Наистина един е Жоро Илиев,

Рядко се случват вече големи събития в българския футбол и фактът, че Георги Илиев оглави вечната ранглиста за мачове в елита, почти се явява най-впечатляващото нещо за годината. Постижението му е достойно за огромно уважение.

Такива като него са за пример. Защото това са близо 20 години, в които той е играл средно по 22-23 мача за първенство. Няколко хиляди футболисти са участвали в шампионата на България, но най-отгоре завинаги ще стои името на Георги Илиев. Хиперболизирам със „завинаги“, защото силно се съмнявам, че рекордът му ще бъде подобрен в обозримо бъдеще. Фактът, че Марин Бакалов го държеше от над 20 години, показва колко е било трудно да бъде надминат. Самият Марин Бакалов също бе личност, достойна за уважение. Между бившия и вече настоящия рекордьор има много общи, свързващи неща.

Наистина Жоро Илиев е изключителен и историята ще го приеме с удоволствие в компанията на най-изявените българи, ритали топката по нашите ширини. Естествено, трябва да имаш и късмет, за да стигнеш до първото място, но трябва и сам да си свършиш своята част. Жоро Илиев си довърши работата перфектно и след още 6-7 мача ще фиксира футболния Еверест, който неговите наследници ще изкачват. А ще им е задал много тежка, почти непосилна задача.

За Номер 21 е написано и казано всичко. Когато е трябвало, и аз съм удрял по едно рамо с огромно удоволствие. Заслужил си го е! Всички знаят, че с края на неговата кариера ще свърши ерата на големите артисти по нашите терени. Самият той го казва – аз съм от онова време, когато ритахме топка по цял ден. Е, времената са други и нов Жоро Илиев няма да се появи. А и ако случайно се появи, трябва да му се съчетаят всичките дадености, за да го достигне.

В рекорда на Георги Илиев има особена харизма, която идва от моралния аспект. Георги Илиев вероятно е мечтал да изиграе последния си мач със същата фланелка, с която е бил в дебютния си – зелено-бялата. През май се случиха някои събития, които го принудиха да премине към Вариант Б. На деня на юбилея на стадиона бяха и Вариант А, и Вариант Б. Овациите и тържеството приличаха малко на наказание за тези, които отлъчиха Жоро преди 5 месеца. И пейката на Черно море някак излъчваше гузност. Не случайно не се включиха в церемонията, а героят пък не им обърна никакво внимание. Но момчетата от Варна, които бяха пропътували в делничен, работен ден голямото разстояние, му показаха кой е Той за тях. Защото Георги Илиев за тях е идол и икона. И по всичко изглежда, че чувствата им са взаимни. А това, по дяволите, е толкова красиво и затрогващо!

До година и половина-две можем да видим още едно подобно събитие. Падането на голмайсторския рекорд на Петър Жеков. Той е още по-брадясал от този на Марин Бакалов. Мартин Камбуров се движи уверено към целта и крачките до абсолютния връх стават все по-малко. И ще е куриозно, ако пък при него рекордният гол падне под Аязмото с екипа на Берое срещу Локомотив Пловдив. Какво пък – никой не може да предположи плановете на Съдбата.

Жаклин Михайлов, „Тема спорт“

Коментари