Левскарите дори реликвите си не могат да опазят! Стана ясно кой затри легендарната кървава фланелка на Гонзо

1283
кървавия гол на Георги Иванов

Феновете още помнят кървавия гол на Георги Иванов, с който Левски победи ЦСКА с 1:0 на 13 май 2000 година и си подпечата шампионската титла. Малко преди това Димитър Бербатов получава златна възможност да се разпише за „червените“, но не успява да се възползва от „подаръка“ на Предраг Пажин.

От агенция БЛИЦ разказаха любопитната история на кървавата фланелка, с която Гонзо отбеляза ценното попадение за „сините”. Тя е повече от интересна.

„Получих аркада след сблъсък във въздуха за топката с Галин Иванов от ЦСКА. Като рукна кръв, няма спиране. Доктор Жан Филипов, лека му пръст, залепи раната и ме превърза. Но цялата ми фланелка беше окървавена. Не исках да я сменя и доиграх мача с нея”, разказа Гонзо.

„След като вкарах гола и мачът свърши, тръгнахме да поздравим публиката. Всички бяхме много щастливи и ентусиазирани. Докато бяхме до сектора с феновете ни, вашият колега – спортният журналист Валентин Грънчаров, ме помоли да му дам фланелката. Изобщо не се колебах. Свалих я от себе си и му я връчих.

Впоследствие обаче фланелката има странна история. Тя стои около 2-3 години във Вальо. След това той я дава на свой приятел – Иван, за да я поноси малко. Иван отива на мач на Левски в Ловеч срещу Литекс и там фланелката изчезва. Какво точно се случва, трябва да попитате Грънчаров. Честно казано, аз не колекционирам нищо. Всичко съм раздал. Да, тази фланелка беше много ценна, но Вальо ми е добър приятел и нямаше как да му откажа”, добави Гонзо.

Ето какво ни разказа за случая и самият Валентин Грънчаров:

„Когато взех фланелката и я занесох вкъщи, дъщеря ми не даваше да я изперем. Каза, че иска да си остане такава – автентична, с кръвта на Гонзо върху нея. Пазих я няколко години. Не помня точно – две или три. Един ден мой приятел Иван ме помоли да му я дам само за един мач. Предстоеше двубой в Ловеч между Литекс и Левски. Дадох му я. Той отива в Ловеч, но я оставя с автомобила си. Тръгва за стадиона, но когато се връща, вижда, че колата му е разбита, а фланелката е открадната. Това е историята.

Помня, че тогава Ангел Бончев, който бе шеф в Литекс, направи всичко възможно, за да открием крадеца, но така и не успяхме. Преди това пък Емил Наков, бившият изпълнителен директор на Велбъжд (Кюстендил), ми даваше 1000 лева, за да я купи от мен. Аз му отговорих, че за нищо на света няма да я продам. Беше реликва, но изчезна. В никакъв случай не се сърдя на Иван. Просто така се е случило…”

Коментари