Легендата на Левски и българския футбол Павел Панов измина днес последния си земен път. „Синьото“ величие напусна този свят в неделя, след като почина внезапно на 67-годишна възраст. Предлагаме ви текста на известния журналист Жаклин Михайлов, който си признава, че именно Панов го е накарал да заобича футбола:Кончината на Панов и Марков покруси Мъри Стоилов: Много тъжно, много… За няколко дни изгубих двама големи приятели„Не мога да повярвам, че двамата вече ги няма – Пальо Панов и Жоро Марков. Те бяха мои приятели, ко…Feb 20 2018bgsport.net
„Винаги е трудно да се пише за починал любим футболист. Правил съм го вече пет-шест пъти с обляно в сълзи сърце. За преждевременната кончина на детския ми идол Павел Панов ми е хиляди пъти по-непоносимо да пиша. В света да заобичам футбола ме е накарал Йохан Кройф, в България Павел Панов. Той бе най-яркият футболист от една плеяда велики футболисти на Левски от 70-те години на миналия век. Всичките те оставиха огромна следа, но поне за мен високо горе в небето е поставен Павел Панов.
Да го гледаш на терена бе незабравимо преживяване. Русият ангел се движеше с топката и без нея с уникална грация. Пасовете му бяха като соната на Шопен, ударите към вратата като опера на Верди. Головете му бяха като реквием за противниковите вратари. Ще спомена само един факт, който говори по-красноречиво от всякакви оди – Павел Панов е гледан наживо на футболния терен от над 20 милиона зрители. Три днешни България са присъствали на галаспектаклите на маестрото. И повярвайте, всеки един билет е бил закупен и заради него.
Моето отношение и моето преклонение е на идолопоклонник. За мен Павел Панов бе и си оставя кумир, идол, легенда, светиня. Вероятно така усещат нещата хиляди като мен, които в детска възраст са отивали на стадиона, за да гледат Пальо или Павката. Сега, когато се разделяме с него обаче настоявам да покажа Павел Панов с неговите думи. Следващите цитати са от книгата „Върхът е само за един“, подарена ми от автора Наско Станкушев – едно от най-талантливите пера в българската спортна журналистика. „Ако някой ви каже, че признанието на журналистите не е бог знае какво, значи е неискрен. Лично аз смятам, че да те изберат за футболист номер 1 на България е най-голямото признание до което може да се докосне един спортист. Това е прекрасна мечта, реализация на един полет. Денят с главна буква в моя живот“. Още няколко разсъждения на Панов. „Впрочем, кое е сладко и кое горчиво в спорта. Задавал съм си този въпрос, особено натрапчиво към края на кариерата ми“. А ето какво е смятал за професията на треньора. „Трябва ли треньорът да се превръща в надзирател и да гледа на футболистите си като растения в хидропонна почва.“Кирил Ивков за „Белия Пеле“: Сърцето ми плаче, толкова го обичах… Ето кога изпращаме големия Павел ПановЕдна от легендите на Левски Кирил Ивков говори с голяма болка за добрия си приятел Павел Панов, койт…Feb 20 2018bgsport.net
Може да ми се доверете, познавам много футболисти от няколко поколения. Никой не може да доближи литературния изказ на Панов. Впоследствие се потвърди и от личните ми контакти. Павел Панов имаше излъчването на университетски преподавател, цинизмите бяха напълно изключени от неговия речник. Вероятно всички, които са имали допир с него са усетили респект. Той излъчваше респект и нямаше как да не бъде уважаван. Привилегията на природно интелигентните е да поддържат дистанция, която дори най-големите простаци уважават.
Отиде си един уникален не само футболист, но и човек. Истински пример, който трябва да се копира във всяко едно отношение. Българският Сър на футбола. Такива като него се раждат веднъж на 1000 години. Последно сбогом на човека, който ме накара да обичам футбола и ми подари смисъл на живота.
Поклон пред светлата му памет!“
Източник: в-к „Тема спорт“
