Голяма мъка е спортната Диема, голяма! За всички! И за тези, които я гледат, пък и си плащат за това, но и за онези, които работят там.
Свестни и хубави момчета са! Всичките! Ама се оказа много каменист и стръмен пътят, по който са поели.
Един от камъните сами избраха да си го сложат. Забучили в ухото слушалката с говор от Англия и превеждат симултанно. Първоначално новоговорът се ползваше изключително за срещите от Острова! Вече е официален език за всеки един мач.
Не става така, момчета, получава се тюрлюгювеч, при това с особено отвратителен вкус. Големите преводачи затова са големи, защото боравят необикновено добре с думите от собствения си език. А не да изплюят буквалното значение на някой термин! Това ще го направи някоя фолкпевачка или преводачът на Гугъл. Няма клинично (на български грубо) влизане, няма критично (на български хладнокръвно) завършване, няма далеч от дома (на български гостуване), няма след утрешния ден (на български вдругиден), няма кампания (на български сезон), няма опровергаване (на български спасяване) от вратаря, няма дислоциране (???)! Да не продължаваме с тъпизмите… Що за неземни глупости са това? Тромави безсмислици. Като две плюс три е равно на сафрид – пълно безумие! А и кой мозък реши, че работата на коментатора е да превежда?
И да искаш от хората да плащаш за тази гавра с българския език – просто е нахално. Да – предават се най-интересните мачове. Това донякъде си струва цената – безплатен обяд няма. Но добавката срива цялата стойност на продукта. По-добре да се предават мачовете без коментар и с атмосфера от стадиона. На това запалянковците ще бъдат по-доволни.
Далеч по-дразнещ е другият голям препъни камък – безусловното полягане пред новите собственици на телевизията братя Домусчиеви. По-точно пред любимата им играчка – футболния хегемон на България Лудогорец. И дори не е нужно да се цитират отделни проблясъци или пък конкретни коментатори. Всеки мач изобилства от такива бисери, които на всичкото отгоре се омесват с преводаческите безумия от по-предния абзац. Футболният канал на България заприличва на единствена програма в тежко тоталитарно общество. Обгрижваща спокойствието и безпрекословната правота на властващите.
На преводачите-коментатори със сигурност им е криво от новата действителност. Със сигурност работят с притеснение и под особен стрес. Жалко – свестните момчета са! Но трябва да знаят едно – в тоталитарната машина накрая са виновни всички. Няма как да го отнасят държавната власт с постоянните реверанси към футболен Разград и началниците му, функционерите на Перукерията в Бояна, армията от знайни и незнайни рефери. И те носят вина за грозната картинка! Някаква – може да е малка, но я има! А може и да не е толкова малка!
Борислав Хаджиев