Димитър Пенев: В ЦСКА всичко е ясно – каквото е качеството, такива са и резултатите

1088

Димитър Пенев е име, което няма нужда от представяне. Екип на Win7Sport се срещна с треньор №1 на България за XX век, за да разкаже той как изпраща тази година и за да направи своето обобщение на случващото се в българския футбол. В интервюто Стратега обяснява защо юношите в България не успяват да пробият в мъжкия футбол. Пенев говори и за проблемите на ЦСКА – клубът, с чиято съдба е обвързан вече от половин век насам.

– Господин Пенев, в какво настроение Ви намираме?

– Декември и да нямаш настроение, ще го добиеш от приятелите и от най-близките си.

– По-малко ли се усмихвате или повече са сериозните неща?

– Има време и за шеги, има и сериoзни  неща. Това не ни дава все още държавата, защото една седмца мислим за едни, другата за други ръководни кадри. Сега има ежедневие, има и отговорности домашни, има и мисли за спорта – не само за футбола. Виждате има ежедневно мачове от Европа, баскетбол, лека атлетика, бокс. И не случайно на церемонията за Спортист на годината не ме  учуди, че нямаше нито една футболна фигура. От това проличава в последно време как го играем нашия футбол.

– Какви бяха условията, когато вие започнахте да спортувате ?

– Много хора знаят, че и тогава имаше терени и зали, дори имаше първенства на открито. Дори във футбола в края на всяка година преди Коледа имаше много интересни турнири по футбол и ставаше голямо зрелище. Условията бяха еднакви и в градовете, и в селата, но винаги се е търсило желанието и качеството от специалистите.

– Сега какво е по-различно?

– Няма много различни неща, но все пак сега залите и терените са доста по-добри. Сега България е в Европейския съюз и искаме да се сравняваме с другите страни, да се доближим до тях. Но точно маята и центъра не ги подхващаме правилно, имам предвид чужденците – ние бързо приемаме млади кадри да идват тук при нас, просто не обръщаме внимание на нашите школи. Правим голямо сравнение със Сърбия, Македония, а ние дълги години бяхме пред тези страни във всички спортове, не само във футбола.

– Не е ли проблем липсата в последните години на масов спорт?

– Това е така. Сега имаме много модерни детски градини, но там са деца от 3 до 6 години. Те могат да играят художествена гимнастика и спортна гимнастика, но за футбола всичко започва от 7 години. Проблем е, че забравихме училищата. Там е разковничето, там децата са до 17-годишна възраст. Имаше републикански първенства,  в които, ако имаш слаби оценки в училище, не можеш да участваш. Говорим за 15-17 годишни – там двойкаджиите не можеха да участват.

– Има ли я още тръпката да играете футбол. Да биете един фаул, една дузпа?

– Има я тръпката защото постоянно наблюдаваме мачове. Една тръпка винаги ми е да наблюдавам италианските отбори, защото от край време съм фен на Интер. В Англия почти всеки един мач е много интересен с динамиката, с головите ситуации. Тази тръпка си остава цял живот, защото ме връща към едни  моменти, когато и аз съм го правил това.

– До колко са важни лекарите и медикаментите в днешно време?

– Естествено, това е един цял екип. Има президент, спортен директор, фигурата е старши треньор и той си прави екип, като в началото е докторът. Основа фигура е докторът. Той разбира анатомията, негова професия е да знае и психически и физически да помогне на самия състезател, когато се травмира по време на мач. А по нашите стадиони виждаме футболист, няма го докторът още при него и той вече иска смяна в движение. Докторът е този, който и психически, и с намесата си с медицински  прийоми трябва да вдигне играча. Аз имам таква примери,  ако върнем колелото назад. В мача с Аякс аз имах контузия, разкъсване на бедрен мускул и изкарах целия мач  благодарение на доктора.

– Доколко хранителният режим е важен?

– Затова е докторът, затова има и психолог, като двамата определят храните. В Европа са много по-напред в това естество, и то още от години. В България също се спазват норми на режим, особено по храненето. Когато станах национален треньор, нещата се промениха в сравнение с преди, защото голяма част, около 15 футболисти играеха в чужбина и те бяха зъдължени да спазват режим. Те идват при мен за три дни и ние предварително знаехме с какво са се хранили в клубните си отбори и как трябва да продължат и тук. Но винаги българинът обича да се скрие и да направи някакво нарушение. „Приятелите” ги водят по ресторанти, барчета и там може да се отклонят. Но ние това го знаехме и го имахме предвид заедно с доктора и колегите гледахме винаги да ги пазим и им намеквахме да не употребяват тези пусти храни.

– Любо Пенев изглежда един от най големите режимлии?

– Не само, те бяха 15 футболисти, които играеха в чужбина. Те коренно си бяха променили мисленето. Това беше едно голямо предимство в нашия футбол.

– Толкова ли е труден преходът от юношеския към мъжкия футбол?

– И сега има добри юноши. Трябва да им се гласува повече доверие, от бизнесмени, президенти – те си мислят, че това е като другия бизнес, пренасяш го, изпращаш го. Тук трябва малко търпение, повече аванс да се дава. Ако върнем колелото назад, в Левски, Локомотив, Славия големите футболисти на 17 бяха титуляри в своите отбори. Мен ме вземи, на 18 години аз съм шампион с Локомотив (София). Голям късмет беше тогава, двамата ни бека бяха контузени и Берков ме пусна на бека в първия мач срещу Спартак (Пловдив). Трябваше да пазя Тодор Диев – 104 кила, аз съм 50. Но се справих.

– Как виждате тази последна турбулентна година в ЦСКА?

– Това може да се случи във всеки един клуб. Обединение на два отбора – ами ако върнем времето 68-69-та, Славия и Локомотив се обединиха за един сезон, после се разделиха, Левски със Спартак… После отборите станаха Средец и Витоша. Имаме случаи, играем с ОФК Белград приятелски мач там – първи стъпки на Любо, Емо, Патрик Витанов. Те ни викат: „Вие сега сте най-богатият отбор заради фабриката за цигари „Средец”. А ние хабер си нямаме. Играхме в Белград, после те дойдоха тук за реванш, биха ни с 1:0. И след мача искаха да ги уредим с големи кашони с цигари, ние хабер си нямаме. Помолих един приятел, Радко Божилов от Панчарево, да намери цигари, ходи по бутките и им дадохме 10 малки кашончета, те искаха хиляди кутии. Те поемаха разноските там, а ние само цигари да им дадем. Тези неща ги има. Но сега при този професионализъм, членуваме във ФИФА, УЕФА, и преди сме членували, в 7 световни първенства сме участвали. Подборът на футболистите, амбицията на самите футболисти…

– Защо не се получават резултатите в ЦСКА този сезон?

– С това качество – толкова резултати. От 4-5 отбора, които е възможно да ги биеш, ти губиш два мача и правиш два равни. Верея, Горна, Пирин, Русе. Успоредно с това с водещите отбори също равен правиш – с Левски, от Лудогорец загуби ЦСКА.

– Кой стил на игра ви допада най-много?

– Десетки години слушам и телевизия, и радио – на Пената схемата 4-4-2, а моята схема беше 4-3-3.

– Кой е стилът на игра, който харесвахте навремето – Бразилия на Пеле, Германия на Бекенбауер или нещо различно?

– Всички схеми от отборите са интересни по отношение на самите изпълнители. Трябва да имаш съответните изпълнители за дадена схема. Ние мъчим 4-3-3, 4-2-4, а всичко зависи от самите футболисти. Дори съм имал много контакти с наши футболисти, които са играли в първенствата в Англия и Испания. От техни директни разговори там знам, че задачите на терена трябва да се спазват стриктно. Сравняваме се с Румъния и Гърци, но като че ли нашата българска схема се изгуби. Трябва да си подговен много добре физически. Ето тук в България – първо 12 отбора, после намалиха на десет, сега добавиха още четири.  Важното е след подготовката да бъдеш готов от първия до последния мач и да бъдеш на едно ниво. Сега виждаме, че това нещо не става или го има само в отделни мачове. Подготовки се правят, а ние имаме едно кратко първенство и влизаме в схемата на две дълги подготовки. Трябва да запазиш формата. Не че имам нещо против чужденците и това винаги съм го казвал, защото съм работил в различни страни, но подборът трябва да бъде много по-точен и да се знае от какво отборът има нужда – дали от голмайстор, дали от силен халф.

Коментари