Илиан Стоянов в типичен стил даде откровено интервю за ТОПСПОРТ. С него си говорихме за проектите му в Япония, в родния му град Кюстендил, за изминалия Конгрес на БФС, за ситуацията в българския футбол, а е ясно, че не подминахме и темата за любимия му Левски.
– Илиане, в Япония школата се развива, в Кюстендил си се заел да правиш подобна. На какъв етап сте в развитието?
– В Япония всичко е наред, школата си функционира както трябва, децата тренират, напредват, доволен съм. В Кюстендил също постепенно започват да се случват нещата, имаше някои леки бюрократични пречки, но като цяло всичко се развива по начина, по който искам. Няма да правя нова футболна школа, просто реших да поема щафетата от ФК Кюстендил, сега просто ще прекръстим клуба на ФК Стоянов.
– Каква ще е целта на ФК Кюстендил? Какви футболисти ще играят в него, ще има ли мъжки отбор, разкажи повече?
– Ще развиваме местни кадри. Юноши до 18-годишна възраст, при мен вече са по-голяма част от кадрите на Велбъжд, 168 на брой. В другия клуб остана една част, говорихме с родителите им, те отказаха да ги преместят, но това си е за тяхна сметка. В момента има мъжки отбор, който се състезава в „А“ Окръжна група, в него играят предимно бивши футболисти. Моята идея е от лятото да направим отбор, който да е съставен само от наши юноши, против съм да влизат външни кадри. Ще се опитаме евентуално да влезем във „В“ група, но генерално това не е нашата цел и няма да е на всяка цена. Ако стане – стане, ако не, здраве да е. Идеята е да се развиват кадри. Затова и вече организираме скаутинг, който ще е съсредоточен в търсенето на таланти в района на Северозападна България. Ще се обикалят села и паланки в стремежа да намерим най-доброто.
– Съдействие срещате ли? Финансово подсигурен ли е проектът?
– Да, срещнахме се с кмета, имаме вече спонсори, бизнесмени, които ще помагат на добра воля. Говорено е с тях, уточнени са нещата. Аз искам всичко да бъде изпипано, да се знае кой за какво отговаря, за да няма разминаване. Искам да благодаря и на Борислав Михайлов, който въпреки че беше доста зает около Конгреса на БФС, ми отдели внимание, срещна се с мен и обеща да помогне с изграждането на изкуствено игрище, което ще се направи с пари от УЕФА.
– По какъв образец ще функционира ФК Стоянов, като този в Япония ли?
– Това е идеята, макар че си давам сметка, че манталитетът на хората тук е коренно различен. Имам представа и знам какво искам да се случи, затова и се захващам. Аз съм на този принцип – ако ще правиш нещо, или го прави като хората, или въобще не го започвай. Така или иначе с този проект се захващам на добра воля, пари от тази работа нямам да взимам, просто искам да развиваме футболни кадри. Не казвам, че знам всичко, но понатрупах опит в Япония и твърдя, че до голяма степен съм наясно как да действам. Амбициите ми са до 3-4 години да имам ПРО лиценз, за да навляза и в професионалния футбол, пък школата в Япония си остава и ще продължа да помагам.
– А в България или в Япония се виждаш да работиш като треньор?
– У нас не се виждам заради средата. Прекалено много са ударите под кръста, и не става дума само за футбола. Говоря за бизнеса и т.н. Не смятам да се връщам в България, а да се пробвам в занаята в някой отбор в Япония. По родните ширини професията на треньора често се принизява и обезценява.
– Понеже спомена името на Борислав Михайлов, как видя изминалия Конгрес на БФС и конкуренцията на Любослев Пенев, защото кандидатурата на Ивайло Дражев лично на мен ми стоеше несериозна?
– Да ти кажа честно, на мен и кандидатурата на Любо Пенев също не ми стои сериозна. Гледах пресконференцията му, гледах и медийните му изяви, но не чух от него как точно ще подобри и вдигне нивото на футбола в България. Общо взето кампанията му премина под знака на личните нападки. Да не говорим, че не представи екипа си, с който ще работи. Видяхме само малка част от него, а другите така и не ги разбрахме кои са. Общо взето основните въпроси, които задаваше бяха свързани с базата на БФС, че била построена не с пари на Боби, а с пари от ФИФА и УЕФА. Е, хубаво де, това престъпление ли е? В Западните държави президентите на футболните федерации да не мислиш, че дават собствени пари? Несериозно и елементарно е подобно твърдение.
– Но е факт, че недоволството към това ръководство на БФС е масово. Отделно под сериозно съмнение е поставен вотът на делегатите, върху които се твърди, че е бил оказан натиск и са подкупени. Какво е твоето мнение?
– Е, хайде сега… Подкупни, подкупни, колко да са подкупни. В България много обичаме да се хващаме на слухове – този чул, онзи видял, трети подшушнал и накрая нищо.
– Това управление обаче има много минуси. Един от тях, поне според мен, е преформатирането на първенството, направено с цел да се угоди на един човек и на един клуб за сметка на спортния резултат?
– Да, напълно съм съгласен, че този ход беше голяма грешка на БФС, но Шабан Шаулич има една песен, която се казва „Всеки греши“. Самият Боби го чух да казва, че знае, че е допуснал грешки, но те са неизбежни, когато правиш нещо. И ти сигурно си правил грешки, и аз съм правил, вероятно ще продължаваме да правим, важно е обаче да не повтаряме една и съща грешка.
– Ако това ръководството на БФС си върши работата, защо тогава стадионите са празни?
– Ние много обичаме да се оправдаваме и гледаме какво се случва в двора на другия, без да видим, че в нашия е тотална каша. Кажи ми в случая с какво е виновен футболният съюз и Боби Михайлов, че стадионите са празни, или че вчера и онзи ден заваля сняг?! Ако Любо Пенев беше спечелил, нима стадионите щяха да преливат?! Моето мнение е, че фракции, ултраси, разни призиви и тази социална мрежа разкатаха майката на футбола. Давам ти пример – гледам преди мач на Левски, че фейсбук ме залива със съобщения „Подкрепи отбора, иди на стадиона“ и т.н. Хубаво де, хора, ама аз съм си левскар, за какво ще ме карате да ходя на мач на Левски?! Трябва ли някой да ми каже какво да правя, за да го направя. Като си фен ходиш, като не си – си стой вкъщи, просто е. Преди 20 години нямаше такива организации и фракции, пък идваха средно по 15-20 хиляди на мач. Аз лично съм играл с Велбъжд на „Васил Левски“ пред 25 хиляди зрители! Какво е виновно БФС, че на „Герена“ или на „Армията“ сега ходят по 1500-2000 души? Да си почисти всеки двора в къщата и после да се оплаква и да се оправдава.
– В такъв случай кой е големият проблем на футбола у нас?
– Не ми се иска да го кажа, но е свързан с липсата на футболисти и квалифицирани треньори в школите. Преди години, когато аз играех, нямаше добри терени и бази, но имаше много качествени играчи и конкуренция. Сега има терени и бази почти във всяка паланка, но няма играчи. Треньорите в школите са неподготвени. На 22,23 години какъв треньор си, какъв опит имаш, че да го използваш да обучаваш младите?! На тези години, ако ставаш за футбол, просто трябва да го играеш. Той не знае със себе си какво да прави, тръгнал да обучава другите… Много паля на тази тема, защото се навъдиха и много парашутисти в занаята. Сега да хвана от улицата двама случайни минувачи, ако искат да станат треньори, са готови. Кеф ти лиценз „С“, кеф ти лиценз „В“… Вместо да се назначат можещи хора, които са играли футбол, които имат опит зад гърба си, знаят тънкостите в играта… Днешните „специалисти“ изкарали едно курсче, направили един копи-пейст от интернет за някоя тренировка и си мислят, че са готови. Всички искат школа като на Барселона, но с копи-пейст, фейсбук, татуировчици и други глупости, просто не става.
– Не съм напълно съгласен с теб, защото има много бивши футболисти, които са се провалили като треньори…
– Чакай, чакай. Аз не говоря за треньори в професионалния футбол, а за такива, които да подготвят деца и юноши. Има разлика между това да дадеш на подрастващите правилното „А“ и „Б“ във футбола, и между това да водиш готови футболисти и да гониш резултати.
– Нека погледнем в двора на Левски. Какво виждаш в него?
– Изпуснах първите два мача след зимната пауза срещу Ботев и Септември. Няма да е сериозно да правя анализ на играта, защото дори и повторения не съм гледал на тези срещи, защото нямах време. Гледал съм 15 минути от една контрола от подготовката и ми хареса португалеца Нашименто. Пипа добре топката, играе със самочувствие. За сметка на това Жорди Гомес е бавен като костенурка, много задържа топката. Според мен би бил по-полезен в предни позиции, защото иначе има поглед, разбира я играта, хубав ляв крак има.. Виждам, че се направи прилична селекция, взеха се доста чужденци, остава да видим какво предстои оттук насетне. При всяко положение съм на мнение, че Делио Роси не трябва да бъде пипан до май месец. Нека си изкара сезона и накрая да се тегли чертата и да се види какво е изпълнено и какво не. При всички случаи място за оправдания вече няма. И селекция има, и цялата подготовка бе проведена по вкуса на Роси, чакаме да видим представянето през пролетта.
– А от есенния Левски какво видя? Какво ти хареса?
– От есенния Левски нищо не ми хареса, ако трябва да съм честен. Много бавничка ми идваше играта, особено в предни позиции. Всъщност единственото, което ми хареса е, че отборът стои по-добре и компактно в защита, допуска по-малко грешки и пуска малко голове, което все пак е някакъв напредък. Но това не е достатъчно, особено за клуб като Левски.
– Ако Роси беше треньор в Япония, отношението към него щеше ли да е същото, каквото е и в България? Питам те, защото и ти си там в ролята на чужденец.
– Разликата между манталитета на Балканите и този в Азия е от земята до небето. Въобще като цяло манталитетът в Азия и Европа е различен. Най-малкото, че в Япония никога не са ме приемали, а и не съм се чувствал чужденец. Хората подхождат от първия ден с голямо уважение към мен, имат търпение когато виждат, че работиш усърдно и имаш потенциал. В България критиките към Роси, поне според мен, идват от това, че той идва със статут на авторитет. Затова и заплатата му предполагам, че е доста по-висока от на българските му колеги, договорът му вероятно е по-добре издържан, и е нормално хората да очакват по-добри резултати.
– Ако беше българин, с този бюджет и селекция, с това трето място и колеблива игра, смяташ ли, че щеше да изкара толкова дълго – това е тезата, която се лансира от немалко футболни хора у нас?
– Хайде пък аз да ти задам контравъпрос? Има ли българин, който да са го сменили след 3-4 мача.
– Николай Митов…
– Той е извън класациите, посочи ми друг. Самото връщане на Митов е абсолютно безумие. Да загубиш два финала за няколко дни – за Купата на България и титлата, и да те върнат е…От всички треньори на света, да се спреш на провалилия се, няма никаква логика. Аз ако съм, този ще го държа на 2 километра далеч от „Герена“, няма да му позволя да припари! Той е точният пример за това как евтиното често излиза много по-скъпо. По-добре си купи един чифт дънки „Гучи“, който ще носиш години, отколкото всеки месец да си купуваш китайски боклуци, които на трето обличане се късат. Така е и във футбола.
– Като спомена думата „припари“, защо Левски държи далеч от съблекалнята на „Герена“ скъпи, но успели ръководители на клуба, Наско Сираков и Станимир Стоилов?
– Защото в момента, в който се разбере, че Наско Сираков или Станимир Стоилов могат да се върнат на „Герена“, или че е говорено с тях под някаква форма, около 150 жалки съветници, се обаждат в случая на Спас Русев и започват да хвърлят помия и всякакви небивалици върху тях. Същите тези съветници съсипаха Левски. Защото преди се знаеше – Тодор Батков е най-отгоре, дава парите, осигурява бюджета, Сираков отговаря за спортно-техническата част, а Стоилов тренира отбора. След тяхното отстраняване Батков реши, че може да се меси в работата на директори и треньори. Реши, че е футболен специалист и резултатът от тези действия виждаме и до ден днешен.