Министър-председателят Бойко Борисов категорично заяви готовността си държавата да помогне на изпадналия на дъното на финансовото блато Левски.
За това той беше помолен от „сините“ в прочувствен апел, подписан от фенските фракции и качен на официалния сайт на клуба.
Преди по-малко от два месеца обаче изпълнителният директор на Левски Павел Колев обяви, че е висш форма на цинизъм футболни клубове да искат помощ от държавата в кризата, причинена от коронавируса. Любопитно е, че точно Колев бе единствената публична личност в България, която пожела страната ни да бъде покосена от смъртоносната зараза.
Ето какво написа директорът на „сините“ на 20 март:
„Футболните клубове да искат компенсации от БФС или от държавата е висша форма на цинизъм в тази драматична ситуация. Това не изключва дискусията за дошлата вече тежка икономическа криза. Тя ще засегне всички. И в държавите, където има сериозни футболни институции и сериозна спортна журналистика, тази дискусия се води.
Във Франция законодателството вече позволява на футболните клубове да плащат 70% от заплатите на футболистите за времето, в което са в “частична липса на заетост“. В такъв режим вече са „Лион“, „Монпелие“, „Амиен“ и „Ним“… В Германия футболистите на „Борусия“ (Мьонхенгладбах) сами се отказаха от 50% от заплатите си. Има и крайни мерки – президентът на швейцарския „Сион“ Кристиан Константен уволни 9 играчи, използвайки като just cause извънредната ситуация. Разбира се, преди това им предлага временно споразумение с коригирана заплата от 12 350 швейцарски франка (колкото се полагат като обезщетение от швейцарското бюро по труда). Уволнените са онези, отказали да подпишат анекса.
В Англия „Барнет“ освободи цялата си администрация от 60 човека. В Италия дискусията е мащабна. Днес професионалната лига организира конферентен разговор на президентите, в който да се обсъди обща политика за процентно намаляване на заплатите на играчите спрямо липсата на тренировъчен процес и мачове. След това предстоят разговори и със Синдиката на играчите,воден от Дамяно Томази. FIGC (италианската футболна федерация) активно менажира този дебат и подкрепя позицията, че всички страни трябва да поемат своята тежест от неизбежния икономически удар.
Какво се случва във футболния живот у нас? Нищо. Няма професионална лига, няма синдикат! Някакъв доктор по икономика на чекмеджето и парите в брой се изказва наляво и надясно от името на БФС и се вълнува повече кой му е сменил съдията за мача във време, в което светът, какъвто го познаваме, се срива. Хора, загубили всякакъв кредит на доверие, и със срината репутация опитват да управляват футбола (и нямам предвид Михаил Касабов) и да раздават морал, изричайки лъжа след лъжа. Това също е цинично!
А предизвикателството пред нас е огромно! С пандемията ще се преборим, ако е рекъл Господ, но онова, което се задава след нея е страшно за всички. Във всеки бизнес. И държавата ще има нужда от нас.
Специално във футболния свят нещата стоят по следния начин. Европейският модел на спорта се крепи на две носещи колони – пирамидалната структура и солидарността. От върха на пирамидата – ФИФА, през УЕФА, националните федерации и лиги, клубове, играчи, администрация – никой няма да остане незасегнат от кризата. ФИФА вече мисли за промени в трансферния правилник и международния календар, колегите в УЕФА обсъждат отмяна или облекчения във финансовия феърплей за една година, вече отмениха ЕВРО 2020, което ще донесе загуби от 300 млн.
Сега за солидарността, заради която цяла футболна Европа тепърва ще търпи загуби – ЕВРО 2021 ще донесе на УЕФА 2,2 млрд. евро. Като махнем разходите, 85% от чистата печалба потича от Нион надолу по пирамидата чак до основата. За разлика от нашите футболни организации бюджетът на УЕФА е прозрачен и всеки може да го провери – 85% солидарни плащания към федерации и клубове, 9,4% – за event organisation, съдии, match officers и технологични и broadcast разходи, по-малко от 3% за заплати на администрацията.
Колкото по-малко приходи, толкова по-малко ще потекат надолу по пирамидата. И тук дори не отваряме дума за приходите от Шампионска лига, Лига Европа и Суперкупата на Европа, където не е ясно дали договорите за тв права ще бъдат спазени и колко от рекламодателите ще оцелеят и ще изпълнят ангажиментите си. Да задаваш въпроси няма нищо лошо. Ако не го правиш, няма да намериш отговори“.