Гриша Ганчев изчерпа полезните ходове! Остава само един последен – ще го направи ли?

251
Гриша Ганчев

Да кажеш, че в ЦСКА са трудни времена, е все едно да не кажеш нищо. На „Армията“ изживяват един от най-неприятните си периоди. Толкова труден, че радикалното решение започва да се очертава като единствен изход от ситуацията.

Всъщност съвсем отдалеченият наблюдател на събитията може да трактува нещата по съвършено различен начин. Срещу Левски червените претърпяха едва първата си загуба в първенството. Това обаче не им попречи да останат само на точка от върха в класирането. Представянето в Европа може да се приеме за достойно за български клуб, защото ЦСКА отпадна на последното стъпало, и то от реномиран съперник като Базел. И независимо, че нещата поне като резултати не изглеждат толкова зле, над „Армията“ са се настанили трайно тъмните облаци, непримиримост и безнадеждност. ЦСКА не само, че загуби безславно вечното дерби на терена, но и го стори на трибуните. За пръв път от десетки години насам червената част абдикира от присъствие и позволи три пъти по-голямо числено предимство на „врага“. А самата загуба дори не породи традиционните обвинения, че мачът бил даден. Подобни твърдения са абсурдни, но те са част от червената митология, която се опира на постулата, че при нормални условия ЦСКА никога не може да загуби от Левски. Затова и Ганчев отговаря на подобни нелепи въпроси, които са пълно безумие.

Сега обясненията за провалите на ЦСКА се търсят само на едно място и то е видимо от всички страни. След като опита всички варианти за стабилизиране на положението, собственикът прибягна и до разделението на феновете на добри и лоши. Добрите ходят на стадиона и подкрепят отбора, независимо че си тръгват с лошо настроение вследствие слабата игра на ЦСКА. Лошите не ходят на стадиона, защото са сложили черен печат върху провежданата от шест години политика. Естествено има и някой, който стои зад протестните действия на лошите фенове. И по тази линия на разделение се очертава една дълга окопна война. Феновете на ЦСКА са опитни в такива действия, защото през годините се опълчиха на всички собственици. Илия Павлов, Васил Божков, Сашо Томов, „царете на боклука“ се опариха от „народната любов“. Сега в лъчите на тази „червена любов“ се къпе щедро Гриша Ганчев. И в интерес на истината полезни ходове не му останаха.

Какво ново може да предложи Ганчев на недоволните привърженици? Единственият му правилен ход е да достави в обозримо бъдеще футболистите, които наистина могат да върнат ЦСКА там, където му е мястото. Това е основният проблем на ЦСКА, който или ще намери разрешение, или ще стане мъка безкрай или докрай. И се връщам към онази история с чипа, която всъщност доведе нещата до сегашното състояние.

Да си представим, че Ганчев бе забравил приказките за натопените човки и бе изпълнил списъка на Стойчо Младенов преди Нова година. Самият Младенов постоянно твърди, че онзи списък е бил изцяло от национали на своите страни. Дават му се на Стойчо играчите, които желае, и отговорността се прехвърля изцяло върху него. И като се провали, ще е виновен единственото треньорът. А собственикът намира нов треньор и му делегира същото доверие при избора на играчи. Какво по-лошо може да стане от сегашната ситуация при промяна на чипа? Настоящата селекция на ЦСКА е доказано несъстоятелна като футболни постижения. И това се илюстрира от един безспорен факт – нито един от сегашните играчи на ЦСКА не е влязъл под кожата на феновете. Дори напротив, към 90 процента от тях феновете имат рязко негативно отношение. Всеки привърженик на ЦСКА би изразил мнение, че нито имат играчи, нито имат отбор. И който и да си тръгне, няма да липсва, защото присъствието му е било спорно. За Вион ли се ще съжаляват, за Джеферсон или за Юга. Никой няма да забележи, че ги няма. Кой си спомня за някакъв си Вилдсхут, който бе титуляр цялата пролет!

И се връщам само няколко години назад, когато публиката харесваше Недялков и Десподов, особено първия заради скромния си характер им бе влязъл много под кожата. Вальо Антов също намери лесно път към сърцата на феновете. Но не само българи успяваха в това трудно начинание. Каранга все още е мерило какви играчи трябва да идват на „Армията“. Но Каранга е едно от много малкото изключения.
Сегашната селекция няма как да претърпи положително развитие и това си е като доживотна присъда. Това са ниво футболисти точно за вечно второ място и то ако Левски остане в сегашния си финансов вид. И как при тази реалност феновете да са доволни?! Между другото, напълно наясно съм с мисленето на Гриша Ганчев. И продължавам да твърдя, че той е един от най-способните собственици на клубове. Но планът му изначално бе обречен. Ганчев смяташе преди шест години, че единственото, което му липсва в Литекс, е публиката. И бе убеден, че с фактора публика никой не може да го спре да върне любимия си ЦСКА там, където му е мястото. Сигурен съм както дишам, че Гришата си е представял шампионски титли и участие в групи на ШЛ. Оказа се обаче, че Лудогорец въобще не се плаши от публика и дори в Разград им е кеф да държат в непълноценност 90 процента от феновете в България. Истината, е че червените ултраси не успяха да обърнат съотношението на силите на терена. И на тяхно място бих положил усилия да разбера мисленето на Ганчев.

Да си представим, че го няма Гриша Ганчев, който към момента обезпечава безметежна финансова сигурност в ЦСКА. Вероятно мисли за времето след Ганчев им минават на червените фенове. Групата на лоялните пее заупокойни, че ако си тръгне Бащицата нещата отиват съвсем на зле. Спомнят си какво беше 2015 година. Няма здравомислещ фен на ЦСКА, който да иска повторение на онази ситуация. Добър или лош, с Ганчев ЦСКА ще пребъде, си казват едните. Лудите глави обаче се позовават на липсата на перспектива и най-вече на непрофесионалното поведение в частта селекция. И вероятно си правят сметка без кръчмар, че следващият собственик на ЦСКА ще изгради бързо конкурентен на Лудогорец отбор. За Ганчев са напълно сигурни, че не може. Той ще си кара, както досега, а феновете трябва да намерят някакъв разумен повод да прекратят бойкота и да върнат доверието. За огромно съжаление, повечето досега ефикасни начини се амортизираха. Омразата към враговете Лудогорец и Левски вече не е спояваща сплав. И тези, които я прилагат перманентно, не си дават сметка, че изтърканите заклинания не могат да доведат до червена консолидация.

Най-глупавата в този момент е позицията на щрауса. Реалността е такава, че няма връщане назад. Дори съм учуден, че толкова бързо се стигна до сегашната максимална радикализация. Очаквах бунтът да бъде потушен с конвенционални средства, както се случваше нееднократно досега в кабинета на Ганчев. За съжаление, се оказа, че търпението наистина е изчерпано. И няма полезен, заблуждаващ ход. Със сигурност брожението сред червената общност няма да затихне скоро. А не съм Нострадамус, за да посоча бъдещето. Но знам едно – няма да остане, както в последните 6 години.

Жаклин Михайлов, Тема спорт

Коментари