Големите победи идват с малки стъпки, а посоката на ЦСКА е…

777

Все някой трябваше да го отнесе. От началото на пролетния полусезон ЦСКА надиграва всичките си съперници, но по една или друга причина не успя да запише категоричен успех, а на няколко пъти дори изпусна победата. Във футбола обаче има закономерности, които рано или късно дават резултат. А при армейците той дойде във възможно най-подходящия момент, срещу най-желания съперник и с наложилия се като емблематичен в последните години резултат (червените сложиха тройка на сините в 4 от последните 9 двубоя помежду им за първенство).
От успеха във вечното дерби най-голяма нужда имаха привържениците на армейците, които за последните две години изтърпяха повече, отколкото нормалните хора могат да понесат. Непрестанни заплахи към клуба им, атаки от чужди и обвинения от доскорошни свои, а за капак и неубедителните резултати през сезона. Въпреки унищожителната по мащаб манипулативна кампания феновете на ЦСКА устояха на натиска и от началото на сезона не оставят и капка съмнение, че стоят твърдо и единни зад пътя, по който върви клубът. Футболът обаче е преди всичко спорт, играе се на терена и важни са резултатите, колкото и често в България да го забравяме. Голямата победа на терена дойде в удобен момент, за да даде нов импулс в мобилизацията на червените фенове и отстояване на правото им да се радват на свободен от задкулисието клуб.

Отборът и в частност старши треньорът също имаха крещяща нужда от този успех. Играчите трябваше да се убедят, че усърдната работа и желанието за доказване се възнаграждават. За никого не е тайна как е била приета загубата в предходното вечно дерби и каква е била мобилизацията сред играчите за изданието му от тази събота. Горе-долу в такава позиция беше и Стамен Белчев, който в края на есенния дял стабилизира резултатите, а от началото на пролетта промени и облика на състава, като определено го побутна в положителна посока. ЦСКА играе по-атакуващо, създава повече положения, владее по-дълго време топката и в резултат на това през 2017-а надигра всичките си съперници, като го стори по два пъти с Левски и Лудогорец. Това е преобладаващата оценка за игровата стойност на отбора. Резултатите, въпреки че изведоха отбора до второто място, обаче са колебливи. Друг е въпросът и да се погледне в дълбочина, за да се вземе важното решение дали Стамен Белчев може да надгради над това, което е постигнал дотук. При всички положения той свърши добра работа – събра парчетата от разнебитения отбор, сглоби ги в един играещ приятно за окото състав и ако от новия сезон вече не е на поста старши треньор, то наследникът му ще има добра основа да превърне ЦСКА в реален претендент за титлата. Има и нещо друго – именно под ръководството на Белчев младите надежди в състава – Десподов и Чорбаджийски, успяха да вдигнат нивото си и да заиграят по-уверено и ефективно. За техния пролетен скок заслугата на треньора е безусловна. Защитата е едно от звената с най-добра перспектива. Вярно е, че често допуска елементарни грешки. Но с наличието на Бодуров, Чорбаджийски, Манолев и Недялков симбиозата опит – младост е постигната в най-пълен и завършен вид в сравнение с останалите зони. И при правилна работа развитието ще бъде само във възходяща линия. Разбира се, ключово ще бъде оставането на Бодуров, който демонстрира висока класа и определено се откроява от нивото в шампионата. Потенциалът в нападение също започва да се избистря от сериозната мъгла, в която беше потънал през есента. Очакванията бяха Руи Педро да бъде двигателят на червената атака, особено след силния старт на пролетния полусезон и отбелязаните решаващи голове срещу Черно море и Берое.

Перлата обаче проблесна от крилото, на което от началото на годината Кирил Десподов е просто неудържим. Впечатляваща бързина, техника на скорост, интересни извеждащи пасове и голов нюх. Можем категорично да твърдим, че в момента той е най-добрият български футболист до 20-годишна възраст. Всъщност трябва да си дадем сметка, че със сходни качества би трябвало да бъдат повечето негови връстници, ако в школите се работеше правилно, а на младоците се даваше повече шанс в първите отбори. Но това е съвсем друга, много обширна тема. Десподов очевидно има шанса да попадне на точното място в подходящо време и той в момента използва по най-добрия начин предоставената му възможност. Не му липсва и самочувствие, ясно проличало от надписа на фланелката, която показа след отбелязания гол. Оттук нататък трябва да има търпение и да изкачва стъпалата последователно. Другият светъл лъч в атаката на ЦСКА е новото попълнение Фернандо Каранга. Още с първите си минути с червената фланелка той показва огромно желание за игра, а и не лоша доза футболен интелект. Майсторският гол с глава след центриране от статично положение бе нещо, което не бяхме виждали отдавна в изпълнение на армейците. Вече може да се каже, че ЦСКА сполучи с неговото привличане, въпреки че то беше осъществено в края на подготовката. При всички положения присъствието на бразилеца в отбора е червена точка за селекционното звено в лицето на Стойчо Стоилов и Велизар Димитров. Те обаче ще имат доста работа в идните седмици, за да вдигнат класата на отбора и да го превърнат в по-сериозен конкурент на Лудогорец. А това ще стане само с три-четири добри попълнения. ЦСКА има нужда от нови играчи на практика във всяка зона на терена и категоричната победа над Левски не трябва да залъгва никого. Особено като вземем предвид истински тежката ситуация, в която се намира вечният съперник. В Левски проблемите са на всички нива – от ръководството и неясната структура на финансиране и управление, през спортно-техническата немощ и липса на ясна концепция за излизане от кризата, до откровената ненавист между големи групи привърженици, която беше явно демонстрирана по време на вечното дерби. За решаването на тези проблеми и подреждането на синята къщичка ще мине не малко време, в което червените имат възможност да стигнат доста напред, напук на кампанията срещу клуба. Големите победи идват с малки стъпки в правилната посока, каквито на „Армията” правят всеки ден. А това е важно, защото на най-черната диктатура и на най-продължителната хегемония рано или късно идва краят. И тогава начело застават най-последователните и най-подготвените.

Стоян Генов, в-к „Тема спорт“

Коментари