Левски на Хубчев дори не може да пречи на съперника да играе

245
Жесток скандал Левски

Ако погледнем малко напред във времето, бихме си представили какво ще представлява Левски като отбор. Като задължително отваряме скобата с хипотетичните представи преди всичко за Левски като клуб.

Би трябвало всеки сериозен треньор да си начертае етапи на развитие на отбора от момента на подписване на договора до края на контракта. Петър Хубчев подписа миналата пролет за 2 плюс една години. Само да припомним, че последният треньор, който си изпълни първата година от контракта със сините, бе Ясен Петров, на когото обаче не бе задействана клаузата „плюс 1 година”. Като последните мачове на Джанини от Пловдив бяха добутване до края, тъй като той бе разжалван в помощник от директора треньор Георги Иванов.

Много е деликатна и санкцията на клуба. В много случаи така наречените отговорни фактори имат, меко казано, спорни познания на материята и нямат достатъчно капацитет да преценят как се развива един отбор, в случая Левски. Поддават се на емоцията, на съветниците и изобщо, линията се оказва тънка. Последният случай, когато видяхме отбор, изграден по правилата, със спазени етапи на развитие, бе Станимир Стоилов. При него се появи проблем с преболедуване на превъртане на поколенията. Мъри нямаше достатъчно опит да прецени как да подмени поизхабените си герои от Синята приказка. Трудно е да изградиш отбор, който да играе разпознаваем и печеливш отбор и да влееш свежа кръв, без това да се отрази на резултатите. Няма как да знаем какво би станало с онзи отбор, но при първото разболяване на тима треньорът бе изписан. Дали тогавашният собственик Тодор Батков е взел правилно решение, никой не знае, но резултатите до ден днешен говорят.

Въпросът сега е – на какъв етап е отборът на Левски при Петър Хубчев, има ли кой да прецени степента на развитие на тима и какви са перспективите в спортно-техническо естество, или по-точно – може ли да се надгради.

Към този момент е много спорно дали има върху какво да се надгражда. Това, което треньорът се опита да направи като основи, си го срина сам. Но не му бе трудно. Към ден днешен Левски е на нулев етап на развитие. Колкото и да се чудиш, няма за какво да се хванеш. Въртиш отляво, сучеш отдясно и проумяваш, че сините нямат нито стил на игра, нито отбор.

В почти сто процента от мачовете, до 20-ата минута не се вижда как Левски ще вкара гол. Нищоиграенето може да отчая и най-големите оптимисти на трибуните. Изработените голове са истинско събитие. А и митът за страховитата защита на сините бе разбит на пух и прах, дори от непретенциозен тим като Ботев Враца. Вече всеки може да си разиграва коня пред вратата на Левски, а в началото поне това бе някакъв плюс. Толкова за развитието на Левски като стил на игра. И сега да са мачовете с АЕК Ларнака, сините пак няма да вкарат гол и пак ще пуснат много.

Като отбор ситуацията също е доникъде. Към този момент има вратар, който май лятото ще си тръгне, пред него е ясен един централен защитник – Холмар Ейолфсон, наоколо е мъгла, пред него Тиам си тръгва, Рейш снове напред-назад, по-напред имаме Спиерингс и най-напред Робърта. Всичко останало е висящо, и то но на огромна цена. А е ясно като бял ден, че от тук насетне няма как да има стотици хиляди евро за покупки и десетки хиляди за заплати.

Е, може пък Петър Хубчев да се окаже майстор на тънката лайсна и като в Берое и Поморие да сглоби нещо прилично за без пари. Но се пита в задачата – прилично, прилично, колко да е прилично. В Левски това е максимум като етап на развитие за почерка на Хубчев. Ако той си изпълни двегодишния договор като старши треньор, догодина по това време сините едва ли ще са нещо повече от приличен отбор, който умее да пречи на съперника да играе. А към този момент дори и това не е както трябва. А хората, които са се надявали, че треньорът ще изневери на стила си, защото Левски изначално трябва да доминира, а не да се брани, са се излъгали.

Желю Станков, в-к „Тема спорт“

Коментари