Има три вида футбол – футбол, американски футбол и български футбол. Последният няма нищо общо с първите два и особено с първия. Мъдрата и трагична сентенция е на покойния Румен Янков. Казваше го за това, което се случва на терена. Гледището му обаче е много вярно и за това, което се случва около терена.
Дъвката какво направиха в Испания, след като се разбра, че националният селекционер Лопетеги е приел предложението на Реал (Мадрид) вече може и да няма вкус, ама да я разтеглим още веднъж. Биха му шута от федерация, това направиха. В България Павел Колев бе обявен за шеф в Левски още миналата година, но си остана в БФС. Сега хем е шеф, хем не е точно, понеже се чакало 6 март, когато Васил Божков хем щял да стане собственик на Левски, хем нямало да е точно собственик. А дали Колев не се води още на щат в БФС? В мътния български футбол всичко е възможно.
Сигурно обаче е нещо друго – скритите механизми са му ясни, ама много са му ясни. И да не е в БФС, Колев знае какво трябва да бъде сторено, за да може Левски да получи поредна порция милост. Както вчера срещу Локомотив (Пловдив). Новият Левски стартира с точка по милост, това е тъжната истина. Изравнителният гол дойде след двойно нарушение на правилника – топката се отбива в ръката на Костов, Яблонски е в засада.
А какво да кажем за учудващото нежелание на главния рефер Драгомир Драганов да вдигне картон на Тиам? На рецидивиста, за когото се появиха информации, че е искал да строши крака на Фернандо Каранга по указание? Вчера изглеждаше така, все едно наистина беше готов да яде живи хора. Направи над десет нарушения, като минимум три бяха за жълт картон, а едно за директен червен! Но картон нямаше! Защо ли? А, да – при нов картон Тиам гори за два мача, а вторият е с ЦСКА.
Та това е новият Левски. Всъщност той винаги си е бил такъв.
Борислав Хаджиев
