Отпадането на Лудогорец

Лудогорец отпадна от Шампионската лига още на първото препятствие – Ференцварош, и ако това ви е изненадало, значи може би сте пропуснали някои детайли от случващото се в българския футбол в последните години.Ще има ли полиграф за Ференцварош?Гаден номер извъртяха маджарите на Лудогорец, при това за втора година поред. Миналата Мол Види, сег…Jul 18 2019bgsport.net

На практика има достатъчно аргументи защо нашият шампион не може да мине през унгарския в директна елиминация, а от другата страната на везната седи само опитът на Лудогорец, натрупан в такива битки в последните сезони.

Но само с рутина и „минаване през такива мачове“ не става.

Веднага е редно да уточним – отпадането не е трагедия, Разград остава в Европа и при това в поток към групите на Лига Европа, който си е направо приемлив.

Но много неща в отбора не са … така, както сме свикнали да са от видяното от този тим в периода 2013-2017 г. по европейските терени.

Аргументите
Може да се спори по темата как и защо Лудогорец сваля нивото и класата, но тенденцията е явна. Средата – разбирай българският футбол, явно повлече надолу клуба и отбора, вместо да стане обратното – другите да опитат да стават по-силни и да конкурират шампиона.

Селекционният процес е много променен като цели и профилите им, изпълнен с „проба-грешка“ и футболисти, които си заминават преди да ги видим реално как играят (Махлангу, Брандао) взимат се играчи, нежелани в конкурентни отбори (Манолев, Жоржиньо), от изпаднали тимове в други страни (Икоко – Гингам, Баджи – Бурса). Привличат се хора, които вероятно имат сериозен потенциал, но съмнителна способност да са решаващи още сега (Чибота, Битон – на по 23 г.). Повечето изброени в новата селекция, без Жоржиньо, не са национали на страните си (Конго, Сенегал и Израел).

Летвата пада, стандартите вървят надолу. Дали това е в пряка връзка с раздялата с човека, който движеше тези процеси дълги години – Методи Томанов, само ръководителите в Разград могат да знаят.

Треньорският пост е в ръцете на Стойчо Стоев, който се появи на пожар през пролетта за незнайно кой път, като уж трябваше да е точният човек в точната обстановка. Но още в края на първенството се видя, че между него и играчите нещо скърца, като особено ярко това пролича със случая „Марселиньо“ при смяната на бразилеца във Варна, когато Черно море удари шампиона с 2:1.

Видяхме нов случай „Марселиньо“ и в сряда – категорична демонстрация на отношение към решение на треньора. Ирония, сарказъм, открита подигравка. Има ли треньорът нужният авторитет, за да спре това и да наложи своите виждания и власт? Или ще си иде, както стана с Аутуори, Херо, а преди това и Дерменджиев. Второто изглежда по-вероятно.

Темата с „властта на играчите“ в Лудогорец не е нова, макар и никога да не е била официална новина. Твърде силно влияние на Моци, Марселиньо, Дяков и останалите тартори, които са си заслужили да имат специален статут в клуба, но вече не личи да имат влиянието на терена, което този статут предполага. Ако преди 3 години всеки знаеше кой ще измъкне „каруцата“ в тежък момент, сега именно Моци (и не за първи път) струва скъпо на отбора си. Картоните му стават все по-глупави, а и вече му ги показват – помним времена, в които му се разминаваше.

Грешки в стратегията, занижени стандарти, провали в селекцията… Неясноти кой движи всъщност този процес. Така изглежда отстрани и е просто въпрос на мнение.

Лудогорец преди година изглеждаше среден и неособено опасен отбор срещу унгарците от Мол Види. Сега бе на моменти мощен и нападателен, но трогателно уязвим в защита.

Обективен фактор, който също добавяме към аргументите – отсъствието на Драгош Григоре. Капитанът на румънския национален отбор влезе и даде друг вид на отбора през пролетта, като преди това Разград бе колеблив.

Сега отбраната пак е на „глинени крака“ с дълго търкалия пейката Терзиев, инертния и видимо изоставащ от динамиката на мачовете Моци, местения вляво, в центъра, пак вляво Недялков, и новият Икоко. Той може би е добър футболист, но бе неориентиран в първите си мачове в отбора. А те бяха вероятно най-важните за сезона.

И паралелът с Ференцварош е достатъчно показателен. Водени от Серхий Ребров, който има огромна репутация в Източна Европа, след като с Динамо наруши хегемонията на Шахтьор и вдигна две поредни титли на Украйна, унгарците са клуб в подем като цяло.

Новият им стадион е бижу, а средната им посещаемост скочи на над 10 000, което е впечатляващо за страната и нивото на първенството от последните две десетилетия. Ференцварош прави бизнес за милиони, изглежда модерен клуб, има структура със спортен директор, президент и директори по административните и финансови дела.

В Лудогорец спортната власт е в ръцете на … собствениците и треньора. Между тях? Връщането и завъртането в кръг на едни и същи наставници по никакъв начин не може да бъде наречено „успешен модел“ никъде другаде в света на футбола, освен в Разград. Дерменджиев – Стоев – Дерменджиев – Стоев…

Като традиции и история, двата клуба също са несравними – Фради е играл европейски финали и има спечелен турнир на УЕФА, а в Разград проектът работи на елитно ниво от 8 години. Добавяме настоящето, което се наслагва върху здравите основи, и получаваме ясен отговор на уравнението.

Разбира се, осемкратните шампиони трудно могат да излязат от омагьосания кръг, какъвто е българският футбол. Без конкуренция в 4 от последните 5 сезона, на моменти биещи с резервния състав (пример – в първия кръг срещу Царско село между двата мача с Ференцварош) и при сравнително безметежно стигане до титли, трудно се поддържа ниво.

Ето ви достатъчно аргументи защо все по-трудно ще става Лудогорец да е фактор в Шампионската лига.

Груповата фаза на Лига Европа изглежда далеч по-реалистична цел. Титлата в България също е много вероятно отново да е за този отбор, който дори при споменатите пукнатини, продължава да изглежда най-класен в сравнение с конкурентите. Но нека в Разград не се заблуждават – това е основно, защото ЦСКА и Левски не прогресират.

Динко Гоцев, dir.bg

Коментари