Славия изнесе урок на Левски не само на терена. „Белите“ показаха, или по-скоро насърчиха сините да направят треньорска смяна, ако, разбира се, от „Герена“ не си правят някакъв странен експеримент колко още могат да затънат и като игра, и като класиране.
Нямаме представа колко лесно е взел решение за връщането на Тарханов шефът на Славия, но е факт, че за някакви си десетина дни тимът показа промяна. Разбира се, че не е уместно да говорим за почерк, за стил и такива неща, защото руският специалист все пак не е вълшебник. Но е видима промяната в настроението на тима. За разлика от сините, които има да извървят дълъг път, докато успеят да се сдобият с настроение. При тях на първо време ще дебнем дали някой е способен изобщо да се усмихне поне за малко.
Левски явно е идеалният съперник на Славия, когато на „Овча купел“ нещо не върви. А сините са идеален преобразувател на закъсали отбори и това не е от вчера.
Венци Стефанов има усет и в този аспект може да изнася лекции не само на колегите си от „Герена“. Общо взето, при него нещата с треньорите в повечето случаи стават в точния момент и с точния човек. Сигурно мнозина са били изненадани откъде пък се е сетил той за Златомир Загорчич, но е факт, че за три години и той даде максимума на Славия, и клубът му даде доста, като го върна на футболната карта. Как пък някой от Левски не си каза – абе има там един сърбин, дето я разбира тази игра, защо да не опитаме. Или пък да се сети, че има там в Русия един Тарханов, при когото Славия играеше добре – защо да не го върнем в България.
Да, ама го върна в Славия и онази вечер си личеше още преди бурните две минути в средата на първото полувреме, че на треньорската пейка на белите е интересно и има живот. Виждаше се кой командва парада и как около Тарханов има много движение и ръкомахания, но всеки му има респект. А той като истински майстор и доайен само приема или отхвърля предложения от асистентите си. Тоест, на пейката на Славия вече има треньор институция и хора, които го гледат в очите и му стоят мирно.
А на другата пейка точно обратното – има четирима помощници и нито един старши треньор. Един става, друг отива до тъчлинията, после всички сядат и всички едни такива намръщени, все едно насила си ги закарал на стадиона. На синята пейка в никакъв случай няма авторитет, няма респект към старшията, няма настроение.
Дали на „Герена“ ще продължават да неглижират треньорския въпрос, си е техен проблем. Но треньорът Тодоров вероятно за пети път казва, че нещо вече не издържа. Хубаво е да се види и малко мъдрост при сините, каквато видяхме при белите. Димитър Рангелов в средата на терена бе отличен ход на Тарханов. В такива мачове трябва да имаш по един тартор във всяка линия – на вратата Петков, чието набито око видя дантелената защита на Левски и с една изритана от ръка топка я прониза, и после Рангелов сложи ред в халфовата линия и особено в края на мача изпъкна с умелото задържане на топката.
Ясно е, че Тарханов няма да иска да бяга от стила на предшественика си Загорчич, а ще се опита да подобри нещо и това няма да стане нито бързо, нито лесно. Но Славия си има стратегия, колкото и скромни да са целите на клуба, след като отборът бе поразклатен през лятото. Но е видно, че линията ще е същата и матрицата е ясна. Венци Стефанов трудно може да промени нещо генерално, защото рядко бърка и с футболисти, и с треньори, а школата непрекъснато излъчва научени футболисти. Пък Тарханов обича да работи с млади играчи.
А на „Герена“ вече всички плочи се изтъркаха. Цоневи се контузиха, продадохме Спиерингс, купувайте си членски карти и дарявайте, всеки момент ще подпишем с генерален спонсор, не гледаме класирането. Ние пък го гледаме и виждаме, че Левски е 9-и с равен брой точки с Монтана, където също нямат генерален спонсор и заплатите са много под тавана на „Герена“.
Желю Станков, Тема спорт