На „Герена“ драма няма! Такава няма и в Австрия, където отборът води подготовка. На ръководно ниво вече имаме двама енергични млади хора в лицето на Павел Колев и Ивайло Петков. На треньорския пост пък е не толкова младият, но младеещ Петър Хубчев. С появата на Петков странно заглъхна трескавата дейност на одиозния румънец Патрашку, а следва да се очаква и потъване в пълна забрава на „периода Бекали“. Но формираното трио определено дава предпоставки за някакви средни по размер очаквания.
Но те не трябват да бъдат и прекомерни, защото реалистично Левски пак ще е трети в края на следващото първенство. Многолюдните привърженици на сините обаче трябва да живеят с някакви надежди. Добра отправна точка например е симбиозата между моментните възможности на клуба и възможните претенции на Петър Хубчев. Видимо Хубчев няма никакви претенции относно кадровото обезпечаване на тима, защото в противен случай вече щеше да е надул клаксона. Докато ЦСКА и Лудогорец представиха по половин дузина нови, Левски изигра дебютния си мач при новия треньор с един такъв титуляр. И то някакъв грък, който само като му видиш тичането и ти става ясно колко работа ще свърши на отбора! Поредният тролей, който трудно ще взима завоите в кръговото. А думите някак потъват в плаващите пясъци. Никой например вече не си спомня, че Хубчев чакаше двама-трима български национали. Както се казва, чакал-недочакал.
Какви са изводите от самия мач с Ред Бул Брагантино. Бразилците показаха, че неслучайно са първи в Серия Б на Кампеонато. Не само играха жого бонито, но се показаха и като тактически грамотен отбор. Щеше да е много добре, ако дойдат в България, облекат сините фланелки и се пуснат в нашето първенство с треньора си Заго. Сладки блянове, които последователите на Левски трябва да забравят. И трябва да се задоволят с това, което гледаха в края на миналото първенство. Защото при Хубчев Левски не е променен в абсолютно нищо спрямо завършека на сезона с Гошо Тодоров. Същите играчи и същата тактическа постройка. Същата безидейност, която кара неутралния наблюдател на секундата да посегне към дистанционното. Футболната идея отсъства изцяло от играта на този отбор на Левски и хубавото е, че това не пречи на никого. На някакво странно снизхождение се радват точно тези футболисти на Левски, все едно са с предварително издадена индулгенция за всякакви провали.
Този Левски, който Хубчев пое в движение и ще развива, разполага с изключително ограничен потенциал. И като бройка, която е сведена до санитарния минимум, и като индивидуални качества на изпълнителите. Но позитивите от първия мач за сезона са налице. Повтори се досущ същата история с първите мачове на Хубчев като национален селекционер. Тогавашният му национален отбор бе трагичен, но за няколко месеца Петър Хубчев успя да му вдъхне живот. И направи две епохални победи. Това следва да се очаква като розов блян и от бъдещата му работа с Левски. По някакъв чудодеен начин след 3-4 месеца отборът да играе що-годе смислен футбол. Защитен, опълченски, какъвто и да е, но да дава резултат.
Позитивното е, че по-лошо от това не може да бъде. Няма по-дълбоко дъно, до което може да се достигне. Левски е толкова слаб, че по-слаб не може да стане. Следователно Петър Хубчев е в идеална позиция. Затова не е претенциозен за нови попълнения. Ако дойдат такива, ще се появят бързи очаквания, а това не работи в негова полза. Затова и не изглежда ни най-малко разочарован от отказа на Кристиан Димитров например. За разлика от самия Хубчев пловдивчанинът не поиска да тръгне пеш за Подуяне. На него и на Тошко им е добре в Коматево.
Ясно е, че Левски отдавна е напуснал очертанията на нормалността. И трудно може да се търси логика. И сега няма никакви твърди доказателства, че ще се гради нормален клуб с цел постигане на резултати. Далеч по-сигурна е хипотезата, че Левски трябва да харчи по-малко пари, отколкото го е правил в предишни периоди. Защото всички тези прекратени договори имат последствия. Невидимата дейност на Павел Колев да се разправя с десетки мениджъри всекидневно е похвално дело в ползу роду. Симптоматични в това отношение са финансовите претенции на „емблемата“ на Левски Валери Божинов. Напълно справедливи впрочем, защото не ги е карал с пистолет да го вземат в Левски през зимата! Каквото и да се прави, както и да се редуцират плащанията, футболен клуб Левски продължава да генерира загуби всеки ден. Това между другото е присъда за целия български футбол. По една или друга линия непредвидените харчове следват един след друг. И при тази заварена обстановка думата инвестиция губи смисъл. На Левски не е даден чек, който да си го попълнят с колкото нули желаят. Последователите трябва да са наясно, че много години ще са необходими, за да се изравни трагичната ситуация в Левски с всеки един от неговите съперници в първенството. Те нямат дългове, а Левски не мэ оже да се отърве от всякакви такива. За разлика от другите Левски има свой дамоклев меч и той се нарича около 30 милиона лева задължения. Цяло чудо е, че все още не се избира по-прекият път на фалита! Вероятно някой поставен много високо в държавата не иска това да се случва по време на неговото царуване?!
И като погледнем ситуацията в пълната й цялост, отборът, който започна контролите, е напълно приемлив. Все пак това ръководство успя да изчисти една дузина излишни футболисти, с които Левски пак щеше да е трети. Това ръководство дори направи крачка напред, като се поучи от опита си със зимната селекция. Двама от привлечените тогава бяха освободени, трети в лицето на Райнов търка пейката за сметка на младока Юруков. Като написах Юруков, направлението собствени кадри е единственото, по което спор няма. Без значение колко могат младите левскарчета, винаги е по-добре с тях, отколкото с наемници. И срещу Брагантино видимите пробойни бяха Рейш, Паулиньо, Мариани, Тиам, новото гърче, а не младоците. А роднините няма какво да ги коментирам, ползата от тях е всестранна. Да им предложат договори до преклонна възраст!
Ако анализът изглежда минорен, трябва да се знае, че в Левски винаги са способни да измислят нещо по-неординарно. Напълно е възможно да се случат някакви бомбастични трансфери в следващите дни. Двама-трима нови играчи ще вдигнат тонуса сред последователите, но политиката на клуба едва ли ще тръгне в друга посока. А другата посока е пределно ясна – бързо стопяване на игровия аванс на ЦСКА и Лудогорец. Тази задача на този етап изглежда непосилна. Макар и да се чуват съвсем различни неща. Догодина шампиони, групи на ШЛ и исторически върхове в синята история. Както е казано – мечтите са безплатни. А за левскарите винаги са на промоция.
Жаклин Михайлов, в-к „Тема спорт“
