Наско Сираков се пуска в…

1129

Възможно ли е да ти предстои важен трансфер в чужбина, нещо изключително рядко за времето преди промените от 1989 г., а ти да се пускаш в квартално мачле с риска да бъдеш контузен на асфалта? Възможно е и още как – особено ако си перде и се казваш Наско Сираков. Прочетете тази забавна история:
На 6 март 1988 г. отборите на Левски и ЦСКА изиграват един от най-паметните мачове помежду си. На трибуните на Националния стадион „Васил Левски“ 40 000 зрители виждат класически сблъсък между големи изпълнители. Съставът на Димитър Пенев повежда с 2:0 след едва 8 минути игра – точни са Любослав Пенев (дузпа) и Емил Костадинов. Този резултат обаче никога не е бил проблем за „сините“. С бързи голове на Петър Петров и Георги Йорданов – Ламята Левски прави 2:2, а в 29-ата минута мощна тупалка на Наско Сираков за малко да скъса мрежата – 3:2!

До последния съдийски сигнал има много време, като Пената вади всички свои козове, но без успех. Пламен Николов – Джоджо не дава поле на действие на Христо Стоичков, а Николай Илиев прави същото с Любо Пенев. Левскарите са във вихъра си – Емил Спасов реди точен пас след точен пас, а Наско Сираков и Божидар Искренов забавляват публиката с трикови подавания с петички. Победата е за тима на Васил Методиев, а Сираков отново е големият герой на „сините“. И през този сезон нападателят е в отлична форма. Логично пак той става голмайстор на „А“ група. Вълка бележи 28 попадения, оставяйки зад себе си в подреждането деветката на ЦСКА Пенев и капитана на Етър Ивелин Младенов.

Още в края на 1987 г. Наско знае, че от следващото лято ще заиграе в Реал Сарагоса. Българският национал е чакан като топъл хляб на „Естадио Ла Ромареда“. Там той става любимец на сръбския треньор Радомир Антич. Всъщност стрелецът на Левски е близо до Сарагоса още през 87-а, но властимащите спират трансфера. Мениджърът Пако Сантамария обаче не се отказва и скоро се стига до договорка: от лятото на 1988 г. Сираков става футболист на Сарагоса срещу 950 000 долара. Половин милион долара Левски и НРБ ще приберат веднага, а до 1990 г. от Испания ще пристигнат още два транша.

И докато асът от „Герена“ чака да минат месеците до трансфера, тийнейджърите в столичния квартал „Зона Б-5“ го молят редовно да спретне едно звездно мачле. По това време Наско и семейството му живеят в „Зоната“, като футболистът и съпругата му Илиана Раева са сред най-популярните личности в махалата.

Скоро идва ден, в който Сираков изненадва приятно младежите. Звездата на Левски спира синята си лада и смигва на своите почитатели: „След малко идваме“. След половин час в „Зоната“ пристигат някои от звездите на българския футбол, начело с капитана на националния отбор Георги Димитров, Гиби Искренов и още 2-3 национали.

Мачлето се играе на игрището на 30 СОУ „Знаме на мира“, основано няколко години по-рано като ЕСПУ „Людмила Живкова“. Играе се с петима полеви футболисти плюс вратар. Решено е, че Наско Сираков ще вкарва само с глава. Професионалистите не дават много шансове на момчетата и резултатът бързо набъбва. Това носи няколко здрави балтии на Насо. „Бронзовата обувка“ на Европа дори за малко да бъде контузен от един от тийнейджърите, който иначе е левскар.

В крайна сметка ритането завършва благополучно и всички си тръгват по живо, по здраво. Случката от този следобед през 1988 г. остава в недрата на спомените. Времето дава своя дан. Само площадката си стои същата.
Източник: Спортал

Коментари