Това ръководство на Левски

Да ни извиняват г-н Павел Колев, всичките му дипломи, чужди езици, натрупвания и претенции в сферата на великия футболния мениджмънт, но вече четвърти месец, откакто смени офиса в Бояна с този на „Тодорини кукли“, Левски продължава да прилича на разграден двор, в който всеки си прави каквото му скимне, както му скимне и когато му скимне. А мантрата за огромните дългове, тежкото наследство и лошия Спас Русев взе да писва на всички.

100-те гратисни дни вече изтекоха и присъдата на феновете няма как да е друга: на „Герена“ продължават да властват задкулисието и аматьорщината.

Да започнем с най-прясната издънка: смяната на „Георги Аспарухов“ с националния стадион за домакинството срещу Лудогорец. Тежък провал по всички параграфи – само по себе си решението е повече от скандално, а на всичкото отгоре бе комуникирано по най-безумния начин.

Време е някой до обясни на човека с многото дипломи, че футболният терен не се разваля от днес за утре. Ако наистина състоянието на покритието е толкова трагично, то това трябваше да бъде предвидено доста по-рано от съответните хора в клуба, за да може ръководството да направи необходимото планиране – например някои по-маловажни мачове да бъдат преместени на „Васил Левски“, за да се съхрани тревата за ключовия сблъсък с тима от Разград, от който фактически зависи изхода на титлата или поне претенциите на „сините“ към нея. Да разбереш 4 дни преди двубоя, че настилката на собствения ти стадион няма да издържи – това си е чиста аматьорщина.

Как го правят професионалистите ли? Състоянието на тревата се оценява преди началото на сезона (или полусезона) и именно тогава се извършват съответните ремонти, подмяна или рехабилитация.

Отделно, и с невъоръжено око е видимо, че тревата на националния стадион също не е в цветущо състояние – на нея цял сезон играят няколко клубни отбора плюс националния тим. Теренът на „Васил Левски“ е на дупки и петна и едва ли превъзхожда с нещо този на „Герена“ – а това навежда на мисълта, че причина за внезапната промяна е съвсем друга. Навежда на мисълта, че ни правят на глупаци.

Начинът, по който бе съобщено, също много намирисва. Най-напред излезе кратко съобщение, в стил „Работническо дело“ – без причини и обяснения. След това имаше „пояснителна“ бележка – сякаш в Левски са останали изключително изненадани от масовите и негативни реакции. Ако на „Герена“ смятат, че смяната на стадиона за вероятно най-важния мач на клуба за сезона в последния миг, която на всичкото отгоре ощетява най-верните абонати, ще бъде отмината просто така, значи наистина са сбъркали работното място.

Зад цялата история отново се прокрадва сянката на задкулисието – нещо, с което Павел Колев уж щеше яростно да се бори.

Ясно е, че тревата е само извинение – или Левски се измъква от отговорност, или по-лошото: действа в полза на Лудогорец. И в двата случая всички (безотговорни) фактори трябва на секундата да се изметат от „Герена“.

И как така се случи, че още преди да се е ориентирал в обстановката, преди да е организирал една-единствена селекция, преди да е „изчистил“ и подредил къщичката, Павел Колев изведнъж се оказа екипиран с нов спортен директор. Ако не ни лъже паметта, още с идването си Колев обяви, че тази позиция ще е вакантна поне до лятото, когато на спокойствие клубът ще бъде преструктуриран и ще се поставят основите на новия Левски.

След мача с Черно море обаче Колев аргументира влизането на клана Бекали с „близкото приятелство“ на румънската фамилия с Васил Божков. На това му се вика професионализъм, няма що. Толкова издържаха дипломите на Колев.

Събитията от последните дни показаха, че никакви европейски порядки няма и не могат да виреят на „Герена“.

Човекът с „цялата оперативна власт“ го прескачат като последна дупка на кавала по вероятно най-важния стратегически въпрос за бъдещето на Левски, а той не само приема безропотно, но и се увърта в безумни обяснения за приятелство, близост и българо-румънска дружба. Ако притежаваше поне грам достойнство, ако във всичките му твърдения за ново начало, професионализъм, ред, йерархия и принципност имаше нещо вярно, Колев вече щеше да си е стегнал багажа. Вярно – той вече го направи веднъж, но нали сега щеше да е различно…

Какво пък да кажем за напълно идиотската операция по спасяването на редник Дерменджиев?

И в детските градини разбраха, че Левски води „тайни“ преговори с националния селекционер Петър Хубчев, но понеже „странно“ и „някак си“ информацията изтече (о, изненада – първо във вестника, в който Павел Колев е прекарал най-дълго време в досегашната си кариера), трябваше да бъде намерен виновник.

И, разбира се, такъв се оказаха медиите, които направо си умират да бламират обстановката в националния отбор преди грандиозното изпитание като гост на… Косово. Направо гениално!

Чудно ни е само какви ще ги ръсят Павел Колев и замесените, ако съвсем неочаквано Хубчев все пак реши да смени работното си място през лятото. Вероятно и тогава националният селекционер ще се окаже просто близък приятел на ръководството…

За разжалването на трима основни футболисти (Яблонски, Кабрал и Цветкович) в навечерието на най-важните мачове от сезона и при епидемията от контузии пък изобщо не е необходимо да отваряме дума.

Доскоро по трибуните на „Герена“ смятаха, че по-страшно от управлението на Спас Русев не може да има. 100 дни по-късно май се оказва, че може. А сезонът все още не е свършил…

Петър Дъбов, webcafe.bg

Коментари