„№93 бележи за българския отбор, сякаш за да ни напомни за 1993-та година и кошмара, който изживя цяла Франция“, възкликна коментаторът на BeIN Sport на мача между ПСЖ и Лудогорец след попадението на Върджил Мисиджан. Нападателят на разградчани навярно не знае нищо за онази ноемврийска вечер през 1993-та на същия стадион, но това не му попречи да попари французите. Направи го като хищник – бързо, появи се от нищото и с едно движение мушна гол в мрежата на ПСЖ. Френските медии го определиха като най-добрия за Лудогорец, футболистът, който е направил разликата. Кой обаче е Върджил Мисиджан, се питат сега всички, за които той е просто поредният чужденец, дошъл в Лудогорец. Малцина знаят, че ако някога спре да играе футбол, Мисиджан успешно ще може да си изкарва хляба на боксовия ринг. Да се боксира му е хоби, но показва доста добри заложби и затова много често е в залата, за да се усъвършенства. Мисиджан дори тренира с бодигардовете на Кирил Домусчиев които му показват различни техники от бойните изкуства.
Вура, както всички го наричат, е един от най-дълго задържалите се чужденци в отбора. В последните сезони доста играчи се смениха, но Мисиджан остана. Проблемът му беше, че си патеше заради приятелите. Когато дойде в отбора, Върджил завари рапъра Мичъл Бургзорг. И до днес всички се чудят как подобен футболист се озова в Разград, но Мичъл си беше истинска напаст. На терена риташе каквото види, но така и не се научи да подава и отнема топката. Та Върджил бързо след идването си трябваше да му служи като преводач за идеите на треньорите да може онзи да разбере какво се иска от него. След това в отбора пристигна и приятелят му Йерун Луму. По онова време Луму беше страхотен талант в родината си, но гонен отвсякъде заради слаба дисциплина. В Разград ситуацията не беше друга, а Вура страдаше, че все трябва да му служи като настойник и да го вкарва в правия път. И въпреки това, докато другите се бореха с проблемите си, Мисиджан играеше и вкарваше на поразия. Малко след дебюта си наниза страхотен гол на ПСВ Айндховен, при това насред родината си. В знаменития поход на Лудогорец до 1/8-финалите в Лига Европа Мисиджан беше сред най-ярките футболисти, като вкара още на Динамо (Загреб) и Лацио. Наказа и всички отбори в „А“ група, превръщайки се в най-голямата звезда на Лудогорец по онова време.
Тогава към Върджил започна и големият интерес, защото всеки отбор в Европа чу, че в България има едно холандско крило с невероятни качества. Неслучайно Манчестър Юнайтед дойде да го гледа за един мач срещу Валенсия. Дейвид Мойс, който по това време водеше „червените дяволи“, изпрати брат си Кенет, за да му докладва за Вура. Последва влизане в Шампионската лига, където летвата дойде малко висока за Върджил. Факт е, че от всички футболисти на Лудогорец, от които се чакаше страшно много, само той не успя да покаже нищо в мачовете с Реал (Мадрид), Ливърпул и Базел. След това през сезона формата му започна да пада, а това продължи и миналата есен, докато крилото не се контузи. В наглед безсмислен мач с Локомотив Горна Оряховица за Купата на България нещо в коляното му прещрака и Върджил беше пратен за дълго в лазарета. Пращаха го при светила в София, Белград, в родината му и къде ли не, всеки даваше различна диагноза. Първо не игра до Нова година, после казаха, че ще се върне февруари, после март, а накрая заигра чак в началото на май. Дълго време ходеше с патерици, а близките му дори се изплашиха, че ще окуцее заради пишман лекарите, които се упражняваха върху него.
Иначе в съблекалнята на Лудогорец Върджил е известен като голям чешит, не излиза, без да е накичен с колие, 2 гривни и една камара златни пръстени по двете ръце. Съотборниците му дори се шегуват, че заради златни накити не бива да ходи навън при буря, за да не вземе да го удари нещо. Футболистите, които са по-отдавна в отбора, и до днес си спомнят една от първите случки с Върджил, който вбесява съотборниците си до краен предел. След мача с Базел от плейофите на Шампионската лига автобусът го чака 30 минути, защото си търси обецата в съблекалнята, а накрая се усеща, че му е в джоба на сакото. На следващата сутрин има и друга изцепка на път за България, успивайки се, с което отново кара целия отбор да го чака.
В началото на кариерата си в Разград често треньорите му подвикваха да се прибира, да помага в защита, а той обясняваше простичко: „Аз съм крило, цял живот съм играл в схема 4-3-3 и просто не съм научен да се защитавам.“ С много упорство и работа обаче Георги Дерменджиев го научи.
Източник: в-к „7 дни спорт“
