Петър Хубчев за пореден път доказа, че е изключително прозорлив специалист и тънък разбирач на треньорското майсторство. Пусна малко странен състав срещу АЕК Ларнака, да – но пък причините се оказаха основателни.
„Немецът“ Хубчев разбра ли какво точно стана срещу Тюркгюджю-Атаспор
Първо – да заличиш 0:3 от първата среща в европейски турнир е много сложна работа дори за страшилищата на континента, а за български тим си е направо непосилно. И второ – кой да предположи, че срещу Царско село левскарите ще берат душа и ще треперят до последния момент. Кой друг, ако не Петър Хубчев?
2:0, три точки, „вестниците първи“… Това е равносметката след „най-сладката победа начело на Левски“. Последното, между другото, е признание на Хубчев след мача. Най-сладката победа? Срещу кого – срещу Царско село ли?
Та ако не бяха алкохолните произволия на Перукерията в Бояна отбори като Царско село щяха да съществуват единствено за целта, поради която са замислени и създадени – да участват на чичовски турнири под патронажа на бирарии и атлетични политици. Кои са Царско село, как им викат – царе ли са, селяни ли са? Нищо против клуба, собственика, треньора и футболистите! Не е в тях проблемът!
Притеснително обаче е, че тази победа свали завесата и се видя явно колко са се занижили критериите в Левски. Кипърци ти лепват исторически резил, македонец пред футболна пенсия ти забива четири на „Герена“, ти си пазиш силите за Царско село и накрая обявяваш грандиозния успех за най-сладката победа…
И за капак да нямаш сила да намериш поне една благодарствена дума към бившия левскар Иван Чворович, който подари нечувания успех на Хубчев и командата му. Е, не е европейско поведение това, просто не е!
Борислав Хаджиев
