Хубаво е да имаш пари, но не е хубаво да не знаеш как да ги харчиш и това в голяма степен се отнася за трансферната политика на Лудогорец. В последните няколко прозореца клубът от Разград следва трайна тенденция да купува на нива около и над милион долара и ако всичко това намираше своето спортно-техническо отражение на терена, щеше да е окей, но нещата изобщо не са такива.
На първата зимна контрола на българския шампион в Турция отчетливо се видя, че въпреки гръмките трансфери, този отбор не е мръднал и на милиметър в развитието си. Същото нещо го констатирахме и миналата зима, а от тогава насам Лудогорец пръсна луди пари за нови футболисти. Срещу втородивизионен немски тим, който въпреки, че е напред с нивото на подготовка, стоеше по-добре от тима на Анте Шимунджа. Смеем да твърдим, че в Хановер няма как да има заплати от порядъка на 40-50 хиляди евро месечно, но там вероятно има хора, които разбират от футбол, а не от трансфери.
Лудогорец не показа, че има голям напредък относно прилагането на основни прийоми в играта. Тимът все още няма умения да прави изнесена преса в половината на противника, а също така не успява да излиза от преса, упражнена от съперника. В първия аспект лудогорци някак инстинктивно гледат да се приберат назад, вместо настървено да искат да си върнат владението на топката, а във втория след 2-3 паса се стига до мощно изритване на топката някъде напред на безопасно разстояние. За всичко това голяма причина е текучеството, във всяка линия непрекъснато има някакви въртележки. Към този момент нито едно звено не изглежда комплектовано и готово за спортно-техническо надграждане и усъвършенстване. А линията на защитата пак се прави почти изцяло наново, един от скъпите бразилци без много шум отиде под наем в Берое, като е ясно, че заплатата му се поема от Разград. В средата Якуб Пьотровски вече се утвърди като основен стълб, но около него явно тепърва ще се експериментира с новите и стари латино перли. Като лесно може да се предвиди, че евентуална раздяла с Каули ще се отрази зле на отбора. И изобщо на Анте Шимунджа никак не му е лесно с толкова много продукти да забърка квалитетно ястие.
