Нормализиране е думата, която най-точно описва ситуацията в ЦСКА от последния месец. То се забелязва на много нива, но най-вече в резултатите. Победната серия започна в края на октомври и вече един месец червените не са допуснали гол, отбелязаха 10 попадения и калкулираха 12 точки към актива си. Четири поредни успеха със сухи мрежи е добър показател. Това, че отборът показва по-нападателен футбол, също е позитивна новина. Но в ЦСКА все още не са постигнали нищо повече от задължителното. Това е нормалната роля на армейския клуб – да побеждава наред. Не от време на време, а почти постоянно. ЦСКА трябва да доминира в двубоите, както го направи във Враца. Заради слабия старт на сезона обаче червените имат още много да наваксват. Докато не станат шампиони или не влязат в групова фаза на евротурнирите, място за фанфари не може да има. Затова сегашните четири поредни успеха не значат нищо. Те могат да бъдат единствено основа, на която да се стъпи. За да довърши започнатото, ЦСКА трябва да спечели оставащите си четири двубоя до края на есенния дял (б.а. – 3 за първенството и 1 за купата). Само така ще се съхранят шансовете за по-успешна пролет.
Всичко останало ще затвърди горчивия вкус от изминаващия полусезон.
Само с победа в предстоящото дерби срещу Лудогорец червените ще поддържат някаква интрига в първенството, колкото и илюзорна да е тя. При успех на 1 декември червените дори могат да завършат 2019-а на второ място в класирането. Не че то може да бъде някаква утеха, но това към момента е постижимият максимум. За да се случи, ще е необходимо Левски да загуби поне 4 точки в оставащите 3 шампионатни кръга, в които му предстоят гостувания на Берое и Локо Пд. А в същото време ще трябва и черно-белите да паднат веднъж, докато ЦСКА е длъжен да набере пълен актив от 9 точки.
На „Армията” първо трябва да си свършат тяхната работа. Задачата за тази седмица е да сложат край на срамната серия от 12 мача без шампионатна победа над Лудогорец в София. Това е прецедент в историята на армейския клуб! Моментът за прекъсване на черната статистика обаче изглежда повече от подходящ. Съперникът изобщо не е толкова убедителен в представянето си, колкото изглеждат резултатите му. В последните два кръга Лудогорец се измъкна в последната минута срещу Витоша, а Локо Пд не получи кристално чиста дузпа, с която можеше да изравни. На зелените им предстои и пътуване до Москва за тежки 90 минути на температура под нулата. Лудогорец разполага с равностойни футболисти, но напоследък отборът не изглежда свеж, независимо кои са изпълнителите на терена. Столът е разклатен, трябва само червените да го ритнат. Те имат на какво да се опрат за тази цел.
Проблемът с колектива в армейския лагер изглежда овладян. Забелязва се успокояване в редиците. В интервюто си за „Тема Спорт” през миналата седмица Милош Крушчич сподели, че обича да говори индивидуално с играчите, за да тушира евентуално напрежение. Явно методите му в тази насока работят. Титулярният състав вече е избистрен, макар около него да има поле за дискусии. Отабор например беше сред най-активните във Враца, но неговата ефективност е ниска. Разликата с другия флангови футболист Евандро е много голяма. Въпреки че бразилецът не е типично крило, той се справя много по-добре. Играе с агресия, притежава необходимите умения да изостря атаките, бележи често. Като цяло при Крушчич ЦСКА си върна офанзивния облик и нападателите играят по-често с топката. Отдавна пред Тиаго не се бяха откривали толкова голови положения, колкото във Враца. Али Соу също получава достатъчно ситуации в последните мачове. Срещу Славия и Ботев обаче той отново пропиля 4-5 чисти положения. Натрупаха му се страшно много пропуски от началото на сезона и това вероятно му тежи.
Не може да се отрече, че гамбиецът се старае, движи се по целия фронт на атаката, способен е сам да си създава положения и много често излиза на стрелкови позиции. Но когато настъпи часът за завършващ удар, твърде често се проваля. Да, вкара в три последователни двубоя (Етър, Черно море и Славия), но от централен нападател в ЦСКА се очаква много по-голям принос. Смущаващо е, че за повече от година той така и не се разписа нито веднъж във вратите на Левски, Лудогорец и европейските съперници. Това са 16-те най-важни мача, откакто Соу е в отбора. Такива двубои са индикатор за успешния нападател на ЦСКА. А Соу все още е прекалено тих в мачовете с голяма стойност. Вместо това помним главно негови решаващи пропуски като онзи срещу Осиек в продължението например. В края на миналия сезон пропиля и дузпа, с която ЦСКА можеше да детронира Лудогорец. Два негови фрапантни пропуска в гостуването на Локо Пд лишиха отбора от поне частичен успех, а може би и от победата. За поражението на „Лаута” решаващо влияние оказа и нередовният гол на домакините. При по-обективен съдия и по-убедителен Али Соу армейците сега щяха да са с 5 от 5 под ръководството на Крушчич. Време е гамбиецът да се реваншира във важен двубой, защото все още е длъжник на отбора в дербитата.
Връщаме се към отборните действия. Най-после един от козовете в ръкава на червените са статичните положения. Напоследък армейците явно намериха успешната формула при изпълнение на корнери и фаулове. Основната заслуга за това е, че центриранията на повечето от тях се поеха от Петър Занев. Неговото подаване се оказа по-точно от това на халфовете. В наказателното поле пък вече има хора, които да надскачат съперника. Към обичайните заподозрени Албентоса и Соу спокойно можем да прибавим и Гълъбов. Той се очертава като предпочитания от Крушчич вариант за десния фланг на защитата. Ръстът и играта му с глава са сериозни предимства пред Турицов. Срещу Лудогорец именно статичните положения може да са ключът към успеха. Агресията и енергията през целия мач също ще са решаващи. Затова ще е интересно да видим дали този път Кристиян Малинов ще стартира сред титулярите. Доскоро той беше сред играчите в най-добра форма. От друга страна, Валентин Антов оправдава доверието и може би въпросителната е между Пинто и Малинов. Дотук Крушчич по-скоро дава диригентската палка в средата на португалското дуо Тиаго и Пинто. Двамата сякаш играят с най-голямо желание и успех, когато са едновременно на терена.
Този път резултатът от дербито няма да има такова влияние върху класирането, както бе в последните две години. Свикнахме залогът между ЦСКА и Лудогорец да е със златен оттенък. Сега е малко по-различно, но зарядът си остава висок. Мачът ще е голям тест и за треньорите, които трябва да се преборят за оставането си и през 2020 година.
Стоян Генов, в-к „Тема спорт“