Тодор Батков

Тодор Батков е най-успешният президент на футболния Левски. В последните дни бившият бос на „сините“ е особен активен – първо даде интервю за БТВ в неделя, а сега говори и пред Топспорт.

– Как се чувства Тодор Батков далеч от футбола? Липсват ли Ви емоциите, напрежението, радостта от успехите?
– Все пак ми е по-леко. Минаха четири години, повъзстанових си нервната система. Поне спя редовно. Последните няколко години като президент на Левски беше непрекъснат стрес и се бях докарал до състояние преди всеки мач да не спя по една-две нощи. Включително и когато играехме срещу слаби отбори. Да речем Хасково. И то от притеснение да не се издъним и после да ме разнасят. Сега поне това премина. Мога от висотата на преминалите години по-трезво да оценя някои свои постъпки и действия. Но като цяло да, не съм се откъснал от футбола. Поне емоционално и духовно.

– Достатъчно добър продукт ли е Левски в момента? Разместванията на върха в управлението бяха не едно и две. Може ли да се каже, че при сегашното си ръководство клубът изглежда по-солиден?
– Доста хаотично беше всичко в последните няколко години. Не казвам, че по мое време нещата са били по мед и масло, но сега поне има светъл лъч, стабилен собственик, който също е привърженик на Левски. Изпълни се моята покана. В деня на мача на Левски с Челси в групите на Шампионската лига в Лондон, мисля че беше 05.12.2006г., се видяхме с Васил Божков и той ми се похвали, че е прехвърлил ЦСКА на китайците. Пожела ми и аз да приключа с футбола и да се концентрирам върху другите неща. Моят отговор беше „Ти си левскар и си добре дошъл в Левски“. Ето, че той го взе. Треньорът също е добър, има и нелоши единици в състава. Виждам желание да дават път на младите от школата.

– Спас Русев сякаш не беше толкова лично ангажиран със случващото се с тима, колкото се искаше на феновете. Както бяхте Вие.
– Първо е много важно това собственикът да отговаря за попълването на бюджета. Да е стабилен. Да има възможности, да има и отношение. Второ – Левски е феномен, а не просто футболен клуб. Това е отборът на народа. Той е прозрачен. Пред очите на хората е, на медиите. Левски трябва да генерира новини. Всичко да е открито. Прозрачно. Виждам, че и това се възстановява полека, което е добре. Защото ние, левскарите, сме една общност. Да, мачовете на първия отбор са пикът, но ежедневието също е много важно. Затова бих пожелал да се активизира малко медийната политика, да започне представяне пред публиката на млади играчи, на млади таланти, защо не от школата.

– Задълженията, или поне част от тях, са вече история. Това беше показателно за намеренията на Божков, свързани с клуба.
– Европа отдавна въведе критерий по лицензирането и първата жертва, която падна, беше ЦСКА. Не искам да задълбавам в този скандал, който избухна през 2008 година и тлееше доскоро, но повтарям, че ние нямаме никаква вина. Най-малко аз съм подкокоросвал някого да не се дава лиценз на ЦСКА. Това бяха правилата, които бяха приети от УЕФА. Аз участвах в приемането им. Те влязоха в сила 2008 година. За турнирите – 2008/2009г. Там задължително, за да получи клуб лицензиране за участие в европейските клубни турнири, първо – не трябва да има публични задължения, тоест такива към фиска, в държавата, в която той играе и се подвизава, второто – да няма задължения по трудови договори към служители, трето – да няма задължения към футболисти, мениджъри и т.н. Това е. Не е толкова сложно. Някак не беше честно да се влагат всички средства в привличане на футболисти, премии и т.н., а да не се плащат тези задължения. А ние, в същия момент, плащахме като идиоти. Какви бяхме – по-тъпи или втора ръка хора? Радвам се, че големият дълг към строителите на Сектор „А“ на „Герена“ е отделен в дружество, което е създадено самостоятелно, за базата, така че дългът не виси на плещите на клуба. Дай Боже нещата да се решат.

– И феновете да видят очакваната козирка на стадиона, която се превърна в повод за шеги, от страна на феновете на ЦСКА.
– То и самият сектор трябва да се усвои, да се направят съблекалните, има и редица помещения. Сега чувам, че музея го правят, ще има помещение за пресконференции, а в по-далечна перспектива и другите сектори.

– Павел Колев ли е точният човек за оперативните, непосредствените решения в Левски? Не се ли поверяват прекалено много отговорности на само една личност? Не крие ли това известни рискове?
– Аз не мога да преценя. Още по-малко да кадрувам. Но Павел е журналист. И то добър журналист от близкото минало и това би трябвало да му е в кръвта. Не им е леко. А и не мога да кажа, че като се оттеглих нещата бяха цветущи. За тези четири години, които минаха, слава Богу, че Божков влезе все пак, но предполагам, че са натворени още неща, които трябва да се решават – дълговете, състоянието на базата, договорите на играчите от първия отбор, отношенията с мениджъри, които са все по-тежки и по-тежки. Откритите процедури също, ако има такива, в съда, така че не им е леко, но всичко трябва да тръгне вече.

– Левски при Тодор Батков. Михаил Чорни ли съхрани, чрез Вас, клуба? Той ли е в основата на „сините“ успехи през годините? Ще бъде ли пресилено да се каже, че без него нямаше да се случат много от приятните, исторически мигове за Левски?
– Определено да. Когато взехме стадион „Георги Аспарухов“, около секторите имаше дървета, които бяха многогодишни. Ние се хвърлихме и отделихме пари да възстановим стадиона. Няма да забравя драмата при домакинския мач с Ювентус. Тогава за първи път се докоснах до темата „продажба на телевизионни права“. Успяхме да продадем въпросните права за $550 000. Това беше постижение. Големи пари. Телевизията изиска мачът да е в тъмното време, за да е гледаем, а тогава не ни работеше осветлението. То беше правено 60-те години, конструкцията въобще не искам да я коментирам, но самите осветителни тела отдавна не бяха в производство. И тогава с покойния Владо Грашнов подлудихме доставчици на „М-Тел“, от „Сименс“ хората също и всякакви други приятели, намерихме някаква складова наличност единствено в Швеция. И платихме бесни пари да се докарат със самолет. Наехме и алпинисти, които да ги монтират. Но казахме и го направихме. Това бяха такива години – много емоционални. В името на Левски. Трудно беше, но приятно.

– Вероятно много подобни неща остават зад кадър. За да се стигне до същинското провеждане на дадена среща, пътят е много дълъг.
– Имаме драми и неволи. Мога да припомня десетки случаи. Имаше истории с бунтове на футболисти, не искали да играят, защото не им е платено. Имаше случаи на проблеми с българските власти. Абсолютен рекордьор е Гара Дембеле. Уникален футболист, иначе. После и тези, мароканците Бензукан и Рабех.
Сещам се и когато ни задържаха на летището в Баку. Като отмъщение, че там свършихме 0:0, а след това ги бихме тук и продължихме, имаше разправии. Платих от джоба си 28 или дори 32 000 долара, не помня, абсолютно измислена такса, за да разрешат на нашия самолет да излети след 24 часа през нощта. Беше излязъл от слота. А това се случи, защото те просто не ни пускаха. Ако не бях аз там, щяха да дремят по пейките момчетата до сутринта. Такива много случаи има.
В Швеция като играхме, с АИК, с отбора на Йохансон, ни нападнаха бесни враждуващи фракции. Първо нападнаха съдиите, но те, като зелени барети, залегнаха на тротоара. Доста от нас пострадаха. Пресаташето Киро беше с разбита глава, мен ме удариха в гърба, Гонзо удариха, но успяхме да набутаме футболистите, поне те останаха цели. Но автобусът беше потрошен. Аз, като се прибрахме, написах пространно изложение до Мишел Платини, тайно надявайки се да ги дисквалифицират. Той ми звънна на следващия ден и ми каза, че не ми е чел цялото излияние, но мач ще има. Каза ми, че почетен президент на шведите е неговият предшественик Ленарт Йохансон.
А какво да кажем за неонацистката провокация на мача с Барса? Когато вдигнаха фланелките и отдолу лъснаха тези свастики. Щяха да ни изхвърлят от Европа. Тогава без да се бавя взех на следващия ден първия самолет до Нион и виснах пред шефа на Дисциплинарната комисия. Той ме прие и аз му казах „Искаш ли да падна на колене?“. Опитах се да го убедя, че не сме неонацисти, а сме коректен, толерантен народ, спасили сме евреите и т.н. Убедих го, че става дума за провокация или за хлапашки изцепки. Човекът ми каза 3000 франка, което беше смешна глоба, но добави, че това е за последно и следващият път няма да има милост. Такива емоции съм имал колкото искаш.

Коментари