Във вечното дерби двата гранда на българския футбол показаха и добрите, и слабите си страни, които наблюдаваме вече два месеца от началото на сезона. ЦСКА имаше типичните колебания в защита, които доведоха до поредните допуснати голове. Тимът беше подчертано несигурен при статични положения. През втората част обаче ЦСКА доказа, че ако не друго, то поне през този сезон проявява характер на терена. Това се видя и в двубоите с Осиек, Заря, донякъде и с Лудогорец. Лошото е, че играта все така страда от дефицит на творчество в атака. Трудно се стига до голови положения. И двете попадения паднаха след дълги топки и умела игра в наказателното поле на Евандро и Албентоса.
Трябва да се отбележи още, че зависимостта от Евандро става все по-отчетлива и притеснителна. Това се превръща в проблем. Не е нормално половината от головете на отбора да са дело на един човек. Чудесно е, че Евандро се намира в прекрасна форма, но тук идва въпросът къде са останалите? Какво става със Соу и Уот? Къде е Тиаго? С интерес се очаква включването на австралийския нападател Томи Юрич, но е ясно, че и той едва ли ще окаже сериозно влияние още от началото. Като цяло атаката на ЦСКА се оказва доста проблематична. Във всички други линии също има колебания, но се набива на очи сушата в предни позиции. 12 гола за 8 кръга в първенството са твърде малко. Да не говорим, че са допуснати и цели 11. Все още не виждаме почти нищо от Соу, а Уот има само редки проблясъци. Кери пък се „показа” едва във вечното дерби.
Големият длъжник в ЦСКА от началото на сезона обаче е Тиаго. Той сбърка грубо за два гола, а в сблъсъка с Левски не разбрахме, че е бил на терена. За пропуска срещу Лудогорец в последната минута може да бъде оправдан, на всеки се случва, но като цяло нивото му е далеч от това, което познаваме. Дали проблемът не е емоционално-психически? Възможно ли е Тиаго да е вдигнал прекалено главата или пък да мисли трансфер извън ЦСКА? Времето ще покаже, но до този момент португалецът не показва своите добре познати качества. От друга страна, Раул Албентоса се очертава като светлия лъч от лятната селекция. Действа стабилно в защита, показва лидерски способности, а вкара и решителен гол във вечното дерби. И всичко това, като се има предвид, че не беше играл повече от половин година. Адмирации за испанеца.
По отношение на треньорския казус е ясно, че човек на 72 години не може да е дългосрочно решение за поста. Сръбският професор Люпко Петрович обаче по някакъв начин успя да стабилизира, ако не играта, то поне резултатите. В настоящия момент не е актуално и продуктивно да се разглежда треньорският въпрос. Времето ще покаже накъде ще се развие съдбата. Реакцията на публиката при 0:2 от Левски на полувремето е напълно нормална. Феновете на ЦСКА щяха да освиркат и най-голямото светило във футбола. Люпко обаче показа защо е суперспециалист, след като направи две гросмайсторски смени на почивката. Кери беше съавтор на двата гола, а левият бек Мазику също се включи на ниво.
По отношение на Бодуров и Пинто най-правилна е преценката на ръководството. В крайна сметка дори в Интер скъсаха квитанцията на дългогодишната си звезда Икарди. Ако появилата се информация, че Бодуров се е дистанцирал от отбора в навечерието на важен европейски мач, е вярна, то тогава твърдата ръка на ръководството е напълно оправдана. ЦСКА не е детска градина или пансион.
Не бива да пропускаме и поредните съдийски изстъпления срещу армейците. Как иначе да обясним бруталното настъпване на Живко Миланов в лицето на Бикел, останало без сериозни последствия?! Санкционирането само с жълт картон е излишно дори да се коментира.
Паузата за националните отбори идва в добър момент за ЦСКА. Двете седмици ще дадат възможност да се поработи върху игровия облик на тима, а част от футболистите ще могат да наваксат изоставането си във физическо отношение. След това в Коматево ЦСКА го чака всичко друго, но не и разходка.
Георги Атанасов, в-к „Тема спорт“
