Искрено и лично за пловдивското дерби

267
пловдивското дерби

Този път дербито на Пловдив бе ситуирано в програмата на шампионата като десерт на това, което ще се играе в София в събота. В града под тепетата обаче със сигурност си ги интересува само техният си мач. Тук е моментът да отбележим, че в Пловдив са съхранили футболната си култура във възможно най-чистия си вид. Феновете на Ботев и Локо Пловдив макар и по дефиниция от едно време да се делят на армейци и неармейци, както беше в по-големи мащаби с ЦСКА и Левски, не се засягат особено при подхвърляния на тема големия брат или голямата сестра. Пловдив е вероятно единственият футболен град в България, който се е опазил и от квалификации за оцветяване в синята или червената цветова палитра. Любителите на футбола под тепетата са си друга губерния и колкото повече запазят тази нагласа към своето, без да ги интересуват мастодонтите, към които държавата от едно време си има по-особени грижи, толкова по-добре.

Може би традициите, предавани от поколение на следващото, правят Пловдив много специален футболен град. Там омразата е на чисто спортно ниво. Противопоставянето, разбира се, не е само на стадиона и час преди и след дербито. Но като че ли в този град има чисто човешка толерантност и всеки знае къде са границите.

Преди 2 седмици, когато температурите бяха около 20 градуса и миришеше на пролет, съвсем случайно срещнах на главната улица Николай Киров със семейството си. Беше се слял с тълпата и съвсем спокойно се радваше на слънчевите лъчи и обстановката наоколо. Нали се сещате, ако треньор, пък макар и бивш, на Левски или ЦСКА се впусне на разходка в центъра на София, какво ще му се случи. Е, няма да го набият, но ще чуе доста нелицеприятни изрази и ще стане обект на словесни атаки от криворазбиращи цивилизационните отношения запалянковци на другия отбор. Пък ще го снимат, пък ще пуснат клюки какво си е купил, как е бил облечен и т.н. В Пловдив като че ли си имат свои правила, които или не искат да споделят, или просто така са си заложени и си важат на локално ниво.

Дори когато има някакви закачки, даже от най-голям калибър, двете цветови палитри на Пловдив спазват техните си морални закани. Декларациите на фенклубовете по адрес на съперника са написани издържано, без излишни квалификации и заклинания. Едните нямат нищо против да се помогне на другия, стига да има адекватната и в същия размер интервенция с обратен знак. Има си ги закачките, свързани с произход и принадлежност, но тонът е по-скоро културен, отколкото вулгарен. И когато феновете на Локо Пловдив и Ботев имат нещо да си изясняват, вече се стараят да не се натрапват на останалата част от футболна България. Разбира се, типичните белези на ултрас културата и по-скоро нелицеприятните моменти, няма как да бъдат избегнати съвсем. Улицата си има своите закони навсякъде по света и Пловдив няма как изведнъж да стане люлка на добросъседските отношения между две враждуващи спортни общности.

И друго – организираните привърженици на двата клуба държат доста добра дистанция, както от собствениците, които и да са те, а също така и от държавните органи. Може и да има някакви обвързаности, но те в никакъв случай не са в проценти, каквито видимо са очертани в столичните грандове, където често активността или пасивността се определя от контактите на финансово ниво между фенове и собствениците, или така наречените силни хора на Левски или ЦСКА. Ултрасите на Ботев постоянно държат „на огън“ Георги Самуилов и изобщо не им пука какво ще отговори той и дали това ще се отрази на финансирането на клуба. Да припомним и как преди няколко години се отнесоха с Димитър Христолов в разгара на съсипията на Ботев и в крайна сметка всичко приключи. А в Локо Пловдив направиха всичко по силите си да изгонят Коко Динев заради спекулативните информации относно чистата игра на тима.

В тази връзка имаме право да сложим и малко катран в кацата с мед. Жълто-черната част на Пловдив няма как да отрече, че от няколко години техният любим клуб всъщност е Металик Сопот с ново име и седалище. А другите са преместени във Велбъжд Кюстендил, макар и тази трансформация да бе направена по малко по-различен начин, съобразно тогавашните закони на футболната конюнктура. Но както обичат да се обосновават така наречените припознавачи, където е публиката, там е отборът. И те са хора, и на тях нищо човешко не им е чуждо. Там някак си обаче тези процеси минаха бързичко, безболезнено и лека-полека се позабравиха. Едните се смяха на другите, после се смяха на себе си, накрая всички се усмихнаха и продължиха напред. Докато в София при единия гранд настъпи разделение, макар и с огромна разлика в процентите на поддръжка. А при другия, макар и още рибата да е в морето, вече има приготвени два тигана – единият в А окръжна, а другия в магазин „Тире“.

Но както се казва, продължаваме напред. И нека погледнем напред. Ботев и Локо Пловдив като футболни общности имат пред себе си, заедно, една голяма цел и тя е ясна. Става въпрос за стадионите. Няма как, изключено е да се поддържа спортен дух и интерес, а футболният огън да гори както си трябва, ако Ботев продължава да приема Локо на тренировъчната база в Коматево и ако стадионът в парк „Лаута“ не се реконструира изцяло до степен европейска арена. Държава и община колко години си чешат езиците за двуетажния стадион „Пловдив“? В Ботев не трябва да спират да дават отпор на подигравките, които си правят с тях! Строяват се държавата и бизнесът, режат лентите и след половин година крановете изчезват от строежа. С Локо също си играят на концесии, сякаш това е електронна игра – днес така, утре иначе. В Пловдив трябва да използват докрай футболната си култура и на локално и национално ниво да си търсят правата на потребители на услугата спорт. Друг е въпросът, че изграждането на нови стадиони в най-големите градове отдавна трябваше да е държавна политика.

Желю Станков, в-к „Тема спорт“

Коментари