Полският ас на Лудогорец Яцек Горалски: Срещу нас съперниците само се бранят, дори ЦСКА и Левски играят на контри

1630

Халфът на Лудогорец Яцек Горалски (25 години) игра 70 минути в контролата на Полша срещу Уругвай във Варшава на 10 ноември, която завърши 0:0. Той пострада в мача – още във втората минута бе ударен в лицето от съперник, който на всичкото отгоре му бръкна в окото. По-късно в двубоя Яцек бе настъпен от звездата на ПСЖ Единсон Кавани. Пред przegladsportowy.pl полузащитникът говори за спаринга, за Лудогорец и разкри интересни неща за боса на разградчани Кирил Домусчиев.Истинска лудост! Кирил Домусчиев вади 40 милиона евро заради Лудогорец, ето какво възнамерява да купи за клубаСобственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев сериозно обмисля вариант да купи частен самолет за клуба. …Nov 15 2017bgsport.net

– Яцек, изглеждаш като боксьор…
– Още във втората минута играч на Уругвай ме удари в главата, в окото. Първият ден след мача не бях толкова зле. Но сега мястото стана лилаво, приличам на човек, току-що излязъл от ринга. Както се казва – „Където се цепят дърва, там хвърчат и трески“. Такива неща се случват на терена. Не обвинявам никого. Мога да добавя, че Кавани ме настъпи по ахилеса. Болеше ме ужасно, но трябваше да продължа да играя. Така и направих.
– Получи похвалите на специалистите за представянето си в контролата, ти удовлетворен ли си?
– Не се оплаквам. Чувствах се добре на терена. За мен няма разлика срещу кого играя – дали срещу Уругвай или срещу съперник в българското първенство. Винаги се старая да давам най-доброто от себе си.
– Беше много енергичен, с това си спечели симпатиите на феновете.
– Колегите ми се смееха, защото в първите 4 минути на мача направих 5 шпагата. Артур Йенджейчак вече казва, че Горалски означава шпагат… Момчетата го харесаха, Михал Паздан най-вече. Да използваш такъв прийом не е лошо нещо, той само ти дава предимство. В клуба си правя същото, дори на тренировки. В Лудогорец има много бразилци. Господи, знаете ли как се ядосват? Те не обичат острите влизания, твърдите мачове. Наскоро исках да взема топката от Игор Пластун и направо отнесох крака му. Бразилците бяха ужасени, те не могат да играят по този начин.
– Да оставим настрана шпагатите, в Дружина Полска има много нови футболисти. Помниш ли дебюта си?
– Да, в контрола срещу Словения през 2016 година. Трябваше да не позволявам да се стига до опасности пред Артур Боруц, сега беше същото. Преди да стана част от отбора, не познавах никого. С изключение на Славек Пешка, който в един момент бе без отбор и бе дошъл да се готви с Висла Плоцк, когато бях там. Той ми помогна много. Роберт Левандовски също, той бе добър с мен. Обикновено Левандовски говори с новобранците. Мисля си, че като капитан не може да си позволи да не знае името на някого в отбора.

– Не те ли притесни показването на голямата сцена?
– Какво имах да губя? Станах национал, въпреки че не бях част от топклуб. Така че можех само да спечеля. Селекционерът Адам Навалка обича да дава шансове на млади играчи, макар че аз не попадам в тази категория.
– Много хора ви съветваха да преминете в Лудогорец. Винаги говорите със суперлативи за клуба…
– Не очаквах нещата да са толкова професионални. Тренировъчният център разполага със седем терена – пет с естествена трева и два с изкуствена настилка. Те се ползват и от децата в школата, академията е голяма. В допълнение – на базата има медицински и възстановителен център, както и фитнес. Всичко си е на мястото.
– Голяма разлика с това, което е било в Ягелония – там има само кофа с лед, а бивша канцелария е превърната в съблекалня…
– Винаги ще бъда фен на Ягелония, но най-големият проблем на клуба е тренировъчният център. Но от друга страна треньорът Михал Пробиерж работеше толкова професионално, че се чувствах все едно съм в западен отбор.
– Между двамата ви имаше „трудна любов“ – той ви взе от Висла Плоцк, дебютирахте, след това ви прати в дублиращия отбор, после ви върна в първия тим…
– Бях разярен, като ме прати при резервите. Но той знаеше точно кой мой бутон да натисне. Не искам да ви казвам какво си мислех тогава, защото не желая да псувам. Но си казах, че ще направя каквото трябва, за да играя. Треньорът желаеше все повече и повече, а аз не исках да се задоволявам с минимални цели. Подобен на Пробиерж наставник бе и Марчин Качмарек, с когото работих във Висла Плоцк. Той също не показваше, че дори и най-голямата победа го удовлетворява. Веднъж надвихме Легия, пресата ни засипа с похвали, аз бях опазил звездата им. На следващата тренировка Пробиерж не спря да крещи по всички. Просто защото не искаше да се отпускаме за следващия двубой.
– С Лудогорец се бориш за титлата в България. На първо място сте, въпреки че загубихте последния си двубой от ЦСКА с 1:2.
– Не играх в този мач. За нашия отбор е трудно, защото другите винаги излизат само да се защитават. Дори Левски и ЦСКА играят на контраатаки срещу Лудогорец. Нашите фенове пък очакват всеки мач да побеждаваме с по 5:0, а това няма как да стане.Хейтърите примират от мъка! Ето доказателството, че Лудогорец наистина работи за доброто на българския футболНосителят на купата на България за сезон 2019/2020 може да спести един квалификационен кръг в Лига Е…Nov 12 2017bgsport.net

Източник: в-к „Тема спорт“

Коментари