Няма да открия топлата вода като напиша, че Лудогорец играе с Ференцварош в сряда мачът на годината. А ако остане за какво да се играе, втората част от мача на годината ще е след 7 дни в Разград. Тези, които се интересуват от футбол у нас са наясно с този неоспорим факт. Не са обаче и ни най-малко наясно колко екзистенциално важно за Лудогорец е да продължи напред. Толкова важно, че в следващия годишен финансово отчет срещу разходи отново да пише пак 53 милиона лева. Колкото пише и в графата приходи. Разликите са микроскопични.Подуене се тресе след последния коментар на Жаклин Михайлов: Преходът в Левски като в държаватаНа „Герена“ драма няма! Такава няма и в Австрия, където отборът води подготовка. На ръководно ниво в…Jun 26 2019bgsport.net
Тази стряскаща цифра показва в какво измерение се е преселил Лудогорец Разград и колко се е отдалечил от родната действителност. И не само от родната, той е отишъл далеч напред спрямо много други околни на нас стандарти. Ще го илюстрирам простичко, във всяко едно отношение като организация и структура, Лудогорец е на ниво среден отбор от топ първенство. Сравним със Сасуоло в Серия А, Ейбар в Примера, Анже в Лига 1, Майнц в Бундеслигата.
Той разполага със сравними материални възможности и активи. Но за разлика от тях, които имат зад гърба си първенства и публика, Лудогорец разчита изключително на успешната си европейска кампания. За да съществува проектът, трябва почти всяка година Лудогорец да играе в групи на Шампионска лига. Това е единственият начин да бъде предотвратен кредитен, ликвидационен и всякакъв риск за който по принцип се пише в отчетите и одитите.
През 2011 година, когато проектът стартира с фирмен капитал от 3 милиона лева, разпределени между двамата братя Домусчиеви, са имали за цел просто да направят конкурентен за България отбор. Първото влизане в групова фаза на Шампионска лига на практика е като втора рождена дата за ПФК Лудогорец 1945 АД. Тогава проектът полита в съвсем друга орбита.
И днес през 2019 година шампионската титла на България трябва задължително да бъде осребрена през европейските фондове на УЕФА. Бъркането надълбоко в кацата с мед е пряко свързано и с евентуалните изходящи трансфери. Не случайно най-големите сделки на Лудогорец бяха сключени след първото попадане в Лигата на богатите. А след второто станаха още по-успешни и пълноводни. Не случайно сега клубът трескаво се попълва с нови, според тях качествени играчи. Някои от тях са предвидени за следващите големи седемцифрени продажби. За съжаление наличния поостарял потенциал, който изкара сезона и спечели измъчено осмата поредна титла не буди интерес у купувачите. А може и такъв да има, но да се изчаква вдигане на цената, точно вследствие на силни европейски мачове. Така или иначе се появиха пукнатини, като тази с липсата на каквато и да е финансова компенсация за отличен футболист като Натанаел например. Но не само трансферите, всички останали приходи на клуба са в пряка зависимост от успешното европейско представяне.
Невероятно трудно е да се предвиди накъде ще се запъти Лудогорец ако не влезе в група на ШЛ през следващите три години. Ясно като бял ден, е че те не са на принципа с трици маймуни да ловим. Доказали са го именно с начина по който са развили проекта след пристигането на първите големи пари от УЕФА. В същото време съществуват в конкретна среда. Имат само един реален конкурент, който се опитва да ги застигне и който със сигурност ще приложи тяхната схема ако някога се докопа до групи на ШЛ. Ще инвестира парите в качествени попълнения и ще се опита да повтори и потрети влизането в групите. Едно е сигурно, ноу-хауто на Разград ще бъде използвано от всеки, който успее да стигне до Обетованата земя. Защото има и обратния горчив опит на Левски от 2006 година. Байганьовското мислене на Батков срещу мащаба на Домусчиев!? Както се казва разликите се виждат на терена.
Целите и стремежите на Лудогорец, както и тяхната лична битка са ясни. На повърхността стоят някакви патриотични подбуди, но зад фасадата проектът е изцяло корпоративен. Тържество на пазарната икономика. Понякога се учудвам, че не се решават да го пренесат в реална среда и да се пробват в истинска конкуренция. Затова няма скоро да видим сред титулярите момчета от академията, независимо, че поне според моето скромно мнение са по-добри от тези, на които в Левски сега дават обилен шанс.
Погрешно съм сравнявал Лудогорец с уж подобни източни тигри като Астана, Шериф, Карабах. Това са отбори, които притежават пълна държавна подкрепа. Които и да влязат, и да не влязат в групи на ШЛ ще бъдат поддържани като показни витрини. БАТЕ Борисов пък е изцяло патриотичен и земен проект, заради това се радва на сериозна зрителска подкрепа. Съдбата на Лудогорец е изцяло в техни ръце. По-точно е в съдбоносна зависимост от едно огромно лично его. А пътят вече е много стръмен. Самото споменаване на името Аякс, който е евентуален техен следващ противник през август, говори красноречиво. От 4, квотите на практика останаха 3, защото отсега е ясно, че холандският колос ще си влезе на парад в групите.
Естествено трудния път за ШЛ е компенсиран от УЕФА със сравнително лек за ЛЕ. Но парите са в много пъти по-малко. А и светлините на прожекторите не светят по същия начин – ослепително. Лига Европа е замислен само като един компенсаторен механизъм. Не случайно разходиха финала в турнира чак до Азербейджан.
Но все пак влизането в групи на ЛЕ ще бъде отчетено като успех, независимо, че ще бъде спечелено с епични победи над Валур Рейкявик и подобни нему. Тук ще сработи и медийната среда, която ще излъска участието като престижно за съвкупния български футбол. Също така ще помогне много за запазване на статуквото, защото без никакво съмнение, ЦСКА още по-здраво ще настъпи по многобройните конфликти на интереси. Не слагам никой от останалите, защото всичките те гледат на Лудогорец като на някакво божество слязло на земята. Нещо като на гости на четвъртата планета. И донякъде с право като се погледнат мащабите. Не ти е необходимо да ходиш на Запад, в Разград са го направили абсолютно същото. И точно там е големият проблем. Нормално ли е за България, имаме ли футболна среда за чак такъв мащаб?
Лудогорец винаги печели у нас, но какво гo чака на стадиона на Фради? Ференцварош не е част от нашата схема с играйкането, както не бе и Мол Види. Да не напомням и за Милсами, че там резилyt бе чутовен. Марк Бата също скоропостижно си тръгна от България, а междувременно и Боби загуби статута си на член на Изпълкома на УЕФА. И при един евентуален неуспех няма къде да се избяга от екзистенциалния въпрос. А сега накъде? По точно – докъде! Ако няма пари от Европа, как по дяволите ще се развива този напълно мегаломански проект за нашите родни опърпани, футболни реалности. На ПСЖ им е лесно, в Катар петролът е повече от водата. Но пък в Разград доказаха, че правят нещата по свой, неповторим начин. С въображение, както с баснословно растящата численост на публиката им.
Жаклин Михайлов, в-к „Тема спорт“
