Върба май не завари това, което очакваше

216
Върба май не завари това

В мачовете между Лудогорец и Интер не се случи нищо интересно в спортно-техническо естество. Ако някой е чакал сензация, останал си е с надеждите. Интересното щеше да е, ако Лукаку и Лукоки се бяха засекли на терена. Щеше да е добра шегичка, особено ако бяха попаднали в един кадър.

Но както се казва, разликата от Лукаку до Лукоки е като от Лондон до Лом. Като от Интер до Лудогорец. Както много пъти е ставало и ще става, при подобни мачове обикновено онези се напрягат в двата двубоя за по 15 минути, в които приключват така наречената интрига. Случи се и онази вечер на празния „Сан Сиро”.

И като стана дума за влагане в мачовете, да припомним, че става въпрос за пари. И сега е моментът да припомним на всички, които обичат да вадят клишетата – парите не играят, и те са 11, ние също – това никак не е вярно. Това за парите го каза и Кирил Домусчиев, може би, за да успокои себе си и да даде малко увереност и кураж на футболисти и фенове. Парите играят, и още как! Та нали именно заради пари Лукоки не играе за Лудогорец?!

Но понеже Лукаку няма проблем с парите и договора си в Интер, игра. Вижте само колко пари вкараха втория гол във вратата на Пламен Илиев. В Манчестър Юнайтед нападателят получаваше около 200 хиляди паунда на седмица. При гола той и Алексис Санчес си направиха с лекота двойно между гледащата защита на Лудогорец и показаха, че парите не само играят, но играят когато си поискат и колкото си поискат. А Алексис в Юнайтед получаваше по над 300 хиляди паунда. Този манчестърски гол за Интер стана за 2-3 секунди, на разстояние 10 метра. Двамата изпълнители с трансфери и заплати струват колкото футболистите в цялото българско първенство с все стадионите и телевизионните права, че даже включваме и базата в Бояна.

Но, както е казал класикът – Интер си е Интер. Къде е Лудогорец? Парите в клуба са си същите като бюджет. Организацията е окей, не я коментираме. Инвестициите в базата – също. Обаче като отбор Лудогорец сега е по-зле, отколкото бе преди години, когато игра по-успешно срещу европейските грандове, и то срещу основните им единайсеторки. При шефове, които непрекъснато прокламират, че са максималисти и държат на надграждането, фактите са други. Тимът от Разград като изпълнители пак е едно ниво над всички в България, защото може да си позволи пари да купува още и още. Да, Лудогорец като отбор, така да се каже, пак има висока обща футболна тактическа култура. Вижте гола на „Сан Сиро” – играчите на Павел Върба държаха топката над 1 минута и 30 секунди и си я подадоха последователно 31 пъти, преди Каули да вкара топката във вратата на Интер. Цели 31 последователни паса! Това друг български отбор дали ще го направи скоро, не срещу Интер, а изобщо в международен мач?

Но това обаче, както отбелязахме, не е никак достатъчно за Лудогорец, за да се върне на нивото отпреди години. В момента тимът е в средата на процес на обновяване, който продължава твърде дълго. Щом Дяков и Марселиньо пак са титуляри, щом в тима има футболисти със съмнително съотношение цена/качество, значи нещата не са на добре. При такива контакти и развит скаутинг Лудогорец след Кешерю не може да намери нападател, който да застане в титулярния състав и да не мръдне, някак си не е обяснимо. Във всички линии има нужда от ремонт, може би само защитата има оформящ се квартет, но и там има колебания.

Треньорът Павел Върба изглежда недостатъчно решителен да направи голямата промяна. Или пък, знае ли човек. Може би чехът се е надявал да сътвори сензация срещу Интер, защото дойде в Разград именно с тази популистка нотка – познавал ги и знаел как да се противопостави. Изглежда това, което е заварил Върба в Разград, се разминава с очакванията му. И ще трябва от днес нататък сериозно да запретва ръкави и наистина да надгради.

Желю Станков, в-к „Тема спорт“

Коментари