята на Благой Георгиев е важна, двамата се познават от доста време, като именно бившият национал е убедил Диксън да дойде въобще в България и му е обяснил колко голям клуб е Левски. А само преди седмица Благо обяви пред родна медия, че се е запознал наскоро с британеца, когато той вече бил у нас. Странно. Е, поне видяхме как Георгиев докара на „Герена“ за пресконференцията Диксън с „Ферари“.
– Станимир Стоилов е първи избор за треньор, но още не му е направена оферта. Странно, защото бе афиширано, че британецът се е срещал вече с Мъри. А ако отворим руските медии ще видим, че там си го спрягат пак за поне два местни отбора, с които Стоилов си говори за треньорския пост. Тоест – има ли наистина оферта, интерес, нещо заявено като увертюра към наставника, или просто се хвърля името му в пространството, за да са спокойни феновете?
– Говорено е с институции и държавата, защото стадионът не е на клуба. Всъщност, май не е говорено с никого, тъй като Диксън не успя да назове поне една институция, администрация или конкретен човек на позиция в Министерски съвет или Община, с който се е срещал. А коя държава няма да се заинтересува при задаваща се инвестиция от 250 милиона долара към нея, особено в настоящата ситуация в света и региона?
– Трябва да се налеят спешни пари в клуба, за да започне той подготовка и сезона, да се разплати с доста висящи задължения, призна британецът. Но запитан знае ли колко голяма трябва да е първата вноска и какви са сроковете за нея, той се измъкна, че това е въпрос на анализ, когато стане сделката. Неприемливо – когато си преговарял 6 месеца за придобиване на нещо, което ще ти струва 250 милиона долара, със сигурност трябва да провериш всеки такъв детайл. Така поне ни се струва.
И към последното – едно важно уточнение. Ако някой не го разбира все още, Левски е много близо до това да не започне новото първенство (поне не в професионалния футбол), защото нито има картотекирани състезатели, нито треньор, нито е представил нещо пред БФС по темата как ще се финансира през новия сезон. Часовникът тиктака по този въпрос и въпросите, останали без отговор, не помагат по никакъв начин по тази тема. Защото дните си минават, отборите се събират от понеделник на подготовки, а ние дори не знаем Левски ще има ли отбор.
Чисто като впечатление от поведението на Диксън – човекът беше много жаден, изпи литри вода, издаваше лека нервност, но това пък е съвсем обяснимо при първа поява пред медиите в страна, където заявява пристигане с огромен инвестиционен интерес зад гърба си. Което можеше да се очаква и прави още по-необяснимо отсъствието на Сираков до него в ролята на човека, който да овладее положението на брифинга и даде сигурност на британеца.
Ако погледнете социалните мрежи, там е кошер. Мненията са разделени, защото казаното звучи направо като приказка за левскарите, но пък… не всяка приказка е за възрастни хора, повечето са само за деца. И не всички завършват щастливо.
И тук още не можем да направим краен извод доколко реално е чутото. Дали то вещае светло бъдеще за Левски или пък още по-мъгляви дни?
Финалът бе обещаващ: „Нека делата говорят, а не думите ми“, каза британецът. Остава да чакаме и делата наистина да покрият това, което прозвуча направо фантастично като думи.