Цанко Цветанов е един от големите герои на българския футбол, спечелили четвъртото място на световното първенство в Щатите през 1994 година. Роден е на 6 януари 1970 година. На терена е постигнал много успехи и на клубно ниво – в Етър, в Левски, а в чужбина записва силни мачове по германските и шотландските терени. От доста години е помощник-треньор в щаба на Станимир Стоилов. Цанко даде интервю пред БЛИЦ, което протече ето така:
– Да започнем с горещ и актуален въпрос. Защо се разделяте с Астана след толкова купи и триумфи не само в Казахстан, но и в Шампионската лига и Лига Европа?
– Договорът ни изтича на 31 декември и до този момент няма предложение от ръководството към треньорския щаб за удължаването му.
-Кога усетихте, че нещата вървят към раздяла?
-Колкото повече времето минава и не получаваш ново предложение, значи че вече не те искат. От клуба обявиха, че ще водят разговори, но на този етап такива не са провеждани.
– Ще те помоля да бъдеш откровен – наистина ли ви дължаха много пари. Заплати или премии? Или и двете?
– Става въпрос не за заплати, а за премии. И то за цялата календарна 2017 година. Имаме уверението обаче, че те ще бъдат изплатени.Кой изкара Цанко Цветанов от село, защо избра Левски пред ЦСКА и на какво го научи ГерманияЦанко Цветанов e един от легендарната защита на четвъртите в света . Той е роден в село Българско сл…Jan 7 2017bgsport.net

– Ако Астана участва в българското първенство, на кое място го виждаш и колко време може да се задържи на върха?
– При всички положения ще бъде в челото. Най-вероятно ще се бори с Лудогорец за титлата.
– Казахстан и столицата Астана „дива Индия” ли са? Не говоря за футбола, а като стандарт на живот.
– Ние в България имаме остаряла представа за света. Още живеем във времената, че можем да подценяваме останалите. Специално за Казахстан – тя е по-богата, по-голяма и по-развита страна. При нас спасението е Европейският съюз… Иначе Астана е световен град – нов град, с висок стандарт на живот. В България такъв няма. В Астана по нищо не личи, че е бил част от комунизма и СССР. По-скоро като инфраструктура и строителство прилича на Дубай и Емирствата.
– Феновете на тима какви са? Като тези на Левски и ЦСКА ли – прекалено взискателни и капризни?
– Не, не. Не са такива. Огромно предимство в Казахстан е позитивизмът и настроението към футбола и живота въобще. Болшинството от хората приемат, че има и загуби – не само в спорта, но и извън терена, и не се правят трагедии от това. Дори феновете на двата противникови отбора по време на мач съм ги виждал да стоят близко един до друг. Та даже и да коментират случващото се на игрището. Специално при нас е имало мачове, когато гостуващият тим е имал повече фенове на домакинските ни двубои. Това обаче беше в началото. Вече не е така.

– Сега накъде? Мъри намекна за Фенербахче. Има ли други опции?
– На този въпрос към Станимир Стоилов…
– Как ще коментираш моментното състояние на Левски?
– Не съм гледал всички мачове на тима. Но в тези, които съм наблюдавал, Левски игра зле. Бях на двубоите с Верея (1:0) и Славия (1:1). В момента отборът стои и чака да излъже противника, без значение кой е той. Това не е веруюто на Левски, веруюто е „Сините в атаката”.
– Това го каза и Наско Сираков…
– Така ли? Не съм чел. Значи с Наско мислим еднакво. Но собственикът си определя политиката. Той си избира треньор, който да наложи определен стил на игра. Резултатът от мача, а не играта, стана много по-ценен в съвременния футбол. Но ако за Левски е резултат да е на третото място – съжалявам…
– А на националния отбор?
– В изминалите квалификации тимът се представи над възможностите си и записа исторически победи – срещу Холандия и Швеция. Особено ценна е тази над шведите, които не ги бяхме побеждавали половин век.
– Боби Михайлов или Любослав Пенев?
– Изключително уважавам и двамата като мои бивши съотборници в националния отбор, но аз подкрепям Боби Михайлов. Той прави много за българския футбол, но работата, която върши, е недооценена. Създаде добра рамка, а за базата да не говорим – перфектна е. Но това, че клубовете не направиха така да развият своите футболисти, не е вина на футболния съюз.

– Нищо не каза за намерението на Любо Пенев да се кандидатира за президент?
– Всеки е в правото си да се кандидатира. Но, приятелю, няма да чуеш от мен лоша дума за бившите ми съотборници, за хората, с които сме слушали заедно химна и сме играли за България!
– Цанко, ти си много популярна личност, но имаш ли истински приятели. Повечето като теб твърдят, че истинските им приятели се броят на пръсти?
– Колкото по-остарява човек, остават по-малко хора около него. Аз обаче съм позитивен човек и вярвам, че около мен има много свестни хора, които мога да нарека истински приятели. И съм щастлив от това!
– Кой е най-благородният жест, който си направил в живота?
– Аз вярвам в единната сила на человеческия род на земното кълбо, за да твори добро. Това е цитат от Христо Ботев от прословутото му произведение: „Символ-верую на българската комуна”. С него родени на една дата, но не само за това го ценя. Ценя го, защото е велик българин! Не искам да се превъплъщавам в ролята на светец и да изпадам в подробности, но се стремя да правя добро и да помагам на хората.
– Я сега кажи откровено – ти или твоята съпруга Теодора те свали? И какви спомени пазиш от вашата сватба?
– Е, аз я свалих, естествено! Тя беше ученичка – красива и прекрасна. И все минаваше край едно популярно кафене на стадион „Ивайло” във Велико Търново. Много я харесвах и все я чаках да мине отново и отново, за да я заговоря. Но честно казано, дълго време се канех, докато най-накрая се осмелих и престраших. Така започна нашата история… А сватбата ни беше на 11 юни 1995 година, но беше пред провал. Намеси се обаче… БФС и всичко мина благополучно.

– Това е интересно, но какво имаш предвид?
– Тогава бях футболист на Левски. На 7 юни националите изиграхме онзи исторически мач с Германия в София, когато ги обърнахме от 0:2 до 3:2 в европейска квалификация. На 10 юни предстоеше двубой на Левски. Последен за първенство. От Спортно-техническата комисия решиха да изместят мачовете с един ден и срещата на „сините” трябваше да е на 11 юни – точно в деня на сватбата ни. А ние вече бяхме изпратили покани, всичко беше подготвено. Но за да имаме националите повече време за отдих след квалификацията с немците, СТК направи промени в програмата. Ръководството на БФС обаче не се съгласи заради сватбата и мачът си остана за 10 юни. Така, реално погледнато, тържеството беше спасено. Жест, който аз и жена ми никога няма да забравим!
– Дъщеря ви Ния на колко години стана и към коя сфера от живота е отправила поглед?
– През февруари ще завърши 17 години. Спортът не е влече, а изкуството. В момента учи в Първа немска гимназия, но Германия не е любимата й страна. Предпочита англосаксонския свят. Няма обаче да издавам повече тайни, за да си нямам неприятности вкъщи (смее се).
– Предполагам си чул за Мартин Петров и изгубените 3,8 милиона лева. Ти бил ли си лъган за пари, макар и не в такова огромно количество?
– Да, аз също съм губил пари, макар и не такава колосална сума, но вината съм я търсил изцяло в себе си. Но случая с Мартин не мога да го коментирам, защото не съм наясно какво точно се е случило.
– Да се върнем назад във времето. Май е имало два случая, когато си бил пред трансфер в ЦСКА. Защо не заигра на „Армията”?
– Така е. Два са случаите. Първият път бях в Етър. Потърсиха ме Георги Илиев-Майкъла и Пламен Марков. По същото време обаче се говореше, че и Левски ме иска и аз реших да изчакам, защото съм си левскар от малък. Малко по-късно от „Герена” наистина ми се обадиха и облякох синята фланелка. Години по-късно, когато бях в Абърдийн, Георги Василев ми звънна и ме покани в ЦСКА. Но тогава отново се разминах с „армейците”.

– Оставил си трайна следа в Левски – и като играч, и като помощник-треньор. Може ли да посочиш три свои мача със синята фланелка, които никога няма да забравиш.
– Мачът с Глазгоу Рейнджърс в София и историческата ни победа с 2:1 през есента на 1993 година, първото ми дерби срещу ЦСКА на 7 ноември същата година, когато спечелихме пак с 2:1. Както и гръмкия успех със 7:1 над „червените” на 23 септември 1994 година. Това са незабравими три спомена.
– Не криеш, че като малък си бил фен на Левски. Защо стана левскар?
– Дядо ми, Бог да го прости, ми даваше 5 стотинки, за да викам: „Само Левски!”. А с тези пари, да уточним, едно дете в ония години можеше да си купи цяла вафла. Всеки ден си купувах поне по една, защото бяха много вкусни. Понякога даже и по три-четири през деня!
Първите ми спомени от Левски са свързани с двама отлични футболисти, които много харесвах – Павел Панов и Стефан Павлов – Фифи Перото. Искам да уточня, че баща ми и до ден-днешен е заклет цесекар и горещо подкрепя тима. Дядо, неговият баща, беше левскар. Но защо той успя да ме привлече към синята идея, а не татко към червената – нямам представа! Вероятно въпросните 5 стотинки са оказали влияние (смее се).
– Какво се случи между теб, Мъри Стоилов и Наско Сираков от една страна и Тодор Батков от другата след „синята” епопея „Шампионска лига”?
– Ще отговоря съвсем лаконично. Батков стана машинист, тръгна да кара влака и влакът дерайлира… Животът е справедлив и показа кой е крив и кой е прав. За съжаление обаче пострада Левски…

– Няма как в интервюто да не споменем Трифон Иванов, лека му пръст. Бяхте много близки. Има ли нещо интересно, свързано с него, което не си разказвал пред медиите.
– С Трифон бяхме приятели. Истински! И все деляхме една стая в националния отбор. В тима имаше нещо като традиция след всяка тренировка да си оставим екипите пред вратата, откъдето домакинът ги взимаше за пране. Преди мача на „Парк де Пренс” на 17 ноември 1993 година обаче Трифката не изнесе своя екип пред вратата на стаята ни. Погледнах го учудено, а той ми каза: „Утре ще е последният ми мач за националния и искам екипът да ми остане за спомен! Време е да дам път на вас по-младите!”. Ама нали знаеш как говореше той. Все с чувство за хумор. Помня, че в очите му имаше онзи шегаджийски пламък, от който не можеш да разбереш дали се шегува или говори сериозно.
– Срещу кои световноизвестни играчи ти е било най-трудно на терена?
– Да не звучи нескромно, но не съм имал притеснение от нито един футболист, срещу когото съм играл. С течение на времето добих самочувствие и увереност, което ми позволяваше да чакам с хладнокръвие всеки мач и съперник, с когото играем, за да покажа колко съм добър.
– Най-голямата ти футболна слабост обаче е Етър? Някога ще се повтори ли историческия ви успех от 1991 година?
– Трудно. Никога не казвай никога, но трудно. Хубавото е, че Етър успя да се върне в елита и дано да се задържи, защото Търново е футболен град, хората обичат футбола, а „Ивайло” е прекрасен стадион.

– Вярно ли е, че сте получили тогава бомбастични премии за титлата?
– Може би за времето са били бомбастични. Доколкото си спомням, бяха 2000 долара, което правеше около 20 000 лева. Всъщност, не помня дали бяха толкова, обърнати в наши пари…
– Би ли посочил кои са за теб най-добрите футболисти в света в момента?
– 1. Меси, 2. Роналдо, 3. Неймар. Роналдо е атлет, който с труд е постигнал всичко, но Меси прави футбола да изглежда елементарен и приятен за окото.
– А за всички времена?
– Уточнявам, че в класацията ми влизат футболисти, които съм гледал. Но, честно казано, няма да посочвам трима играчи, а само един – Диего Армандо Марадона. Съжалявам, че не помня изявите на други големи светила, като Йохан Кройф, например. Впечатлен съм от последната му биография – не само като футболист, но и треньор и новатор във футбола.
Румен ИЛИЕВ
Източник blitz.bgМъри Стоилов е Господ в Казахстан! Сега пред българина има златен шанс, който той не трябва да изпуска с лека ръкаСтанимир Стоилов със сигурност е със статут на божество в Казахстан. И особено в Астана, където го н…Nov 6 2017bgsport.net

Коментари