Левски отново ще има среща с товарен влак, а както са казали хората, след такъв сблъсък много боли. Имаме предвид следното – сините ще се изправят този уикенд срещу отбор, който знае и умее да играе футбол – Черно море. Правите разлика, нали? Едно е да знаеш да играеш правилен футбол, съвсем друго е да умееш да го правиш. От следващите редове всеки може да си направи сметка къде и как се работи с мисъл и план и къде се получават алабалистики, като това разбира се е погледнато през призмата на сините.
Първи кръг – в Русе. Сините биха с 4:1Дуннав, но резултатът заблуждава. Домакините, с оглед нивото им и бюджета на клуба, нямаха достатъчно класа, но все пак имаха интересни положения пред вратата на столичани. Да, Левски има по-добри изпълнители и спечели с лекота.
Втори кръг – във Велико Търново с Етър. Тук вече си пролича, че треньорът на домакините бе гледал гостуването на Левски в Русе, подходи с ясно изградена концепция и си я реализира. Това 0:0 на стадион „Ивайло” бе първи сигнал, че Левски, който тепърва се изгражда, ще среща трудности срещу съперници, които също тепърва се изграждат, но имат сериозни знания, които се надяват да превърнат в умения относно това – как се играе правилно срещу по-силен отбор.
Трети кръг – на „Герена” с Ботев. Този мач донякъде заблуди Левски. И феновете, които си мислеха, че „ще тръгне работата”. Победата с 3:1 дойде най-вече с мелодията от лебедовата песен на ДавидеМариани, който вкара две от попаденията, едното от фаул. Безусловно поставяме Ботев Пловдив в категорията на отборите, които сега започват да търсят себе си. С доста от предишните футболисти, но с напълно непознат нов треньор.
Четвърти кръг – Царско село. Мъка, голяма мъка също срещу отбор без физиономия, но добре подреден като за абсолютен новак в елитната група. Победата с 2:0 с късни голове постави първите сериозни въпросителни относно селекцията на сините играта на тима.
Пети кръг – Берое в София. Ето я първата среща с товарен влак. На практика това първи сблъсък на новия отбор на сините с тим, който има треньор от години и който умее да играе правилен футбол от години. Това, че старозагорци нямат класа и манталитет да го показват непрекъснато, е друга тема. При тях проблем е постоянството, но ето, че се случи, че на „Герена” бяха във вихъра си. Цъка-цъка, пас-пас, удар-гол и 3:1 за заралии. Дето се казва, да ти е кеф да ги гледаш. Ако вникнем в детайлите и гледаме мача на запис два-три пъти, ще отбележим огромна разлика – единият отбор прохожда, другия тича. Хората на Петър Хубчевгледаха отблизо как трябва да играят след минимум една година. Но идваме си на думата – в Левски никой никого не чака. Гара без чакалня виждали ли сте? Е, това е „Подуене:, като футболна гара. А Стара Загора има чакалня.
Шести кръг – Витоша Бистрица. Срещу тоталният аутсайдер на групата Левски вкара четири безответни гола. Съперникът е с нов треньор и футболисти, които нямат нивото да се противопоставят на многократно по-скъпите си колеги от „Герена”.
Седми кръг –Локо Пловдив. Може би една от най-ценните победи на сините, с оглед на това, че Локо Пловдив въпреки, че играе с особена схема, има що годе изяснена футболна физиономия. Съперникът бе набрал скорост и самочувствие от европейските мачове и се очакваше сините да изпитват много трудности. Такива имаше, но Левски все пак победи с един гол на Роберта.
Осми кръг – ЦСКА. Този мач го разчекнахме, по обясними причини. Синтезирано – Левски вкара два бързи гола „на юруш”, а червените бяха тимът, който със стил (доста пресилено, но все пак) изравни. И съперникът като цяло е с нов старши(!) треньор и нови футболисти, но като че ли някак по-бързо показват наченки на физиономия.
Предстои:
Девети кръг – Черно море. На „Герена” ще бъде доста интересно. На сините ще бъде трудно срещу отдавна граден отбор (отчитаме и напусналите пакетно „полиграфни” играчи) с треньор, който не е от вчера начело на Черно море. В едни други времена варненци сигурно щяха да клатят съперника си, за да измъкнат нещо. Но ако моряците някак придобият самочувствие, че дявола не е толкова син, могат да си спретнат добро надиграване на „Герена”. Черно море започна добре сезона, после влезе в кофти серия по една или друга причина загуби доста точки. Умишлено пишем загуби, защото варненци не спечелиха мачове, в които не бяха надигравани. Те всеки двубой си показват това, което умеят, но отстъпват в тънките детайли, или падат жертва на безобразно съдийство. Сега срещу Левски хората на Илиан Илиев имат шанс да затвърдят впечатлението, че няма кой да си разиграва коня срещу тях, камо ли да им скрие топката. Интересна ще е стратегията на Левски. Дали сините ще играят заради играта, или за трите точки. Двете неща, на този етап, няма как да бъдат съвместими в тима на Петър Хубчев. Неговият тим е далеч от времената, когато ще излезе да надиграе някой добър отбор със стил и ще победи. Въпреки, че в случай Черно море е с футболисти с по-скромни възможности, те могат да отстъпят, само ако нещо се сринат психически от инкасиране ранен гол.
Десети кръг – Славия. Предстои нов мач с отбор с треньор, който е от години на това място и тимът има избухвания, макар и твърде епизодични на тема правилен футбол.
Вместо извод:
Ако ще е Хубчев, да е Хубчев! Или казано по друг начин – сините началници, ако четат тези редове, е необходимо сега и на момента да преценят дали Хубчев ще остане на поста си още поне до септември следващата година, или ще търсят нов. Но за да стане и Левски товарен влак, от който другите да се страхуват заради играта, а не заради името, важните решения трябва да се вземат сега.
Желю Станков, в-к „Тема спорт“