Георги Петков с разтърсващо интервю: Разкри, че в Левски са му скроили мръсен номер и призна нещо интересно

2503

Георги Петков прави чудеса и заслужено можем да го наречем легенда на българския футбол. Влезе в историята като най-възрастният играч, излизал на терена с националната фланелка. Попадна и в аналите на Европа, след като превзе първото място в класацията за най-стар вратар, защитавал цветовете на родината си. По този показател е трети в света. На 9 май тази година пък донесе Купата на България на Славия в епичен мач с дузпи на финала срещу бившия му тим Левски. Петков даде откровено интервю пред колегата от „Блиц“ Пламен Славов, в което призна нещо много интересно – докога е договорът му с „белите“.
– Как се чувстваш на 42 години и колко още можеш да играеш?
– Всъщност, чувствам се на 30 години. Не ми тежи това, че съм на 42. Да съм жив и здрав, времето ще покаже до колко години ще играя. Щом мога да помагам на Славия, ще играя.
– Докога имаш договор с клуба?
– Доста дълъг е. Всъщност договорът ми със Славия е докато мога да играя.Истинска легенда: Георги Петков записа исторически рекордВратарят на Славия Георги Петков подобри рекорд при снощното равенство 0:0 в домакинството срещу шам…Aug 27 2018bgsport.net

– Каква е формулата за спортно дълголетие?
– На първо място семейството. Имам прекрасна съпруга и дъщеричка. Доста се промених след раждането на малката. Елия, да ни е жива и здрава, вече е на 7 годинки. Чувствам се изключително добре, след като имам такива прекрасни създания до себе си. В доста положителна насока се промених наистина.
– Отделяш ли достатъчно време на близките?
– Малко време ми остава, но когато мога, винаги съм с тях. Елия вече започва все повече да разбира нещата. Все ме пита кога ще ходя на лагер, за резултата от мачовете – също.
– Кога за последно беше на почивка със съпругата си и къде обичаш да отмаряш?
– В понеделник се върнахме от Велинград, където бяхме за уикенда. Получих почивка от Славия след мачовете с националния отбор и се възползвах. Иначе обичаме да ходим в Сандански. Гледаме да сме на чист въздух, най-вече заради детето. От доста години пък ходим всяко лято на море в Гърция.

– Колко килограма си в момента? Спазваш ли хранителен режими?
– Нямам режими, защото нямам проблеми с качването на килограми. От 15 години все съм 80-81 кг. Може би и това ми помага да се предпазвам от контузии.
– Напоследък пропускаш някои мачове заради натрупване на умора, как се възстановяваш след мачовете?
– Чак заради умора… Просто така сме се разбрали в Славия, нека и Тони играе. Момчето има уникални качества.
– Говориш за Антонис Стергиакис. На какво го учиш?
– Стремя се да му помагам с каквото мога, слуша ме. Аз, като започнах в Славия едно време, тогава Боби Михайлов и Здравко Здравков ми помагаха. Сега пък младите се учат от мен. Относно възстановяването след мачовете – на следващия ден изпитвам разни болежки, но е хубаво, че бързо ми минава. Не е притеснително. Само един ден след мач имам проблеми и след това съм пушка.

– Рекордите сигурно те ласкаят? Вече си най-възрастният вратар на ниво национални отбори в историята на европейския футбол, освен това стана и най-възрастният, играл за държавния ни тим. (б.р. – рекордът се държеше от друг вратар – Христо Христов – Бараката)
– Да, ласкае ме това нещо. Но да бъда честен: не обръщам толкова голямо внимание на постиженията. Просто съм щастлив, че хората и по-специално треньорският щаб в националния отбор са забелязали доброто ми представяне в последните ми мачове и че могат да разчитат на мен. Много съм щастлив, че отново бях в националния отбор. Когато ме повикат, винаги ще се отзова. Не съм такъв човек, който примерно да каже: „На 42 години съм, няма смисъл…“. Никога няма да откажа да играя за националния отбор. Не си го и помислям дори.
– Какво още искаш да постигнеш?
– Първо да бъда здрав и да помагам на Славия. Щом преценят, че имат нужда от мен, аз съм готов. За конкретни цели не мисля. Важното е Славия да се стабилизира и младите футболисти да се развиват.

– Сигурно обаче мечтаеш за ценния приз „Футболист на България“? Имаш едно втори и едно трето място през годините.
– Голямо признание е наистина. Но не ми е фикс идея, че трябва задължително да стана. Ако хората преценят, че аз съм най-достойният, много ще се радвам. Надявам се да спечеля.
– От кого научи, че Петър Хубчев те връща в националния отбор и каква беше първата ти реакция?
– Разбрах от медиите. С Хубчев не бях разговарял и по телефона дори преди да ме повика. Заради контузията на Пламен Илиев ми мина през ума, че сигурно ще се обърнат към мен. А и като се има предвид, че Владо Стоянов е тежко контузен. Отвори ми се шансът да попадна отново в националния отбор.
– Какво не ни достигна да победим Кипър и Словения в последните два мача от групата от турнира Лига на нациите, в които ти беше на вратата?
– Точно този мач с Кипър ни костваше първото място. Но като погледнем играта, не може да не сме доволни. Представихме се добре. Играхме атакуващо, но неприятното беше, че не си вкарахме положенията.

– Първият ти разговор с Хубчев как протече, какво си казахте?
– Благодарих му за повиквателната. Пожела ми успех, без контузии и да тренираме максимално.
– Открай време си известен като голям шегаджия. И в националния отбор ли си позволяваш закачки със съотборници?
– О, не, разбира се. При Хубчев е по-различно. По-трудно е в националния отбор да си позволявам шеги. Пак ги има закачките, но се съобразявам, в рамките на нормалното е. А и все пак съм на 42 години, не е добре за по-младите да се шегувам с тях.
– Треньорът на вратарите Радо Станев е само година по-голям от теб. Спазваш ли указанията му или си позволяваш своеволия?
– С Радо сме семейни приятели, не само ми е треньор. Познавам го още преди да започне работа в Славия. Благодарен съм му за всичко. Една от големите заслуги за успехите ми е негова. Слушам го винаги, треньор е все пак. Спазвам йерархията.
– Виждаш ли се треньор след години?
– Трудно ще е да стана треньор с този мой характер.

– Искаш ли да кажеш нещо относно подмятанията по твой адрес, че си цар на забавянето на играта?
– На национално ниво видяхме вратаря на Кипър, и то не от 70-ата или от 80-ата минута, той бавеше играта още от петата минута. У нас се насажда мнението, че бавя. Да, позволявам си да го правя понякога, когато се налага. Това е част от играта.
– Коментарът ти за завръщането на Николай Михайлов в Левски?
– Познавам Ники от доста време. Има качествата и му желая успех в Левски. Въпросът е как ще се подготви. Най-важното е да направи добра подготовка, да пази добре и хората там да го приемат. Основният проблем при него е фамилията, всеки знае това много добре. Онази прословута грешка с Вердер е крайно време да се забрави. А и тя не беше вратарска грешка, просто отскочила топка, която минава през крака му. Случи му се и толкова, беше преди много време. Ники има качествата наистина.

– Последните седмици тренирахте заедно, докато той поддържаше форма със Славия. Как се представяше в съвместните ви занимания?
– Близо 40 дни тренирахме заедно, добре е. Смятам, че бързо ще си възвърне формата.
– Бившият ти клуб Левски, с който си четири пъти шампион и три пъти носител на Купата на България, защо е без трофей от 2009 година насам?
– Все нещо не достига на Левски. Надявам се колкото се може по-скоро да спечелят трофей. Явно има проблеми на „Герена“, не съм навътре в нещата, за да коментирам по-детайлно. Не мога да кажа какъв e проблемът там.
– Ти и Славия бяхте проблемът през 2013 година, когато лишихте Левски от шампионския трофей…
– Защо да сме проблемът? Ние нямаме вина, че не ни победиха. Неприятно за Левски и за феновете. Но аз защитавам цветовете на друг клуб и се старая да си върша работата така както всеки път го правя. И в Левски, като бях, се раздавах във всяка тренировка и всеки мач. Славия, че е спряла Левски, е нещо нормално. За наша радост успяхме, играхме си за нашата чест. Славия ме изгради като човек и вратар. Отдавна бях поел ангажимент към ръководството и по-специално Венци Стефанов, че след като се прибера от Кипър (б.р. – пази за Еносис Паралимни преди да се върне в Славия) ще облека отново белия екип.

– Сигурно те дразни или пък не обръщаш внимание на феновете на Левски, които припяват по твой адрес: „О, смешно вратарче“…
– Не се дразня. Живеем в България и през годините съм свикнал на всякакви неща и обиди. Отдавна не им обръщам внимание. Няма как да забраниш на фена да вика каквото си иска. Някои идват на стадионите само да псуват.
– Сърдиш ли се още на Тодор Батков, който преди време те изгони от Левски?
– Не, защото не съм злопаметен човек. Г-н Батков тогава беше подведен, по-късно и той го разбра. Виждали сме се след това, говорили сме, няма проблем от моя страна. Бил е афектиран тогава, подведен. Истината е, че беше направена интрига. Така е у нас – има хора, които мътят водата.
– За кого говориш?
– Както аз, така и г-н Батков отлично знаем кой ми направи мръсно. Още тогава разбрах кой е човекът, но не искам да назовавам името му.
– Останаха ли ти приятели на „Герена“?
– Поддържам отлични отношения с по-голямата част от хората на „Герена“.

– Чуваш ли се със Станимир Стоилов, с някой от бившите ти съотборници?
– Мъри от доста време не съм го чувал. Със Сираков съм разговарял, с Мечо Телкийски, с Георги Иванов-Гонзо. Нямам проблеми с никого, запазили сме приятелски отношение.
– Някога имало ли е вариант да играеш в ЦСКА?
– Не е имало такъв вариант.
– Прякорът Жоро Вратарчето, който ти лепна Димитър Пенев, харесва ли ти?
– Приемам го с насмешка. Г-н Пенев не го каза точно така, някой от журналистите си го измислиха. Думите на Пената бяха: „Жоро Вратаря и тези двамата…“. Той е голям треньор и голям човек, жив и здрав да е.
– Отскоро феновете на Славия пък те наричат Гошо Вековен. Как искаш да те запомнят?
– Да, Гошо Вековен е най-новият ми прякор, харесва ми.Атаката срещу Полачек продължава! Гошо Петков: За неговите грешки мен щяха да ме изядат живСамо една минута е нужна на Георги Петков, за да се превърне в най-възрастния вратар в историята на …Oct 25 2018bgsport.net

– Кои са най-големите трудности, които си преодолял до момента?
– Две са нещата, през които най-трудно преминах. Първото беше, когато счупих крак в Левски. Изкарах осем доста тежки месеци. Второто нещо е начинът, по който се случи раздялата ми с Левски. Не исках така да става, преживях го доста тежко. Имаше сълзи, нормално. Не трябваше да си тръгвам по този начин. Да, освободили са ме, изгонили са ме, но трябваше да бъде по нормален начин. Можеше да седнем на масата и да се разберем, да си стиснем ръцете, да си благодарим за съвместната работа през годините и щях да си тръгна без да съм натъжен и да съм щастлив, че съм бил там. Минало вече, важното е, че съм жив и здрав и продължавам да изпитвам любов към футбола.
– За какво мечтаеш?
– Да съм жив и здрав най-важното, всички около мен да бъдат живи и здрави. Мечтая още няколко години да помагам на Славия и младите да се развиват.

Коментари