Докога с оранжев манталитет?

307
Гриша Ганчев

Преди години Гриша Ганчев измъкна ЦСКА полужив от гроба, даде му живот и го върна на футболната сцена. Неоспорим и безспорен факт.

Днес управлението на клана Ганчеви превръща ЦСКА в полужив отбор, в който няма живот и е далеч от футболната сцена. От истинската, от победоносната. Неоспорим факт.

ЦСКА живее в заблуда, че е започнал да се връща към големите победи и триумфи. Шампионската титла обаче е мираж, а купи се печелят през 5-6 години. Ако някой е доволен на това, значи манталитетът му не е с червен, а с оранжев оттенък.

ЦСКА живее в заблуда, че се е завърнал в Европа след няколко влизания в груповата фаза на различни турнири. Там обаче вече попадат всякакви отбори от всички европейски ширини, което е успех, но не е голям успех. Голям ще бъде, когато не окапеш през есента, а останеш в Европа и напролет. Чак тогава манталитетът на ЦСКА ще бъде червен, а не с оранжев оттенък.

Крайно време е да се сложи край на агонията, причинена от следните факти.

Факт 1. Селекцията се прави от собственика или от хората между него и треньорите. Наставникът няма думата. Той е господин Никой с някои изключения – но те са малки и недостатъчни. Резултатите от подобна схема я споменахме в началото на коментара. Докато Ганчев не промени начина си на работа, ЦСКА ще продължава се лута из поречието на Осъм и ще остава далеч от Мусала и Калотина. Да не говорим за Монблан.

Факт 2. Избират се едни и същи треньори. Саша Илич е поредният балкански ученик, дошъл да учи треньорския занаят в Борисовата градина. Без опит, без рутина. Ако трето място с Чукарички е успех и повод да го назначат за треньор на „Армията“, значи мечтите на ЦСКА ще се изгубят някъде из чукарите.

Нито един от тях, от чуждестранните предшественици на Илич, не постигна нищо в ЦСКА. Под нищо разбирайте титла, купа, голям пробив в Европа. Мислене другояче пак ни напомня за червения и оранжевия цвят.

Факт 3. Бяха употребени, сдъвкани и изплюти легендарните имена Стойчо Младенов и Любослав Пенев. Тези над тях го направиха по възможно най-циничния начин, а после клакьорите на властта в Борисовата градина побързаха да изкарат Стойчо и Любо виновни. Същите тези юнаци с накривени калпаци всеки път след подобна загуба като вчерашната пишат, че нищо не се е случило, че не бива да се бърза с крайните оценки, че трябва време и шанс. Взеха да забъркват омлети и да се изкарват по-големи шефове от шеф Младенов. Омайват, приспиват народа, а ЦСКА продължава да бъде омаен и приспан.

Забелязвате ли какво се случва с „армейския“ отбор. ЦСКА така или иначе не печели титли, но поне биеше Левски под път и на път. Сега и това не може да стори и картинката взе да се променя. „Червените“ вече четири мача нямат не само победа във вечното дерби, но не са отбелязали даже и един гол. Последният успех беше под ръководството на Стойчо Младенов, който може да бие Левски и с вързани очи. Без него ЦСКА не може да бие даже и ако Левски е със завързани очи, ръце и крака.

Смелостта и вярата ги няма в играчите. Страхът ги е изял. Страхът, обзел вчера така наречените холандски кули Матей и Кох, които сякаш казаха „Ох“, излизайки на терена. Все едно играха срещу Реал (Мадрид), а не срещу Левски. И логично кулите рухнаха… Тъй вече второ вечно дерби поред гледахме приказката „Ела, Вълчо, изяж ме“.

Всичко това сектор Г го видя отдавна. Кюстендилеца и компания още след финала през май прозряха какво ще следва с настоящите методи на управление. Затова ги няма. Затова червеното сърце не тупти на стадиона.

За да приключи всичко, изходът е един. Или Ганчеви слагат край на начина на управление, който е равен на самоубийство, или изцяло ново управление.

Румен Илиев, БЛИЦ

Коментари