Чичо Венци пак го направи – добрата стара Славия работи на печалби и е отборът за всички младоци, които имат футболна мечта

3724
Кашата в БФС

Славия определено е отбор, на който не може да се има вяра.
„Белите“ са способни на всичко – от победа над лидера в шампионата, до отпадане за Купата на България от Ботев (Криводол).
Радостта и тъгата сякаш играят един безкраен танц в квартал „Овча Купел“, където възцарилата се апатия е на път да изтрие и последните спомени от някога славното минало на този 104-годишен клуб!
За мнозина стари софиянци, Славия означава класика и непреходност. Може би и поради този факт, фенове на този отбор са предимно достолепни джентълмени, които знаят, че в този живот всеки има своите моменти на възход и падение.
И ако за мнозина, този отбор се символизира, само и единствено, с Венцеслав Стефанов, е, дами и господа, време лекичко да разширите своя кръгозор.

Към днешна дата „белите орлета“ са съставът, който дава най-точен пример за това каква трябва да бъде същината на българския футбол.
Славистите станаха нарицателно за налагането на перспективни родни футболисти, които след време могат да се превърнат в бъдещите звезди и на клетия ни национален отбор. Няма Нар, Меркадо или Кишада. Има Буров, близнаците Христови и Георги Йомов. Български момчета, нуждаещи се от шанс и малко подкрепа.
И, да чичо Венци пак го направи. Колкото и да е банален със своите вечни оплаквания и непремерени лафчета, босът знае как да създаде един млад футболист и да го пласира за отлична сума в чужбина. И докато другите му се подиграват и дават пари залудо, той регистрира печалба и се превръща в ракета – носител за всички младоци, които имат своята реална футболна мечта.
Макар и резултатите да липсват, в момента Славия е „банда“ от много качествени таланти. И всички те знаят добре, че най-прекият им път до мечтаната Европа не минава през „Герена“ или „Армията“.

На вратата Славия притежава младия гръцки талант Антонис Стергиакис (18 години). Него може да го окачествим като продукт на „бялата“ школа, тъй като вече две и половина години се подвизава в нея. Вече е и юношески национал на своята родина, а интерес към него проявява белгийският гранд Стандарт (Лиеж). В името на неговото бъдеще, на резервната скамейка все по-често се застоява безспорният лидер – Георги Петков.
В отбрана личат имената на Димитър Буров (20 години), Стефан Велков (20 години) и Андреа Христов (18 години). И докато първият все още се налага в първия тим, следващите двама вече изградиха един добър синхрон в отбрана. Братът-близнак на Христов – Петко вече е във Фиорентина, което е доказателство и мотивация за него, че ако работиш усърдно, отплатата винаги ще бъде налице. Стефан Велков пък вече премина пробни периоди в Манчестър Юнайтед и ЦСКА (Москва), което е гарант, че кариерата му върви в правилната посока.

В средата на терена нужната символика е постигната, след като с капитанската лента е юношата на клуба – Емил Мартинов. Паднал в жертва на предишната „бяла“ политика, роденият през 1992-а година играч трябваше да премина през сериозни изпитания в своята кариера, за да може след време най-сетне да бъде оценен от своя роден тим. Той е изключително полезен за Златомир Загорчич, тъй като може да се подвизава еднакво добре и като флангови бранител, и като опорен халф.
С изявите си впечатлява и крилото Георги Йомов (20 години). Изключително остър и техничен, внукът на Тодор Барзов бързо си намери място сред титулярите на столичани. Тежка контузия обаче го извади от строя и в момента все още се очаква неговото пълно възстановяване. В резерв Златомир Загорчич разполага и с 18-годишния Александър Златков, който несъмнено ще получи шанс за изява през пролетния полусезон. Големият плюс на споменатия е, че умее да играе еднакво добре и с двата крака.

В атака Славия разполага със сериозно богатство в лицето на Калоян Кръстев (18 години). Таранът е част от талантливата ни генерация, която се класира за Европейското за юноши до 19 години. Напоследък повиши головата си успеваемост, а с това и все по-регулярно място в стартовия състав на славистите. Моментните му изяви, пък дават спокойствие, ако през зимата Ивайло Димитров заслужено бъде продаден в Русия или Казахстан. От резервната скамейка своя шанс очаква и Наско Милев (21 години), който загатна за своя потенциал още при престоя си в Ботев (Пд).
Ако към всички тези, прибавим имената и на отдадените под наем като: Янис Карабельов (21 години), Китан Василев (20 години) и Владимир Семерджиев (22 години), то Славия придобива един съвсем приятен и най-важното български облик на своя състав.
Едва ли славистите скоро ще повторят подвига на румънския Виторул. Но дори и без шампионска титла , почеркът на Славия в Първа лига е значим и нужен.
Столичани вървят по правия път.
„Бялата“ класика си дава среща младото и модерното. А от това печели както хитрият чичо Венци, така и българският футбол!

Ивайло Димитров, topsport.bg

Коментари